Бърнаут синдромът сред медиците ни – все още подценяван от началниците им

Част от ръководителите на различни нива в системата на здравеопазване у нас все още подценяват проблема, свързан с преумората в персонала, познат като бърнаут синдром. Това е споделено от участници в организирания от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи онлайн семинар за превенция на професионалното прегаряне.

Курсисти споделиха, че техни преки ръководители отричат съществуването на бърнаут синдрома – така както все още има хора, които отричат съществуването на COVID-19, отбелязват от БАПЗГ.

По време на семинара професорът по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет-Пловдив академик проф. д-р Дроздстой Стоянов представи темата „Как професията ни изпепелява – бърнаут синдром“. Той се спря на изключително напрегнатата ситуация, в която работят медиците у нас заради продължаващата коронавирусна пандемия и посочи, че се увеличава броят на пациентите в тежко състояние, за които те трябва да се грижат. Фактори за допълнителното напрежение са и това, че медиците работят в рискова среда, невъзможността да помогнат на всеки въпреки усилията им, и други.

Специалистът изтъкна, че в условията на пандемия от COVID-19 страдат не само медицинските специалисти, но и цялото общество, поради страха, чувството за несправяне, тревожността, различните ограничения, неясната перспектива. В това време на изпитания изключително важно е как човекът гледа на трудностите – като нещо деструктивно и мъчително или като възможност за изпитване на собствените сили, като предизвикателство с добра перспектива, посочи той.

Участници в обучението коментираха, че въпреки натоварването им, не са подобрени условията на труд и не са увеличени заплатите им. В същото време очакванията на обществото към тях са огромни, отбелязват още от БАПЗГ.

Акад. Стоянов подчерта важността на добрия синхрон между отделния специалист и работната среда  - взаимоотношенията в медицинския екип. Когато разминаването е голямо, медицинският специалист започна да усеща, че трудът му не се цени и постепенно загубва интерес към работа си. Един от признаците за това начално прегаряне е нежеланието да отиде на работа и взимането на болнични дни без да има реална причина за това, посочи той.

Акад. Стоянов представи трите основни компонента на бърнаут синдрома – „емоционално изтощение“, „деперсонализация“ и „намалени постижения в работата“. Той изтъкна, че трябва да се прави разлика между емоционално изтощение и депресия. За разлика от депресията, при емоционалното изтощение човек загубва изцяло емоциите си – и добрите, и лошите, и вследствие на това става циничен и агресивен.

Той представи проучване на австрийския психотерапевт Михаил Музалек сред 1000 души от различни социални професии като медицински специалисти, учители, зъболекари и други. Според него 45% от тях имат някаква степен на професионално изпепеляване, като 19% от тази група били в I стадий на заболяването, 17% – във II стадий, а 8% – в  III стадий. Най-висока степен на емоционално изтощение се наблюдава при личните лекари, следвани от психиатрите, специалистите, работещи в хирургични, анестезиологични и спешни звена и учителите.

Акад. Стоянов определи професионалното изпепеляване като болест на днешната цивилизация, която предлага много трудности при управлението и справянето с живота. Той посочи, че в Австрия е приета програма за преждевременно пенсиониране на хора, които страдат от професионално прегаряне. В Гърция и Турция пък на 5-годишен период се прилага смяна на работното място – от по-напрегнат сектор към по-спокоен и обратното. Според  него у нас трябва да има целенасочена превенция и грижа за ранно установяване на проблема.

Д-р Кристина Стоянова, член на изследователски екип към Медицински университет-Пловдив, представи темата „Синдром на професионално прегаряне. Уязвимост и устойчивост“. Тя сподели, че професионалното прегаряне е прието за официална медицинска диагноза в Швеция и в Холандия. Хора с доказан бърнаут синдром в тези страни подлежат на ранно пенсиониране, диспансеризация, психологически консултации и рехабилитация. Като превенция се прилага ротацията – например учителите на всеки 5 години се преместват от едно училище в друго училище, което може да бъде дори в друг град.

По време на семинара медицинска сестра сподели, че интуитивно е прилагала в живота си този модел като превенция на професионалното прегаряне, сменяйки на всеки 5 години работното си място. Тя каза още, че е предложила преди време на своя пряк ръководител да осигури месечна психологическа консултация за работещите в отделението, но не е получила разбиране. Други курсисти споделиха, че работят на две места, което им помага да превключват от едни проблеми към други. Това „превключване“ държи в тонус нервната система и до известна степен предпазва от прегаряне, стига натоварването да е поносимо, коментира д-р Стоянова. Тя допълни, че „превключването “ може да стане и в рамките на едно работно място, когато медицинският специалист извършва разнородни дейности.

Втората част от семинара ще се проведе на 24 април. Той е част от Националната кампания „Да работим в хармония“, която БАПЗГ стартира през февруари 2021 г.