Д-р Милена Ангелова: Трябва да се научат уроците от Китай и Италия

Д-р Милена Ангелова е анестезиолог-реаниматор в една от най-големите болници в Лондон – „Кингс Колидж”. Във Великобритания живее и работи от 11 години. В интензивното отделение на болницата има 69 легла в нормално време, но от началото на епидемията от COVID-19 те са увеличени на 136, като почти всички са запълнени. Пред Zdrave.net д-р Ангелова разказа какво е всекидневието й в болницата, има ли лечение, което да помага на тежко болните с коронавирус и колко от попадналите в интензивното отделение оцеляват.

Д-р Ангелова, по колко часа на ден работите, откакто има пациенти с COVID-19 при Вас?

Работя от 8 часа сутрин докогато има работа на практика. Мога да се върна у дома, но тъй като живея доста далеч от болницата, оставям на място. Ако има нужда през нощта, ми се обаждат. На практика работя от петък сутрин до понеделник сутрин или от понеделник до петък. Последната седмица бях на работа от понеделник до сряда, след това имах един ден почивка и ще продължа до понеделник сутрин. Това в момента е повече от нормалното, но се свиква.

Колко време още може да издържите така?

Предполагам, че вече пика премина. Усеща се едно забавяне. Виждат се по-малко пациенти, които идват при нас. Мисля, че страшното на този етап е преминало. Малко по-леко е и за нас, като че ли не работим толкова много, както преди една или две седмици. Мисля си, че както се справят хората в състояние на шок, и ние не усещаме как точно се справяме. Засега мисля, че се издържа. Пациентите са по-малко, вече свикнахме, знаем как клинично протича заболяването, много протоколи за лечението има вече и това много помага. Мисля, че ще справим.

Имате ли обяснение на какво се дължи спада на случаите с коронавирус във Великобритания?

Няма съмнение, че затварянето на страната оказа влияние. Две седмици, след като се въведе забраната за свободно движение на хората на вън, се усети значителна разлика в броя на пациентите. Мисля, че това беше най-важното нещо, за да се ограничи заболеваемостта. А дали трябваше да стане по-рано? Има много спорове по въпроса, но истината е, че в момента, в който се случи, две седмици по-късно се усети значителна разлика.

Как протича заболяването и има ли лечение, за което може да кажете, че наистина действа?

Лечение няма. Няма нищо, което да е доказано, че работи. Има няколко средства, които в момента изпитваме в клинични условия и резултатите от тях още не са ясни. Едното е традиционно средство срещу малария – хинин, другото е стероид, а третото – антивирусно лекарство. Лечението е изцяло поддържащо. Разбила се, аз работя в реанимация и виждам само най-тежките случаи. В 80% от случаите заболяването протича лека, много хора дори не го усещат. Имат само загуба на обоняние, вкус и лека настинка. Пациентите, които идват в болница обаче са тежки. Те имат нужда от кислород. Тези пък, които стигат до реанимация, са изключително тежки случаи и са около 5% от заболелите. Заболяването при тях протича по изключително драматичен начин – с много голяма нужда от кислород, с нужда от апаратна вентилация. Болшинството от тези пациенти развиват бъбречна недостатъчност и имат нужда от диализа. Този вирус повлиява и всички останали органи и системи. Има неврологични промени като промяна в съзнанието. Много болни имат продължителен и тежък период на агресия и безпокойство. Имат нужда от много седация. Много често се повлиява сърцето, повлиява се мускула, както и проводната система. Внезапното спиране на сърцето е често срещано. На практика се оказа, че това е болест не само на белите дробове, а на цялото тяло. Проблемът с коагулацията също е голям, тъй като има много тромбози. Пациентите, които умират, често са с картината на една полиорганна недостатъчност. Няма лечение, няма и превенция. При кого ще се развие и при кого не е трудно да се предвиди. Много често жертви на вируса стават 40-50-годишни мъже с малко наднормено тегло, хипертония или диабет. Жените са по-рядко засегнати, тях не ги виждаме често в интензивното отделение.

Възрастта, която споменавате е доста ниска. Досега се смяташе, че най-застрашени са хората над 70 години.

При нас малко е селектиран контингента от болни. На първо място това е заради лимита на реанимационни легла. Тези 40-50-годишни пациенти са хора, които при нормални обстоятелства едва ли биха посетили лекар в следващите 20 години, а в момента умират. В болницата се приема всеки, който има нужда. Ако става въпрос за хора, например на 80 години с тежка коронапневмония, имащи нужда от лекарства за кръвното налягане, от диализа или са със задух, тогава бихме казали, че смъртността е 90%. Приемаме и такива хора, но шанса да се оцелее е много, много малък. За тях обаче се грижат във Вътрешно отделения. В интензивното са тази група относително млади хора, която споменах. Болестта не е болест на възрастните или само на тези, които имат други заболявания. Тя засяга абсолютно всички възрастови групи и абсолютно всеки може да развие много тежки усложнения от нея. Животът на всеки е в опасност.

В България много хора смятат, че вирус няма и всичко е една гигантска конспирация, за да бъдем подчинени. Една от причините за това е, че тежките и смъртни случаи тук са относително малко на фона на Англия, например. Как бихте опитала да убедите невярващите, че вирус има и той е опасен?

Това, че случаите са малко е много радостно и не е повод нито за тревога, нито за критика. Трябва да се научат уроците от Китай, Италия, Испания и Великобритания, където много хора, които не трябваше да умрат, починаха. Наистина не знам как в българските условия може да се овладее такава криза. Нужен е огромен ресурс за лечението, което се предлага в Англия. Не знам при други условия как биха се справили хората. Над 20 000 са починалите с вируса във Великобритания, но това са само тези, които са починали в болница. Хората, които умират у дома, не влизат в тази бройка, в нея не влизат и хората, които умират в домовете за възрастни. Не знаем колко души изобщо не стигат до лекар. Миналата седмица починалите във Великобритания бяха 26 000, нормално на седмица има по около 10 000 починали в страната. Тук са хората с инфаркти, инсулти, онкологични, хематологични заболявания. Хората се страхуват да дойдат в болницата и да потърсят помощ. Те не ходят на лекар. Възможно е починалите от други заболявания да са колкото починалите с коронавирус или малко повече. Този проблем тепърва ще се изяснява. Представете си колко много мъка има в момента, цели семейства се унищожават. Синът починал, бащата починал, а майката е в болница. Невероятни трагедии има. В никакъв случай обаче не бива да се подценява вируса. Възможен опасен период е когато рестрикциите бъдат вдигнати и след това ще стане ясно дали няма да има втори пик. Трябва да се следват решенията на оперативния щаб, които са разумни.