Проф. Александрова: Слабото тестване не позволява да се следи промяната на коронавируса

Световната здравна организация предупреди да не се успокояваме спрямо пандемията от COVID-19, защото рискът от опасни нови варианти не е изчезнал. Това съобщи вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.

„Пандемията не си е отишла, вирусът продължава да се разпространява и изменя. Това не означава, че трябва да очакваме невероятна драма. Преминаваме през прехода от остра фаза на пандемията и трябва да влезем в мирното съществуване с този вирус“, каза проф. Александрова.

По думите й Омикрон вече е единственият вариант на безпокойство, дори Делта вече е детрониран, но приблизително на около всеки 6 месеца възниква нов вариант и всеки следващ е генетично различен.

„Случаите на COVID се увеличават, а във всички страни много сериозно намалява тестването, което не позволява да се следи качествено как се променя геномът на коронавируса. Ако не се прави генетичен анализ, специалистите ще бъдат на тъмно. Междувременно има два основни сценария. Най-благоприятният е следващите варианти да бъдат с по-лека клинична картина и да не се налага да се разработват нови ваксини. Най-неблагоприятният е да възникне вариант, който има по-сериозна клинична картина, защото тогава ще се наложи въвеждане на нови ваксини. Центърът за контрол на заболяванията в САЩ препоръчва поставяне на ваксина срещу COVID на всички на възраст от 6 месеца нагоре“, обясни проф. Александрова.

Тя подчерта, че в света са поставени 12 млрд. дози ваксини и вече има изградена стройна схема за ваксинирането срещу COVID-19. „Ще има моменти, в които този вирус ще се активизира, но би трябвало да можем да продължим нормално живота си“, допълни вирусологът.

Проф. Александрова коментира и разпространението на маймунската шарка. „До края на седмицата СЗО трябва да вземе решение за преименуването на вируса и болестта, която той предизвиква, за да се избегнат недоразуменията. Освен това трябва да се вземе решение и дали ще бъде обявена извънредна ситуация с международно значение, за да бъдат мобилизирани средства и усилия. Маймунската шарка засяга много други животни, основно плъхове и катерици, но от 1970 г. има данни, че засяга и човека. От тогава досега обаче има много малко случаи извън ендемичните райони в Африка. Прави впечатление, че от началото на годината до 15 юни има 2103 случая, като огромната част са извън ендемичните райони. 98% от тях са регистрирани през май месец. Предполага се, че броят на случаите е доста по-голям“, каза тя.

Вирусологът изтъкна, че при голяма част от случаите става дума за мъже, които правят секс с мъже, но отбеляза, че вирусът просто е попаднал в тази общност, тъй като се предава при близък контакт, независимо от пола и сексуалната ориентация.

„Маймунската шарка има доста атипични проявления, обривът може да се сведе само до единични лезии и са нужни от 2 до 4 седмици за възстановяване. Напълно възможно е дори да има животни, които да имат асимптомна проява. Трябва да бъде предотвратено вирусът да инфектира животински резервоари извън ендемичните райони.

Според Европейския център за контрол на заболяванията и СЗО общият риск е умерен. Това е заболяване, което изисква продължителен близък контакт. Няма опасност да бъдем инфектирани, ако просто пътуваме с такъв човек в автобуса или сме до него в магазина“, подчерта проф. Александрова.

По думите й сега за науката е интересен и въпросът дали вирусът се е изменил, за да се стигне до това разпространение.