Проф. Свинаров: Инхалаторното въвеждане на антималарици при COVID-19 e много по-щадящо

Ако антималарийните лекарства се приемат инхалаторно, а не през устата могат да бъдат избегнати нежеланите ефекти върху организма. Това заяви проф. Добрин Свинаров от УМБАЛ „Александровска“ пред БНТ.

Това, че хлорохин и хидроксихлорохин показаха задържащо действие върху коронавируса на клетъчни култури, не значи, че ще действат така, ако се приемат през устата, коментира той. Проф. Свинаров обясни, че приети през устата в по-големи количества, тези лекарства стигат директно до сърцето и действат токсично, като едно от проявленията е удълженият QT интервал. Когато обаче лекарството се насочи директно към дихателните пътища в ниски дози ще постигнем висока концентрация на мястото и терапевтичен резултат без странични ефекти за целия организъм, подчерта проф. Свинаров. Ето защо, по думите му стремежът сега трябва да бъде създаването на такива таргетни лекарства, които действат на конкретно място и пример за това са инхалаторните лекарства.

Проф. Свинаров се спря и на диагностичните тестове за коронавирус, които, по думите му се делят на три групи.

Генетичните тестове доказват специфични участъци на вирусната РНК. Те са диагностичните тестове с най-висока надеждност, рано в развитието на инфекциозния процес, не трябва да има симптоми, още в началото на инфектирането, в рамките на инкубационния период, когато пациентът е безсимптомен и най-заразен тези тестове доказват коронавирусната инфекция от тази година. Те са позитивни и в голяма част от клиничната фаза на проявлението, ако има такава.

Втората група тестове почти не се използват, те относително най-малко са застъпени, наричат се тестове, които определят вирусни частици антигенни тестове. Те също определят парчета от вируса или участъци от вируса, но обичайно белтъчни участъци.

Третата група тестове са серелогичните. Тези тестове доказва антитела в организма на пациента, който се е срещал с вируса, независимо дали е имал или нямал клинична симптоматика, т.е. серелогичните тестове показват реакцията на организма към вируса. Те не доказват наличието на вируса. Те не са подходящи за ранна диагностика.

Генетичните тестове са диагностичните - с доказване на вирусната РНК. Серологичните, които оказват наличие на антитела, дават резултат на 15-20 ден от инфекцията.

Специалистът обясни, че за пълно доказване качеството на тестовете е нужна повече от година, но заради извънредната ситуация тези процеси са били съкратени. Затова всеки тест носи известен риск, но навлезлите по-късно са тези, които трябва да се използват.

Проф. Свинаров препоръча и употребата на витамин D, като подчерта, че той не действа директно върху вируса, но подпомага имунната система на организма да се справи с него. Този витамин подпомага защитата срещу инвазията на свободните радикали, а това е много важно, обясни специалистът.