Освен посочените 10 основни категории, се открояват още 4 големи съдебни дела в Здравния сектор, които не са обект на настоящия анализ, поради спецификите в генезиса и развитието си, придаващи им своебразен вътрешно- или външно-политически характер. Това са именно:

Делото срещу Българските медици в Либия /обвинени преди повече от 5 години в умишлено заразяване при изпълнение на служебния си дълг на повече от 400 либийски деца с вируса на СПИН/ ;

Делото срещу Даниела Терзийска /за убийството на 3-годишния й син следствие на активна проява на тежко психично заболяване/

Убийството на 19-годишния Десислав Панчев в Наркокомуна;

Делото АремиСофт

Разпределение на основните подтеми при отразяването в пресата по темата “Съдебни дела в здравния сектор”

през периода януари 2000 – август 2004

КОРУПЦИЯ

За близо 5-годишния период, регистрираните публикации в категория “Корупция” са 436. Търсенето по ключова дума “съд” в електронна база данни, предостави 200 записи на публикации, а при ключова дума “дело”, броят им е 71.

Прецизният преглед на статиите, категоризирани в подтемата Корупция, показа, че реалният брой на публикациите, които пряко или косвено отразяват съдебни или следствени дела по повод корупция в здравеопазването за разглеждания период са 97. Впечатление прави, че над 90% от основните журналистически материали по темата отразяват случаи на вземане на подкуп от лекари. В последващия обзорен анализ са представени основните типови казуси по темата по години.

2001 година

Първата публикация за периода е от 7-и февруари 2001 г. на вестник “Стандарт” под заглавието “Осъдиха шефка на лекарска комисия за изнудване”. От статията става ясно, че:”Окръжният съд в Монтана постанови две години затвор условно за шефката на ТЕЛК в града д-р Димка Манойлова. На 5 юни тя била заловена с 200 лева белязани пари, дадени й от пациент. Бил записан и разговор между двамата, който е използван при изясняване на делото. Съдът лиши докторката от лекарските й права за срок от 8 месеца. Тя не може да заема и длъжността председател или член на ТЕЛК в продължение на две години.

50-годишният Кочо Александров съобщил на полицията, че шефката на ТЕЛК му поискала пари, за да издаде документ за инвалидност на жена му - Витошка Каменова. На съда лекарката обяснила, че е взела парите, тъй като пациентката имала да й връща заем.”

Месец по-късно, на 5-и март “Сега” съобщава “Задържаха лекар за 100 лева подкуп”. Изданието уточнява, че:”Заради подкуп от 100 лв. на работното му място в МБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" е задържан лекар, образувано е следствено дело, съобщиха от РДВР Стара Загора. . Инцидентът станал около обяд на 2 март, когато снаха на онкоболен, оставила върху бюрото на д-р Баев 100 лв. и набързо напуснала кабинета. Веднага след това нахлули цивилни служители на РЗБОП, които иззели банкнотите и отвели лекарят в съда. Сумата била предназначена за приемането на възрастен мъж от с. Загоре в диспансера и включването му за планова операция.” Информацията е проследна на същата дата и от вестник “Стандарт” под заглавието “Хванаха с подкуп лекар”. Изданието посочва, че:”Хванаха с подкуп лекар от болницата "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора, съобщиха вчера от пресцентъра на РДВР. Срещу д-р Димитър Баев, завеждащ отделението УНГ в онкологичния диспансер, е заведено следствено дело.”

Сериозен маркер на реалната ситуация по темата представлява статията “7 години протакат следствие срещу подкупен лекар”, публикувана през 2001 г. на 21-и март от вестник “Новинар”.

На 3-и август същата година “Сега” пише в заглавие “Пускат под гаранция шефката от ХЕИ, обвинена за подкуп” и уточнява:”Задържаната във вторник заради подкуп Лимонка Стоянова от ХЕИ ще бъде освободена срещу гаранция. Това се разбрали магистратите вчера и се отказали да пращат Стоянова на съд с искане за постоянен арест. Една от причините е, че към следственото дело не са приложени материалите от използването на спецсредства. Стоянова бе заловена с белязани банкноти, които също са вид СРС.

2002 година

Още през първия месец на годината, на 31-и януари “Монитор” отразява поредния случай на корупция в статията “Арестуваха повторно лекар за рекет на пациенти”. Изданието посочва:”Това е вторият случай, когато д-р Баев бива задържан от РЗБОП за изнудване на пациенти. През 2001 г. антимафиотите го закопчаха с белязани 100 лв. Тогава прокуратурата му внесе обвинителен акт в съда, който даде ход на делото. Съдебна процедура срещу Баев до този момент не е завършила поради неколкократно отлагане на делото. Предстои внасяне и на втори обвинителен акт срещу доктор Баев, каза вчера още прокурорът Василев.”

На 23 февруари “Стандарт” съобщава в заглавие “С присъда завърши шумното дело за лекарски рекет в Стара Загора” и уточнява в подзаглавие:”Забраниха на доктор да лекува Д-р Димитър Баев от онкологичния диспансер получи 3 г, условно и правата му бяха отнети”. Изданието посочва още:”Съдът сложи край на кариерата на скандалния доктор от онкологията в Стара Загора д-р Димитър Баев. Заради подкуп от пациент той бе осъден на 3 г. условно с 5-годишен изпитателен срок. Хирургът д-р Димитър Баев, зав. отделение "УНГ", е лишен и от лекарски права за 3 г. Това е решението на Старозагорския окръжен съд. Ако Апелативният съд в Пловдив потвърди присъдата, с кариерата на 47-годишния онколог е свършено. Д-р Баев е следствен по друго дело пак за подкуп. В края на януари той бе арестуван. Съдът му наложи постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която все още е в сила. Д-р Баев бе осъден за дребен подкуп от 100 лева. Според прокурора Алексей Ангелов обаче докторът е изнудвал бедни хора. Освен това престъплението му е с висока обществена опасност, каза обвинителят. Той дори поиска ефективна присъда.”

Темата за корупцията в лекарското съсловие прекрачва от Стара Загора в Пловдив със статията на вестник “Демокрация” от 30-и април “Три години затвор получи хванат с подкуп доктор”. Вестникът уточнява, че:”Окръжният съд в морския град даде вчера ход на делото срещу хирурга от варненската МБАЛ "Св. Анна" д-р Николай Цолов. Той е обвинен за злоупотреба със служебното си положение и вземане на подкуп. На 4 януари 2002 в кабинета на медика бяха открити 150 лв. белязани от полицията банкноти. Те били поискани от Цолов от негова пациентка, претърпяла операция.

След арестуването на д-р Цолов през януари окръжният съд му определи мярка за неотклонение "задържане под стража", но апелативната инстанция го освободи от ареста срещу гаранция от 5000 лв. и той се върна на работа. Съдебният състав с председател Жулиета Шопова го призна вчера за виновен и го осъди на 3 години лишаване от свобода, като изпълнението на присъдата се отлага за срок от 5 години. Завеждащият II хирургия медик бе лишен от право да упражнява професията си, както и да заема ръководна държавна или обществена длъжност в продължение на три години. Ще обжалваме пред апелативната инстанция, защото съм убедена, че подзащитният ми е невинен, заяви адвокат Рени Цанова. “

“Осъдиха добрички лекар за злоупотреба” пише “Земя” на 10-и юни и допълва, че:”2 години лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок постанови варненският районен съд за добричкия лекар Тошко Христов Тодоров, на 50 години, завеждаш, отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в Окръжната болница на Добрич. Д-р Тодоров бе осъден за злоупотреба със служебното положение. На 10 април 1995 г. две деца, пострадали при катастрофа в Балчик, били докарани по спешност в Добричката болница. За възстановяването на всяко от тях д-р Тодоров поискал по 14 000 стари лева (тогава минималната заплата е вила 2100 лв.), за да купи антибиотици, които всъщност вили изписани от болничната аптека.”

На 12-и септември “Дневник” съобщава “Инспекторка от ХЕИ-Пловдив е заловена с подкуп”. Водещите всекидневници не изостават при отразяване на случая. На същата дата излиза серия от идентични заглавия:

- “Арестуваха инспекторка от ХЕИ с подкуп” – “Новинар”;

- “Закопчаха санитарна инспекторка заради рушвет” – “Дума”;

- “Спипаха санитарна инспекторка с рушвет” – “Стандарт”

На 10-и октомври “Дума” информира “Осъдиха лекар за фалшив болничен лист” и допълва:”Русенски лекар бе осъден за издаване на фалшив болничен лист, съобщи вестник "Утро". Докторът, чието име не било назовано от служителите на Темида, ще трябва да заплати 50 лева глоба. Той написал болничния лист от името на свой колега. По този начин медикът бил лесно разкрит и изправен пред Темида. Лекарят обаче се признал доброволно за виновен и така не се стигнало до съдебен процес, след като той сключил споразумение с прокурорите. Изтеклата информация по случая гласи, че пациентът бил възрастен мъж, здрав като бивол, който взел болничния, за да забегне от работа.Това е и първият лекар, осъден за подобно провинение в Русе.

2003 година

На 24-и януари “Монитор” съобщава в заглавие”Съдят лекар за подкуп от 20 лв.” и уточнява:”Окръжният съд в Добрич даде вчера ход на делото срещу д-р Огнян Бекяров заради взет подкуп от пациент в психоболницата в с. Карвуна в размер на 20 лева. Икономическа полиция е конфискувала белязаната банкнота на 22 юни 2001 г. от кабинета на д-р Бекяров, тогавашен шеф на наркологичното отделение в болницата.”

На 12-и март “Стандарт” продължава да следи развитието на случая от предходната година със заловената с подкуп санитарна инспекторка в статията “Инспекторка ще лежи 3 г. заради подкуп”. В статията се посочва, че:”Осъдиха санитарна инспекторка на три години затвор заради подкуп. 40-годишната Елена Димитрова отива зад решетките заради 100 лв., които взела от двете собственички на супермаркет "Слънчеви лъчи". Служителката е извършила изнудване и е злоупотребила със служебното си положение постанови Пловдивският окръжен съд вчера. Димитрова поискала парите от магазинерките, за да не им състави акт за допуснато нарушение.”

На 20-и март “Дневник” проследява друг случай на корупция от предходната година (на 30-и април 2002 г. “Демокрация” пише по този повод “Три години затвор получи хванат с подкуп доктор”) в материала “Съдът намали присъдата на подкупен лекар”. Изданието съобщава, че:”Варненският апелативен съд вчера намали присъдата на д-р Николай Цолов, който беше заловен да получава подкуп от 150 лв. Цолов беше началник на хирургичното отделение в болница "Св. Анна" във Варна и окръжният съд го осъди условно на З години затвор и го лиши от правото да практикува за същия период. Според апелативния съд Цолов трябва да бъде наказан само за приемане на подкуп, но не и за престъпление по служба и за това намали на 5 месеца срока, в който му е забранено да работи в сферата на здравеопазването.”

Нов случай на корупция проследява “Стандарт” на 12-и май в публикацията “Хванаха доктор с белязани пари”. Според статията:”Служители на Икономическата полиция хванаха пернишки доктор в момент на получаване на рушвет. 44-годишният Е. Н. бил заловен около 15,30 часа в събота след подаден сигнал. Пациент се оплакал в полицията, че лекарят в пернишката многопрофилна болница "Рахила Ангелова" го изнудва за пари. Банкнотите, които са били намерени в медика, били белязани, казаха криминалистиПо случая е заведено следствено дело и по него работят окръжната следствена служба и Икономическата полиция.”

“Осъдиха зъболекар, търгувал с пломби” пише вестник “24 часа” на 25-и август и уточнява:”Смолянският зъболекар д-р Л. М. бе глобен с 1000 лв., защото източвал пари от здравната каса. Той отчитал за поставени ненаправени пломби.Присъдата е наложена след споразумение на прокуратурата,защитата и подсъдимия.Докторът възстановил и взетите 252 лв. от касата.”

На 14-и октомври “Стандарт” излиза със заглавието “Съдят за втори път доктор”. В материала се посочва, че:”Срещу старозагорския лекар д-р Димитър Баев има около 12 сигнала за взимане на рушвети от пациенти. Делото срещу бившия шеф на ушното отделение в онкодиспансера е насрочено за чeтвъртък, съобщи наблюдаващият прокурор Алексей Ангелов. Преди 2 г. д-р Баев бе осъден на 3 г. условно и лишен от лекарски права за този период. Сега докторът може да получи до 15 г. затвор, коментираха магистрати.” Четири дни по-късно в статията “За втори път осъдиха доктор”, вестникът уточнява, че:” Старозагорският окръжен съд даде 3-годишна условна присъда на д-р Димитър Баев, който доскоро бе шеф на УНГ-отделението в областния онкодиспансер. Медикът бе лишен и от лекарски права и право да заема ръководни длъжности за срок от 3 г. При разследването е установено, че д-р Баев е взел над 1200 лв. от различни пациенти за операции и изследвания. Преди 2 г. той получи същата присъда.”

На 12-и ноември пловдивският “Марица днес” пише “Три години условно за подкупна лекарка”. Вестникът обяснява, че присъдата, издадена от Районния съд в Монтана е на невроложка, която е призната за виновна за вземането на пари за издаване на медицинска епикриза, в която да констатира професионално заболяване. Изданието посочва още, че:”Съдът забрани на Горанова в продължение на 3 г. да упражнява експертна дейност по дела на съдилищата. Герасимова водела съдебно дело срещу бившия си работодател от фирмата за производство на прежди “Монтана”. Тя твърдяла, че вследствие на продължителната работа на тъкачния стан е получила професионално заболяване. “

На същата дата и вестник “Стандарт” отразява случая в статията “Осъдиха докторка за подкуп”, в която се повтаря основната информация с допълнението, че:”Присъдата е с 5-годишен изпитателен срок.” Осъдената категорично отрече да е виновна и заяви, че тъкачката имала да й връща пари. Ще обжалвам присъдата пред окръжния съд, каза Горанова.”

2004 година

Темата продължава и през настоящата 2004 година с информацията на БТА

от 5-и февруари “Осъдиха председателка на ТЕЛК за вземане на подкуп“. В нея се посочва, че:”Условна присъда от една година затвор издаде Окръжният съд в Монтана на председателката на Териториалната експертно-лекарска комисия в града д-р Димка Манойлова. Наказанието е заради вземане на подкуп от пациентка с цел освидетелстване за инвалидност. Освен присъдата магистратите наложиха на Манойлова забрана да работи в ТЕЛК в продължение на три години.”

На 13-и май “Стандарт” информира “Осъдиха хирург за 50 лева подкуп”. Изданието допълва:”Три месеца условно с тригодишен изпитателен срок присъди Хасковският окръжен съд за хирурга д-р Румен Запрянов. Той беше признат за виновен, че е поискал и получил подкуп от пациенти в началото на юни м. г. Тогава онкохирургът беше заловен от служители на Икономическа полиция с белязани банкноти на стойност 50 лв. “

*На 9-и юли русенският вестник “Утро” пише в заглавие “Осъдиха доктор за източване на пари” като информира за първия случай в България на наказателно дело срещу договорен партньор на Здравната каса. Изданието посочва, че:”Четири години след старта на здравната реформа приключи първото в страната наказателно дело срещу лекар за източване на средства от Националната здравноосигурителна каса, съобщи пресцентърът на РЗОК. Пред Русенския районен съд бил изправен д-р К.М., който миналата година надписал несъществуващи прегледи, като сред "пациентите" имало и починали хора.”

На 14-и август печатните издания започват да следят нов случай на корупция. Вестник “Виж” съобщава на тази дата “Двама лекари хванати с подкуп”. От статията става ясно, че директор на Клиника във варненската болница “Света Марина” е поискал подкуп от 240 лв. за да приеме пациент за болнично лечение. Изданието допълва още, че:”Пострадалият е подал жалба в Икономическа полиция" при РДВР в града. След получаване на сигнала, вчера около обяд непосредствено след даването на подкупа, полицаите задържали Асен К. на 57 год., началник на клиниката и Хинко Г. на 45, лекар в същата клиника. По случая е образувано следствено дело в ОСлС Варна. На лицата е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 часа.” На 17-и август варненският вестник “Позвънете Новини” допълва нова информация към случая в статията “Лекарите с подкупа остават в ареста” и уточнява:”Варненският окръжен съд наложи най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо двама лекари от Варна, задържани на 13 август непосредствено след получаване на подкуп от 240 лева. Доц. Асен Захариев е ръководител на Катедра по хематология при МБАЛ “Св.Марина”, д-р Хинко Върбанов е главен асистент.”

Случаят провокира засилен и постоянен медиен интерес. Печатните издания продължават да го следят в серия от статии до края на месеца:

15.8.2004 “Варненските лекари - в ареста до понеделнк” – “Монитор”;

15.8.2004 “72 ч арест за лекари в афера с рушвет” – “Труд”;

16.8.2004 “Окръжният съд във Варна днес остави в ареста началника на клиниката по хематология в университетската болница "Св.Марина" -БТА;

17.8.2004 “Още седмица арест за заловени с подкуп лекари” – “Сега”;

17.8.2004 “Оставиха в ареста доктори, хванати с 240 лева подкуп” – “Монитор”;

21.8.2004 “Уличените в подкуп лекари на свобода” – “24 часа”;

21.8.2004 “Освободиха от длъжност докторите, хванати с подкуп” – “Виж”;

21.8.2004 “Отстраниха лекари, хванати с подкуп” – “Марица днес”;

21.8.2004 “Отстраниха от длъжност лекари, обвинени в подкуп” – “Струма” ;

24.8.2004 “Заловеният с подкуп в алергичен шок” – “24 часа”;

ПРОБЛЕМИ

Над 850 са регистрираните публикации през разглеждания период в категорията Проблеми. При подтърсене по ключова дума “съд”, базата предостави 210 резултата, а при търсене по ключова дума “дело” – 59 резултата. Реалният брой на статиите, които отразяват Съдебни дела в категорията Проблеми, е 29.

2001 година

На 12-и февруари 2001 г. “Дума” информира “Медици съдят държавата в Страсбург” и уточнява позицията на медиците:”„В най-брутално и грубо нарушение на българските закони ние бяхме принудени шест месеца да работим без всякакво заплащане по вина на министъра на здравеопазването..." Това заявяват в жалбата си до председателя на Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург 36 висококвалифицирани стоматолози, рентгенолози, хирурзи и медицински сестри от окръжната стоматологична поликлиника в София. Преди да се обърнат към съда в Страсбург, медиците са минали през всички български инстанции. Отправили са жалба и до Върховния административен съд (ВАС). На закрито заседание ВАС отказва да разгледа жалбата им.”

В деня на един от най-хубавите празници – 14-и февруари 2001 г. “Стандарт” пише за една далеч не празнична тема “Съдят медици за смъртта на сираци”. От статията става ясно, че починалите са от Дома за деца с психични отклонения в пловдивското село Джурково и посочва:”Пред съда ще отговарят 11 лекари, медицински сестри и длъжностни лица за смъртта на 10 деца през 1997 г. Това съобщи прокурорът Красимир Папаризов. 11-те съдебномедицински и една икономическа експертизи доказали, че за малчуганите не са полагани достатъчно грижи.”

На 2-и март 2001 г. вестник “24 часа” излиза със заглавието “Докторе, защо уби бебето ми?”. От статията става ясно, че вероятната причина за описаната лекарска грешка е употребата на алкохол в работно време. В материала се посочва, че:”Срещу 40-годишния гинеколог е повдигнато тежко обвинение - в залата на родилното отделение той е бил пиян с 1, 4 промила алкохол в кръвта. "Изпих 300 грама вино", признал лекарят пред криминалистите. За гафа д-р Калинов бе уволнен дисциплинарно.” Изданието допълва, че:”Дисциплинарното уволнение на д-р Калинов 6 заради употреба на алкохол на работното място. Очакваме следствието да назначи експертна медицинска комисия, която ще преценява дали е имало грешки при раждането, уточни шефът на никополската болница д-р Владимир Стойков. Плевенската окръжна прокуратура също е постановила разследване на трагичния инцидент. При доказана вина сгафилият гинеколог може да получи до 5 години затвор.”

Успоредно с описания казус, публикацията прави ретроспекция на други лекарски грешки, извършени в Плевенския регион – “Този лекарски гаф не е първият в Плевенския край. Живо бебе бе извадено от 36-годишна плевенчанка преди години. След инцидента той подаде оставка и изпревари дисциплинарното уволнение. Разследването по случая скоро замря в папките. Д-р Василев се премести в родилното отделение на никополската болница. Тези дни се чу, че е спечелил конкурс за шеф-гинеколог в областен град. Лекар и акушерка поставиха погрешна диагноза СПИН на 19-годишна бъдеща майка в Плевен. Още в началото на бременността Мая Христанова отишла за консултация в АГ кабинета на II поликлиника. Разказала, че е боледувала от хепатит Б. При попълване на картона й акушерката Галя Иванова сбъркала и вместо латинското съкращение на хепатит Б в документа се появила страшната диагноза. Мълвата за СПИН вируса обаче гръмна в града. Младото семейство заведе съдебен иск за 20 000 лв. заради фаталните букви, но делото още не е решено.”

На 19-и март същата година “24 часа” съобщава “Доцент откривател съди България в Страсбург”. В статията се посочва, че:” Европейските съдии са допуснали жалбата, тъй като у нас са нарушени човешките му права.50 хил. щатски долара иска от държавата доц. Георги Нешев за причинени неимуществени вреди. Той е пратил жалбата в Европейския съд в Страсбург. Комисията на съда е допуснала жалбата за разглеждане и се чака насрочване на делото.

Доцент Нешев работи в Катедрата по клинична фармакология и терапия към факултетската болница "Царица Йоанна". Той на два пъти се опитва да получи научна степен "доктор на науките", но и двата пъти е отрязан от Висшата атестационна комисия, въпреки че има положителни оценки за научните си трудове. "Може би аз съм единственият случай в света, който два пъти се явява на защита на дисертация", коментира Нешев. И двата пъти той е одобрен от специалната комисия, но после ВАК го отрязва. С мотива, че трудовете му са в съавторство.

Доцентът е създател на българското лекарство " Розанол", което се инжектира за възпаление на жлъчката, и точно върху него е научната разработка. Лекарството е воден разтвор на нашето розово масло. Нешев дори има и патент за изобретението, издадено на 23 юли 1996 г. Според справка на" Фармахим" печалбата от "Розанол " от износа му в Русия е около 1 млн. долара за 10 години.” В статията се допълва още, че доцентът завежда дело във ВАС срещу решението на ВАК да му присъди научна степен и уточнява, че:”Всички съдебни инстанции отхвърлят жалбата на доц. Нешев като неоснователна. Те не приемат и представените доказателства, че докладчикът Миленов няма специалност фармакология. След като изчерпва всички процедури у нас, Нешев праща жалбата в Страсбург. Съдът я намира за основателна, защото са нарушени основните му човешки права - отказ от правосъдие у нас.”

На 6-и април 2001 г. “Новинар” информира за друг случай на съдебно дело, отразено в категория “Проблеми”., а именно - “ Лекари на съд за смърт на родилка” и пояснява:”Лекарите Бонка Йончева и Кузман Митровски бяха изправени пред Пловдивския окръжен съд за причинена по немарливост смърт на родилка. Инцидентът станал през 1992 г. в Клиниката по патологична бременност. “

“Скандалният лекар от Бургас обеща нови разкрития” пише “Дневник” на 15-и май 2001 г. и посочва:”Ортопедът от Бургас, който съобщи, че в болница в града се извършват незаконни опити с лекарства върху хора, в понеделник обеща нови разкрития. Това стана след като районният съд отхвърли искането на адвокатката на скандалния д-р Христо Томчев за съдебно-техническа и медицинска експертиза на болницата, в която той работи. Делото е за клевета и обида, заведено от шефа на клиниката д-р Стоев срещу д-р Томчев. Ортопедът обеща нови разкрития за злоупотреби в отделението по ендокринология. Миналата седмица той предизвика скандал с изявлението си за опити с нерегламентираното лекарство "Хирулин".

В следващите дни пресата продължава да следи скандала в Бургас в серия от заглавия:

28.5.2001 “Скандалът в бургаската болница продължава в съда” - “Дневник”

“Бургаският районен съд ще гледа днес делото срещу ортопеда д-р Христо Томчев, който разпали скандала с опитите с лекарството хирулог, Лекарският съюз поиска да бъдат отнети лекарските права на д-р Томчев”

29.5.2001 “Ортопедът от Бургас е осъден” – “Дневник”

“Бургаският районен съд призна за виновен в клевета д-р Христо Томчев, който раздуха скандала с опитите с лекарството хирулог “

30.5.2001 “Осъдиха доктора, съобщил за експерименти с лекарства в Бургас” – “Монитор”

“Магистратите са решили вчера, че д-р Томчев трябва да понесе административно наказание”

30.5.2001 “Осъдиха скандалния д-р Томчев” – “Сега”

“Бургаският районен съд присъди 800 лв. глоба на скандалния д-р Христо Томчев, шеф на "Подкрепа" в бургаската болница”

30.5.2001 “Скандалът в Бургаската болница завърши с глоба” –“Дневник”

“Бургаският районен съд глоби с 800 лева ортопеда Христо Томчев, който разпали скандала с опитите с лекарството хирулог”

2004 година

На 13-и януари 2004 г. регионалното издание “Новинар юг” пише “Отложиха делото на д-р Запрянов”. От материала става ясно, че разглеждането на делото за подкуп на хирурга е отложено поради заболяването на адвоката му. В статия се припомня, че:”Хирургът от тукашния онкодиспансер бе заловен в началото на юни миналата година с 50 лв., дадени му от пациентката Боянка Колева от Димитровград. Процесьт започна на 4 ноември миналата година. Тогава защитата предприе изненадващ ход, като обвини свидетелката по делото - журналистката Радостина Гинева, в подбудителство. Тя посъветвала Боянка да се оплаче в полицията заради исканите пари за издаване на болничен лист.Според юристи атаката срещу журналистката е предприета за сплашване на останалите свидетели, някои от които потвърдиха пред съда, че са давали пари на ръка на хирурга. Досега срещу журналистката няма предприети никакви действия от страна на прокуратурата.”

Отразяването на темата Съдебни дела в категорията Проблеми, продължава със статията на вестник “24 часа” от 24-и юни 2004 г. “Роми съдят клиника за дискриминация”. Акцентът в материала е върху делото, заведено от Ангелина Тодорова, майка на 21-годишния Михаил Цветанов, с иск за 5 000 лв. Изданието разкрива тезата на ищцата:“Тя смята, че синът й е третиран по-лошо от останалите, защото е ром. Защитата е поета от Българския хелзинкски комитет."Умрелия не можеш да го върнеш. Един циганин по-малко", бил казал според роднините опериралият д-р Атанас Кръстев на бащата и чичото на Михаил. "Към Цветанов е проявено расистко отношение, той е бил третиран по-неблагоприятно от другите пациенти, защото е ром. Дори самото изявление на лекаря съставлява дискриминация ", коментира адвокат Маргарита Илиева от хелзинкския комитет, която е защитник на майката на Михаил.”

На 2-и юли варненският “Позвънете Новини” информира в заглавие “Осъдиха условно варненски доцент” и пояснява:”1 година условна присъда е наказанието, произнесено от Варненския окръжен съд за известния варненски доцент Никола Патанов. Той бе обвинен, че не е придобил, пазил и отпускал наркотични лекарства според правилата. Присъдата може да бъде изпълнена, ако до 3 години Патанов извърши друго престъпление, постанови съда. По обвинението, по което е съден Патанов, максималното наказание е 5 години затвор”

СКАНДАЛИ

Регистрираните статии общо за периода в категория Скандали, са 545, като в 63 от тях се споменава ключовата дума “дело”. Реалният брой на статиите, които отразяват съдебни дела в Здравния сектор е значително по-нисък – 11.

2002 година

На 6-и 2002 април “24 часа” пише “Погват аптекаря осъдил държавата” и допълва:”Две проверки за няколко дни са направени в аптеката на видинския фармацевт Венелин Иванов, който осъди постановлението за временните цени на лекарствата с ДДС във Върховния административен съд, съобщи самият Иванов. Според него проверките били тенденциозни и при втората му съставили акт от 300 лв., но той ще го обжалва пред съда. Здравното министерство отново нарушавало закона с разрешението засегнатите от отмененото постановление фирми да променят цените си. “

На 9-и юни 2002 г. “24 часа” информира “Прокурори подхващат случая с мъртвите бебета”. Изданието напомня, че предстои започването на прокурорска проверка по повод инфекцията, причинила смъртта на пет бебета във варненската АГ болница, цитирайки окръжния прокурор във Варна Лъчезар Добрилов, като основанието за самосезиране са публикациите в пресата, допълва вестникът.

На 17-и септември 2002 година вестник “Сега” информира “Лекари пращат на съд неподписването на здравния договор”. Изданието съобщава, че:”Съюзите на лекарите и стоматолозите са подали във Върховния административен съд жалба срещу оттеглянето на подписа на члена на УС на здравната каса Николай Николов от анекса към националния рамков договор. Това съобщи вчера депутатът от ОДС доц. д-р Борислав Китов. Съдът трябва да реши дали това е законно.”

2003 година

“Доктор “захранвал” наркомани с лекарства” пише варненският “Черно море” на 13-и декември 2003 година и уточнява, че:”Варненски лекар е изписвал медикаменти на мнимите си пациенти, с които те се дрогирали, съобщи началникът на сектор Икономическа полиция полк. Георги Гочев.Общопрактикуващият медик използвал картоните на действително регистрирани при него болни, за които здравната каса му превеждала пари. В картоните вписвал, че илачите са за тях, а жълтите и зелените рецепти давал на тийнейджъри. За услугата, която джипито правело, клиентите си плащали.
Полицаите са категорични, че докторът е бил наясно за "двойната" употреба на лекарствата. Въпреки това алъш-веришът с момчетата наркомани вървял почти половин година. Срещу варненското джипи е образувано следствено дело по чл. 354 б от НК.Служителите на РДВР - Варна, продължават работата и по други подобни случаи, уточни полк. Гочев.”

2004 година

На 8-и януари 2004 г. регионалният вестник “Старозагорски новини” съобщава “Осъдиха трима лекари в Стара Загора за смъртта на бременна жена”. Вестникът информира, че:”За пръв път в историята на старозагорското правораздаване трима лекари се признаха за виновни за смъртта на 30-годишната Драгомира Тенева - бременна в 4-тия месец с близнаци. Наложеното наказание на д-р Пламен Иванов Янев - ординатор в Акушеро-гинекологичната клиника към МБАЛ "Проф.д-р Стоян Киркович", на д-р Иван Трифонов Иванов - ординатор в същата АГ-клиника, и на д-р Димитър Стоянов Салабашев - завеждащ II хирургическо отделение в МБАЛ, е в размер на 1000 лв. (поединично), плюс 2400 лв. разноски по делото. За размера на наказанието е постигнато споразумение между защитниците на подсъдимите (адв. Бечева, адв. Драготинова и адв. Цвятков) и прокуратурата, което Окръжен съд - Стара Загора, е одобрил. Наказанието е наложено при превес на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът не е приложил наказание, предвидено в чл.123, ал.1 от Наказателния кодекс - лишаване от свобода до 5 години.”

“Дело за 100 000 лв. завежда бивш шеф на здравната каса” пише “Труд” на 28-и януари 2004 г. и посочва, че делото заведено от бившия директор д-р Димитър Петров е срещу члена на управителния съвет на Здравната каса д-р Евгени Душков заради обвинения, сред които :”Д-р Душков го е обвинявал в лошо управление, източване на пари от касата и неведнъж е искал оставката му. Преди дни той отново нападна д-р Петров, че укрил доклад за състоянието на информационната система на касата. Това не е вярно, каза бившият шеф на HЗOK.”

РАЗСЛЕДВАНЕ

653 са регистрираните публикации в категория Разследване. Ключовата дума “дело” се споменава в 109 от тях, а “съд” в 237. Реалният брой на статиите, които отразяват съдебни дела в Здравния сектор в тази категория, е 24.

2002 година

“Завърши следствието срещу лекари, изготвяли алиби на магистрален бандит” съобщава “Монитор” на 3-и юни 2002 г. Вестникът уточнява, че:”Д-р Стоян Стоянов ще отговаря пред съда за подбудителство, а хирурзите Любомир Фролошки и Златко Величков - за фалшифициране на документ и издаване на фалшив болничен лист.

Материалите по делото са изпратени в Дупнишката районна прокуратура. До месец прокурорът Юлиян Крумов ще внесе обвинителен акт в съда. Д-р Стоян Стоянов бе арестуван през февруари с 18 000 щатски долара след проследяване пред бобовдолската болница "Стоян Сантев".

Предполага се, че те са били предназначени за двамата му колеги Фролошки и Величков, обвинени, че са фалшифицирали документи, за да осигурят алиби на магистралния бандит Ивайло Джинката. След арестуване на лекарите към тях бе предявено обвинение по чл. 310 от НК за документно престъпление.

Казусът е отразен и от вестник “Сега” на 3-и юни същата година под заглавието “Пращат подкупни лекари на съд” и от “Стандарт” – “3-ма лекари отиват на съд”.

На 24-и август 2002 г. “24 часа” разглежда друго съдебно дело в Здравния сектор в статията “Съдят производител на витамини за 50 000 лв.”. Искът от 50 000 лв. обезщетение от производител на таблетки витамини и минерали е заведен от сдружение “Активни потребители”. Според изданието:”Искът ще бъде в съда през следващата седмица, съобщи шефът на организацията Иван Кръпов. Таблетките се продават като хранителна добавка под името "Мегавит", заяви Огнян Варадинов от потребителската организация. Според него при изследване в Центъра по хигиена се оказало, че магнезият в "Мегавин-остеопротект" е над 100 пъти по-малко от обявеното на етикета. Разминаването при витамин С в "Мегавит-актив лайф" е 25 пъти, а на витамин В1- 75 пъти. Таблетките не са опасни, но заблуждават, че са витаминозни, заявиха от "Активни потребители". "Конкурентна фирма ни злепоставя", каза Калин Иванов от "Еуросток България"-производител на "Мегавит".

Публикациите в категория Разследване, които отразяват Съдебни дела в Здравния сектор, продължават на 5-и декември 2002 г. със статията “Съдят шеф на социален дом за смърт на деца”. В материала се посочва:”
Сливенският окръжен съд даде вчера ход на дело срещу бившия директор на Дома за деца с тежки умствени и физически недостатъци в котленското село Медвен Стефан Петров. Ексшефът на заведението е обвинен по чл. 123 от НК за причиняване на смърт при професионална непредпазливост. През август 2000 г. в дома пламна дизентерия, причинена от лоша хигиена, недостиг на персонал и липса на средства. Тогава починаха 4-годишният Тихомир Стоянов, 3-годишният Ахмед Ахмедов и 15-годишният Николай Стоянов.”

“Стандарт” разглежда повдигнато обвинение за подкуп срещу лекар на 7-и декември същата година в публикацията “Хванаха доктор с 1 000 евро подкуп”. Според вестника:”Антимафиоти заловиха лекар в Софийския затвор с подкуп от 1000 евро. 44-годишният д-р Пенко Л. бил закопчан веднага щом получил белязаните банкноти край бензиностанция на OMV в столичния квартал "Дружба", съобщиха от МВР вчера. Медикът, който работел в болницата към затвора, поискал парите от осъден, като го заплашил, че в противен случай ще прекрати лечението му в болницата. Изнудваният накарал съпругата си да събере 1000 евро и й съобщил мястото на явката и начина за предаване на рушвета. Парите са само малка част от поисканата сума, уточниха от МВР. “

Темата е продължена от “Труд” на 17-и декември в материала “Уволниха доктор от Софийския затвор” и уточнява:”Лалев бил ординатор-невролог в Софийския затвор. Той бе уличен, че е поискал рушвет от близки на задържан зад решетките, за да продължи лечението му. По случая бе наредена служебна проверка. Лалев пък бе пуснат от ареста срещу 2000 лв. гаранция.”

2003 година

На 18-и март 2003 г. “24 часа” продължава темата с публикацията “Скандално дело в Благоевград: Съдят лекарки за коли на мними инвалиди”. От материала става ясно, че:”Три лекарки от Благоевград застанаха пред съда вчера заради издаване на протоколи за инвалидност, използвани за безмитен внос на леки коли.Според обвинението Ива Манасиева, Десислава Славова и Верка Кутлова са превишили служебните си права и са подписали 23 протокола, удостоверяващи инвалидност, през юли-ноември 2000 г. С тези документи са внесени от чужбина леки коли, освободени от мита и акцизи.Според прокуратурата държавният бюджет е бил ощетен с 43 000 лв.”

Подаден иск в Пловдивския окръжен съд срещу стоматолог е тема на публикацията “Съдят зъболекар за смъртта на пациент” в регионалния “Марица Днес” от 17-и юли 2003 година.

“Европейският съд издаде четири присъди срещу държавата” е заглавието на статията от 1-и август 2003 г. на вестник “Сега”, в който е отразено решението на Европейския съд по жалба на Иван Кепенеров от София срещу принудителното му задържане през 1996 г. за един месец в психиатрична клиника по нареждане на прокурор и без решение на съд, нито възоснова на медицинска експертиза, се посочва в материала. Изданието допълва, че:”Страсбург констатира нарушение на чл. 5, ал. 1 от Евроконвенцията за правата на човека и постанови обезщетение от 2000 евро на Кепенеров.”

2004 година

*Силно впечатление при отразяването на темата Съдебните дела в Здравния сектор в категорията Разследване, прави статията на “24 часа” от 6-и февруари под заглавие “За първи път наказание по Закона за защита на личните данни. Осъдиха шеф, обявил болест на подчинен”. В материала се посочва, че учителка от Смолян е успяла да осъди работодателя си за огласяване на данни от личния й живот. Според изданието :”

Делото е от първите у нас след приемането на Закона за защита личните данни. Мария Стойчева ще получи обезщетение от 600 лева от директора на Седмо СОУ Вихър Соколов. Той трябва да плати и глоба от 500 лева плюс разноските от 100 лева за делото. Пред вестник "Родопски вести" Соколов огласил данни от здравословното състояние на колежката си, които знаел в качеството му на неин работодател.” “24 часа” допълва още по казуса:”След присъдата Соколов вече не може да е директор. Той може да обжалва в Окръжния съд”.

“Доктори дават на прокурор и медицинския холдинг” пише “Дума” на 1-и май 2004 г. Според юридическия съветник на Столичната лекарска колегия на БЛС Димитър Ганев “С 8 нарушения на закони, 4 от които на Търговския закон, е регистриран Столичният медицински холдинг”. Тезата на обвинителите е, че регистрацията на холдинга заобикаля или нарушава законите на местното самоуправление, на лечебните заведения, за приватизацията, за здравното осигуряване. В тази връзка “На 19 април лекарската колегия е подала иск в Софийски градски съд, а на 29 април е сезирала градската прокуратура.”

*В края на юли 2004 г. вестник “Шуменска заря” съобщава “Присъда за отчетено лечение на починали пациенти”. Вестникът информира, че:”В Русе има съдебна присъда срещу лекар, отчитал прегледи на починали пациенти. Четири години след началото на здравната реформа приключи първото в страната наказателно дело за източване на средства от Националната здравноосигурителна каса / НЗОК/, съобщи пресслужбата на Районната здравноосигурителна каса в Русе. През юни 2004 районният съд в Русе одобри споразумение между обвиняемия лекар К. М. и прокуратурата. Влязлата в сила присъда признава за виновен д-р К. М., който за периода 03.01.2003 - 25.09.2003 е използвал документи с невярно съдържание, за да получи неправомерно пари от НЗОК.

В заключение изданието допълва:”Извършителят К. М. е осъден на глоба от 700 лева. Неправомерно взетите суми са възстановени на НЗОК. Приключилото наказателно производство е прецедент за съдебната система.”

ЛЕКАРСТВА / АПТЕКИ

Над 220 са публикациите през разглеждания период, които отразяват съдебни дела в категорията Лекарства и аптеки. Основните подтеми са жалби срещу лекарствения списък, закоността на аптеки и съдебни спорове за марки лекарства.

2000 година

На 11-и март 2000 година “Капитал” излиза с публикацията “Шефът на “Търговска лига” отива на съд за злоупотреби с лекарства”. Седмичникът информира, че:”До 20 години лишаване от свобода може да получи шефът на най-голямата дистрибуторска фирма за лекарства „Търговска лига" АД Тихомир Каменов, ако бъде признат за виновен за извършена документна измама в особено големи размери. Обвинителният акт срещу Каменов е бил внесен в съда още преди два месеца, съобщиха пред „Капитал" източници, близки до прокуратурата.”

2002 година

Особено открояваща се подтема представлява Съдебните дела срещу лекарствената политика. На 7-и февруари 2002 г. “Дневник” информира “Хаосът с лекарствата стигна до Върховния съд”. Изданието обяснява, че ВАС е образувал дело по жалба, внесена от фармацевта Венелин Каменов срещу правителствено постановление от края на 2001 г.. “Капитал” допълва в материала, че:”Първото заседание по делото ще се проведе на 8 март. За образуването на делото са уведомени жалбоподателят и ответникът в лицето на правителството, съобщиха от ВАС. Съобщение е изпратено и до Министерството на здравеопазването, което има възможност да бъде конституирано като заинтересована страна по делото. “

Внесената жалба във ВАС е тема на серия от публикации в пресата през този период. Водещите всекидневници играят с акцента върху темата още в заглавията и резюметата на материалите, които публикуват:

7.2.2002 “Война между аптекари и държавата” – “Новинар”

Видинският аптекар Венелин Иванов даде на съд кабинета, за това, че през декември нареди лекарствата да се повишат най-много с 3 до 9%. Аптекарите обаче масово продаваха по-скъпо

7.2.2002 “Аптекар прати на съд цените на половината български лекарства”–“Сега”

“Венелин Иванов от Видин иска отмяна на правителствено постановление. Освен Министерския съвет за делото е уведомено и Министерството на здравеопазването. Ако пожелае, здравното ведомство също може да стане страна по делото”

7.2.2002 “Гражданин оспори цените на лекарствата” – “Труд”

“Това е втората жалба срещу новите цени на лекарствата”

9.3.2002 “До месец Върховният административен съд ще реши дали отпада увеличението на цените на 70 илача” – “Монитор”

“ Аптекарят Венелин Иванов от Видин поиска Върховния административен съд да отмени постановлението на Министерския съвет, с което беше въведено облагането на цените на лекарствата с данък добавена стойност (ДДС). Магистратите дадоха ход на делото вчера и изслушаха страните. До месец те ще решат дали да отменят въведеното ДДС”

9.3.2002 “ВАС подхвана лeкapcтвата” – “Република”

“Върховният административен съд даде вчера ход на дело по жалба за отмяна на постановление № 300 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на максимално допустимите цени на лекарствата с включен ДДС в тях”

11.3.2002 “Аптекар съди държавата” – “Земя”

“Делото е срещу ПМС, в което се определиха максимално допустимите цени на лекарствата с ДДС”

В края на март “Стандарт” съобщава за решението на ВАС по жалбата в статия под заглавието “Отмениха пределните цени на лекарствата” и допълва:”Отмениха пределните цени на лекарствата, които бяха определени с Постановление 300 на МС. Петчленен състав на ВАС реши, че кабинетът не е имал право да слага пределни цени на медикаментите.”

По-остър в отразяването на темата е “Демокрация”, който пише на 30-и март “Кабинетът е сгафил с цените на лекарствата”, като уточнява, че:”Върховният административен съд (ВАС) отмени вчера скандалното постановление 300 на Министерския съвет от 21 декември 2001, с което се определят пределните цени на лекарствата. То предизвика в началото на годината пълен хаос на пазара на медикаменти в страната”.

На същата дата “Монитор” отразява новината така “Съдът свали цените на 755 лекарства”, като допълва, че:”Върховният административен съд отмени вчера постановлението на Министерския съвет, с което в края на м.г. бе допълнена Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарства и тяхната продажба, съобщиха от съда.” По темата пише още вестник “24 часа” в материал под заглавието “Отмениха ДДС върху лекарствата” и “Банкер” – “Правителството загуби делото за цените на лекарствата”.

Сред проблемите, свързани със съдебни дела в Здравния сектор се откроява забавянето на доставките с онкомедикаменти поради обжалване на фирмите, участвали в търга по ЗОП. В тази връзка е и статията на “24 часа” от 21-и май 2002 г. “Съдебно дело бави лекарствата за болни от рак”. В материала се посочва, че според завеждащата Лекарствена политика в МЗ д-р Таня Бенишева:”По закон въпросните лекарства не може да се доставят, докато делото не приключи.Министерството ще настоява за промени в закона за обществените поръчки в областта за медикаментите, съобщи още Бенишева. “

2003 година

На 17-и юни 2003, всекидневникът “24 часа” поставя друг проблем, свързан с лекарствената политика, чието решение е в компетенцията на Конституционния съд – “Казват да има ли аптеки в болниците”. От статията става ясно, че:”
Днес /17.06.2003/ конституционният съд ще реши редно ли в болниците, диспансерите, хосписите и центровете за "Бърза помощ" да няма аптеки за продажба на лекарства на граждани. Депутати от левицата атакуват поправката в закона за лекарствата и аптеките, която предвижда закриването им. Според текста, когато им се наложи сами да си купят медикаменти, пациентите не могат да пазаруват от аптеката на болницата, а трябва да търсят друга.Забраната да се откриват нови аптеки в болничните заведения налага да се закрият и съществуващите, а това нарушава конституционния принцип за свободно упражняване на стопанска дейност, смятат социалистите. Докладчик по казуса е съдията Живан Белчев.”

Ден по-късно “Дневник” внася яснота по темата с публикацията “И съдът не допусна аптеки в болниците”, като уточнява:”Конституционният съд (КС) във вторник остави в сила забраната да се откриват аптеки в болниците, която беше въведена с поправка в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. “

На 10-и юли 2003 “Новинар” информира в заглавие “407 лекарства на стари цени”. Според изданието:”Незаконно е поскъпването на 407 лекарства, реши 3-членен състав на ВАС вчера. Шефът на здравната каса Димитър Петров наредил поскъпването с акт, вместо да го съгласува в рамковия договор с лекари и стоматолози.”

“Търговци на лекарства съдят здравната каса заради стикерите” информира вестник “Сега” на 19-и август 2003 година като уточнява, че:”Браншовата камара на търговците на лекарства на едро е завела дело във Върховния административен съд за отмяна на указанието на здравната каса, с което дистрибуторите са задължени да слагат стикери върху медикаментите, поети от НЗОК. Стикерите, лепени от търговци, са нарушение на закона за лекарствата, защото с тях се изменят вече регистрирани за продажба опаковки, обясни Румен Макавеев, шеф на комисията по етика към камарата. Освен това се нарушава и наредба на здравно министерство, според която стикери се слагат само от производител, но не и от търговец.Ако лепим стикери, нарушаваме закона. Ако не ги лепим, касата няма да ни плати лекарствата, обясни Макавеев. “

Лекарственият списък отново е атакуван във ВАС. За това съобщава “Дума” в статията от 17-и декември 2003 “ВАС решава за лекарствения списък”. Изданието посочва, че”Върховният административен съд образува дело по жалба на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители и Сдружението на американските фармацевтични компании към Американската търговска камара у нас срещу Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък.”

2004 година

Темата продължава и през следващата година с публикацията на “Стандарт” - “Фармацевти съдят правителството” от 15-и януари, в която се акцентира върху следното:”В здравеопазването дрязгите и обвиненията в некоректност не приключват само с участниците в рамковия договор. Тези дни в разправиите се включи и Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители, която обвини правителството, че работело на принципа на лобизма при определяне на лекарствената си политика. Повод за това обвинение е т. нар. позитивен списък, чрез който от обществените поръчки отпадат 280 вносни медикамента. Тази асоциация даже съди наредбата за списъка, а първото дело е след седмица.”

“ВАС гледа дело срещу позитивния лекарствен списък” пише вестник “Виж” на 10-и февруари и допълва:”Върховният административен съд ще гледа днес дело, образувано по жалба срещу Позитивния лекарствен списък, в който не са включени два медикамента за болни от диабет.”

На същата дата “Дума” съобщава “ВАС гледа дела за две лекарства” като уточнява, че Върховният административен съд ще разглежда жалба на Ново Нордиск срещу отказа на МС два лекарствени продукта на фирмата да бъдат включени в позитивния лекарствен списък.

“Позитивният лекарствен списък пак на съд” посочва в заглавие вестник “Сега” на 9-и март 2004 г. Изданието допълва информацията:”ВАС е образувал дело по жалба на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека срещу Наредбата за определяне на позитивния лекарствен списък. Асоциацията твърди, че е нарушен Законът за нормативните актове, според който отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен.”

Особен интерес по темата представлява обзорната статия на “КЕШ” от 12-и март 2004 “Във ВАС се водят дела”, в която се поставя проблемът за безплатните лекарства и свързаните с него поредица дела, които се водят.

“Скандал в съда заради безплатните лекарства” информира “Труд” на 27-и март 2004 г.и допълва:”Скандал избухна вчера във Върховния административен съд (ВАС) по дело, заведено от асоциацията на чуждестранните производители на лекарства.Тя поиска да бъде отменен гласуваният от Министерския съвет позитивен списък на медикаменти за 2004 г., чиято стойност се поема от държавата и от здравната каса.Мотивът: комисията, изготвила списъка, е незаконна. Според адвокатите на асоциацията никъде в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина не е споменато, че трябва да бъде създадена такава комисия и тя да избира кое лекарство да влезе в списъка и кое - не. Да, но в наредбата на Министерския съвет за позитивния списък се предвижда такава комисия, отвърнаха защитниците му, адвокати на правителството”

“Съдът ще решава кои лекарства са по-полезни” информира “Дневник” на 29-и март като пояснява, че:”ВАС трябва да прецени кое лечение е по-ефективно - с лекарства, които съдържат едно активно химическо вещество, или комбинирани препарати. Решението на магистратите ще бъде част от делото на асоциациите на чуждите и американските фармацевтични производители срещу наредбата на правителството за изготвянето на т.нар. позитивен списък. Жалбата беше подадена от представителите на чуждите компании в края на миналата година.”

На 15-и април габровският “100 вести” пише “Окръжният спря онкоаптеката в ДКЦ 1” като уточнява, че:”„Въпросът с аптеката за онкоболни към ДКЦ-1 е свързан no-скоро с бизнеса отколкото със здравеопазването" - заяви пред „100 вести" зам.-областният управител д-р Любомир Трифонов, коментирайки решение на Окръжния съд за законосъобразността на въпросната структура.”

“Съдът отряза чуждите фармацевти за безплатните лекарства” – под това заглавие на “Монитор” от 4-и май 2004 г. следва информация по повод решението на ВАС относно внесената жалба от две фармацевтични асоциации срещу позитивния лекарствен списък, която съдът намира за неоснователна.

СЪДЕБНИТЕ ДЕЛА МЕЖДУ ФАРМАЦЕВТИЧНИ КОМПАНИИ

са другата сериозна подтема, която се откроява при анализа в категория Лекарства и аптеки.

2001 година

Първият подобен казус, който попада в обсега на медиите е жалбата на EPIC срещу Ален мак. На 26-и март 2001 година “Пари” информира в заглавие “EPIC внася жалба срещу Ален Мак”, като според директорът на EPIC за България Кенет Левковиц, мотивите за жалбата срещу изпълнителния директор на Ален мак-Пловдив са:”за безстопанственост и нанасяне на щети”. Темата продължава на страниците на вестник “Сега” на същата дата под заглавието “Австрийската "Епик" съди шефката на "Ален мак", като допълва, че Хекимова е обвинена от австрийците в безстопанственост и нанасяне на щети за 2,2 милиона долара. Вестник “Пари” внася нови щрихи по темата със статията от 27-и март 2001 г. “ЕПИК съди шефа на Ален мак”, в която посочва, че:”ЕПИК управлява 22.3% от Ален мак и твърди, че е загубил 2.2 млн. USD от инвестициите си в предприятието от 1997 г. досега “. Темата продължава със серия публикации на 27-и март във водещите национални всекидневници:

“Шефът на "Ален мак" даден на прокурор” – “Монитор”

“Австрийската инвестиционна банка ЕПИК внесе вчера жалба в Пловдивската окръжна прокуратура срещу Антонина Хекимова”

“ЕПИК даде на npokypop шефката на "Ален Мак" – “Демокрация “

Според миноритарния собственик спадът в продажбите през последните четири години е 44 на сто

“Австрийци се жалват в съда от “Ален мак" -“Труд”

Австрийското посолство е връчило дипломатическа нота заради злоупотреби в управлението на “Ален мак"

Сред съдебните дела, отразени от медиите в категория Фармацевтични компании, се откроява и делото за марката “Аналгин” между Софарма и пловдивската “Биомеда”.

На 15-и май “Труд” пише в тази връзка “Започва съдебна война за марката “Аналагин” в Пловдив”, като уточнява, че:”Юристите на „Софарма" са подали жалба в прокуратурата. Лекарството се прави от пловдивската "Биомеда", а патентът бил на "Софарма”

На 31-и август 2001 г. “Дневник” обръща поглед към друг съдебен проблем в сектора в статията “Балканфарма ще обжалва за търговските предложения”, като уточнява, че фирмата ще:”обжалва пред Върховния административен съд налoжената от Държавната комисия по ценните книжа окончателна забрана върху търговите предложения за "Балканфарма - Дупница" АД и "Балканфарма - Троян" АД, заявиха от пресцентъра на "Балканфарма холдинг"

На 1-и септември 2001 г. “Капитал” отбелязва в заглавие “Балканфарма ще обжалва отхвърленото търгово предложение”. В материала се посочва още, че:”"Балканфарма" ще обжалва пред Върховния административен съд решението на Държавната комисия по ценните книжа за окончателна забрана на търговото предложение към акционерите на фармацевтичните заводи в Дупница и Троян

На 13-и ноември същата година “Пари” напомня за казуса с публикацията “ВАС даде хода на делото Балканфарма-ДКЦК за забрана на търговото предложение на холдинга за останалите акции в двете му дъщерни дружества в Дупница и Троян”.

В края на годината пресата отразява разгарянето на друг съдебен скандал. На 28-и ноември “Република” пише “Искът на щангистите е за 1 390 000 лева” и пояснява:”Адвокатите на "Софарма" оспориха исковете - при производството на ороцетама били спазени всички технологични изисквания - и поискаха изключване от доказателствения материал на анализите на допинглабораторията на ДАМС “Съдебният спор е проследен на 28-и ноември в серия публикации от водещи национални издания. “Стандарт” посочва в заглавие “Започна съдебното дело “щангистите” срещу “Софарма”, а “Дневник” отбелязва “Спортисти съдят “Софарма след допингскандал”.

2003 година

През 2003 година нов проблем в сектора привлича медийното внимание. На 29-и март 2003 г. “Капитал” пише в заглавие “Войната за едно хапче” и допълва в подзаглавие”Заради производството на темпалгин “Софарма” и “Българска роза Севтополис” заведоха насрещни искове за несъстоятелност”. “Банкер” продължава да следи случая на 5-и април 2003, когато публикува статията “Софарма” и “Българска роза” пак се хванаха гуша за гуша”. Изданието посочва:”"Спорът не е за интелектуална собственост -категорични са сега адвокатите на казанлъшкото предприятие. - В основата му е желанието на "Софарма" да постави "Българска роза-Севтополис" на колене и да я превърне в свой сателит."

Развръзката публикува отново “Банкер” на 12-и април същата година в материала “Софарма” и “Българска роза-Севтополис” заровиха томахавката”, където се посочва, че:” "Софарма" и "Българска роза-Севтополис", Казанлък, ще оттеглят от съда исковете, които заведоха една срещу друга за обявяването им в несъстоятелност.

2004 година

2004 година започва с ново съдебно дело между фармацевтични компании. На 28-и януари 2004 г. вестник “Сега” информира “Тръгна съдебна война за марката “Аналгин”, като пояснява, че:”Две фармацевтични компании започнаха съдебна битка в Пловдив за търговската марка "Аналгин". В окръжния съд стартира делото на "Софарма" срещу пловдивската "Биомеда" за незаконно производство на популярните таблетки.” Делото е отразено и от “24 часа” в публикацията “Съдят се за аналгина” от същата дата, както и от “Пари” – “Софарма ще съди Биомеда за марката Аналгин”.

“Монитор” пише за друг съдебен проблем на 26-и февруари 2004 г. – “Фармацевти обжалват в съда таксата за лицензия”, като уточнява, че:”Съюзът на фармацевтите е подал жалба във Върховния административен съд /ВАС/ срещу текст в постановление, с което се изменят таксите за издаване на лицензии.”

“Софарма” спечели аналгина” отбелязва “Дневник” на 5-и август предизвестявайки края на съдебния спор между Софарма и Биомеда, като допълва, че

Само “Софарма” има право да произвежда аналгин, реши Върховният административен съд (ВАС) и потвърди, че компанията е единствен притежател на търговската марка за лекарството.

ВАКСИНИ

Над 40 са публикациите, които отразяват съдебни спорове в категорията Ваксини през разглеждания период.

2002 година

“Министерски гаф остави София без ваксини” съобщава “Стандарт” на 11-и април 2002 г. Статията разкрива, че:”София остана без ваксини срещу бяс заради лошото им разпределение от здравното министерство. Това съобщи д-р Петя Стратиева, шеф на представителството на фирмата производител "Авентис Пастьор". Изданието посочва още, че:”На привършване са още ваксините срещу хепатит В, полиомиелит и морбили-рубеола-паротит. Имунизационните кабинети не могат да бъдат заредени с ваксини, тъй като фирмата "Авентис Пастьор" оспорва конкурса за внос. Медикаменти няма да има, докато Висшият административен съд не се произнесе по жалбата, обясниха юристи. “

“Спор за обществените поръчки за ваксини може да се превърне в международен” пише “Капитал” на 15-и април 2002 г. Седмичникът посочва, че:”Френската компания "Авентис Пастьор" (Aventis Pasteur SA) обжалва решенията на Министерството на здравеопазването (МЗ) по три позиции на търга за доставка на ваксини и биопродукти за 2002 г. Те включват доставка на 187 хиляди дози ваксина срещу хепатит Б, 385 хиляди дози полиомиелитна ваксина и 135 хиляди дози тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.

“Има ваксини против бяс само за седмица” алармира “Дума” на 15-и април 2002 г. Вестникът припомня, че:”Скандалът се разрази, след като фирмата "Авентис Пастьор" обвини Министерството на здравеопазването в "грубо изтласкване от българския пазар за ваксини, без обективни мотиви". Според представителите на компанията ведомството е нарушило Закона за обществените поръчки при проведената през март процедура по възлагане на обществените пръчки. Комисията на министерството е избрала други производители на ваксини срещу полиомиелит, хепатит Б и комбинираната ваксина срещу морбили, рубеола и паротит, което ще ощети държавния бюджет с повече от четвърт милион лева, смятат от "Авентис Пастьор". От министерството обаче отрекаха, че ще сключват договори за доставка на ваксините, обжалвани от чуждата компания във Върховния административен съд. До произнасянето на съда здравното министерство ще осигури необходимите ваксини без да сключва договори по Закона за обществените поръчки.”

Още по-тревожно е заглавието на статията на “24 часа” от 20-и май 2002 г. “Свършват ваксините за хепатит и паралич – България моли от Световната здравна организация дози за бебетата”. Експертът от МЗ д-р Ангел Кунчев, цитиран от изданието, посочва, че:”До дни ще свършат ваксините за хепатит В и детски паралия, съобщи вчера д-р Ангел Кунчев, шеф на отдела за противоепидемичен контрол в здравното министерство. С писма са уведомени Световната здравна организация и УНИЦЕФ. България ги моли да отпуснат ваксини за 2-3 месеца, колкото се очаква да трае дефицитът.Причината за дефицита е, че не можем да купим ваксини от фирмата - победител в тазгодишния търг, защото участник в търга ни съди, обясни д-р Кунчев. Според Закона за обществените поръчки процедурата чака, за да се произнесе съдът”

На 27-и юли 2002 г. “Новинар” пише “Оставаме без ваксини за децата?”. От статията става ясно, че страната може да остане без ваксини за рубеола, морбили, заушка и детски паралич според депутата от ОДС Стойчо Кацаров. Вестникът посочва още,че:” Френската фирма "Авентис Пастьор" обжалва пред петчленен състав на ВАС отпадането си от търга за доставка на ваксините. Тричленка на ВАС вече отхвърли жалбата на фирмата. Заради съдебния спор обаче доставката на ваксините е спряна и вероятно ще остане блокирана до края на годината. В момента има малки количества от ваксините срещу хепатит Б и морбили и те се ползват за първи прием на бебетата, обясниха от МЗ.?

На същата дата “Стандарт” пише “Бебетата без ваксини до края на годината”. Според материала:”До приключване на съдебните спорове спечелилата конкурса английска фирма "Глаксо Уелкъм" също не може да достави серумите. Освен това според Кацаров здравното министерство е нарушило закона, като е поставило условие ваксините да бъдат в саморазграждащи се спринцовки. Те обаче са в списъка на забранените лекарствени средства у нас.”

Ден по-късно “Монитор” информира “Луи Пастьор” блокира с нов иск доставката на ваксини”, допълвайки информацията, разпространена предходните дни.

На 31-и юли 2002 година “24 часа” излиза с публикацията “Съдии решават спор за ваксини”. Според материала се очаква ВАС окончателно да реши спора за търга на ваксини на здравното министерство, припомняйки, че представителството на “Авентис-Пастьор” обжалва решението на съда в полза на МЗ.

“Търговска лига” оттегли жалбата за ваксините” – информира “24 часа” на 2-и август 2002 г. На 5-и август “Дневник” допълва информацията със статията “Кризата с имунизациите приключи”. Според текста на публикацията:”Министерството на здравеопазването ще сключи днес договори за доставка на ваксини срещу вирусен хепатит, полиомиелит и срещу морбили-паротит-рубеола с търговците на едро с лекарства - "Санита трейдинг" АД и "Калиман РТ" ООД. Двете компании са дистрибутори на фармацевтичния концерн "Глаксо Смит Клайн", който на 15 март спечели обществената поръчка за трите продукта. Очаква се до края на месеца количествата ваксини, необходими до края на годината, да бъдат доставени. Това стана възможно, след като изпълнителният директор на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД Тони Веков оттегли жалбата си срещу министъра на здравеопазването и Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото, което в продължение на близо пет месеца блокираше снабдяването и се появи криза в имунизациите. "Търговска лига" е представител на фармацевтичната компания "Авентис Пастьор".

Генезисът на проблема с ваксините търси “Новинар” на 8-и август 2002 година в материал под заглавието”Проблеми с доставчика оставиха българчетата без ваксини” и добавя в подзаглавие “Кризата с имунизационните препарати е предизвикана изкуствено, твърдят фармацевти”.

На 20-и август същата година “24 часа” информира “Зареждат с ваксини срещу хепатит В”, като допълва, че:”Новите ваксини за хепатит В пристигнаха и се разпределят между 28-те ХЕИ в страната, съобщи вчера доц. Мира Кожухарова, нац. консултант по епидемиология.Имунизациите ще се възстановят до дни след прекъсванията заради дефицит на ваксините. Доставките бяха блокирани заради съдебен спор между фирма участник в търга за държавната поръчка на ваксини и здравното министерство. Съдът реши в полза на фирмата победител в конкурса.”

2004 година

Показателен факт за ситуацията в българското здравеопазване, осъществявана от правителството, е продължаващата серия публикации със сходен характер относно проблеми с доставката на ваксини поради обжалване на резултатите от търговете и през 2004 година.

На 10-и февруари 2004 г. “Виж” пише “Болниците остават без ваксина за хепатит “Б” и допълва в надзаглавие “Доставката се бави заради спор между здравното министерство и фармацевти”. Изданието допълва, че:”Доставката на ваксина се бави заради съдебен спор между здравното министерство и фармацевти за това кой да достави продуктите. Проточването на делото блокира търга за доставката на ваксини срещу хепатит Б, както и тройната ваксина срещу паротит, морбили и рубеола.”

Усещането за дежа-ву, продължава и в информацията на БТА от 11-и февруари 2004 г. “Изчерпват се ваксините за новородени против хепатит Б”.:”Това каза пред журналисти заместник-министърът на здравеопазването Любомир Куманов. По думите му, ако фармацевтичната фирма "Авентис Пастьор" обжалва решението на Върховния административен съд /ВАС/ от 3 февруари тази година, ваксините срещу хепатит Б ще се изчерпят в цялата страна”

“Свършват ваксините за хепатит за новородени” – с публикацията под това заглавие не изостава от информацията и “24 часа” на 12-и февруари,като напомня, че “Авентис-Пастьор” обжалва решението на ВАС, с което бе отхвърлена жалбата и по търга за доставка на ваксини.

На същата дата -12-и февруари пресата отразява проблема в серия от публикации с идентични заглавия:

Оспорван търг може да затрудни календара за имунизация 2004 Българска армия

“Хепатитната ваксина за бебета свършва през март” – “Дума”

“Бебетата без вakcинa за хепатит Б” – “Земя”

“Бебетата остават без ваксини” – “Стандарт”

“МЗ плаши с дефицит на ваксини след 1 месец” – “Сега”

“Здравното ведомство било невинно за дефицита на ваксини” – “Монитор”

“С оправдания ваксини не се осигуряват” – “Монитор”

“Стотици бебета заплашени от хепатит” - “Новинар”

Особен интерес по темата представлява проблемната статия, публикувана в специализираното издание “Quo Vadis” на 25-и февруари под заглавието “МЗ пак се спъна във ваксините, пак без да предвиди”. Сред акцентите в материала е констатацията:”Хиляди деца чакат имунизация Законът за обществените поръчки поставя лекарствата в един и същи режим с консерви и мазут”.

Драмата с ваксините продължава на страниците на печатните издания и през периода март-април. На 16-и март “Монитор” алармира за пореден път - ”Ваксините за хепатит Б свършват”, а на 23-и април “Труд” пише по същата тема “Лекарите в чудо- още няма ваксини за децата”

ЛЕКАРИ

Над 100 са публикациите, които отразяват съдебни дела в категория Лекари. Открояват се две сериозни подтеми – лекарски грешки и корупция, като част от материалите по втората подтема, са анализирани в раздел КОРУПЦИЯ.

2001 година

На 20-и февруари 2001 г. вестник “Пари” съобщава в заглавие “Прокуратурата разследва добрички лекар”. В публикацията се посочва, че Добричката окръжна прокуратура разследва лекар от село Красен за смъртта на 52-годишна жена след жалба, подадена от близките й. “Пари” допълва още, че:”магистратите са разпоредили ексхумация на тялото й 7 месеца след фаталния край. Назначени са и две медицински експертизи, които трябва да изяснят причините за смъртта и дали личният й лекар д-р Мирослав Байчев е действал адекватно.“

На същата дата “Сега” отразява друго разследване за смъртта на пациент, починал в Бърза помощ в статията “Разследват смъртта на жена, починала в Бърза помощ.”Изданието посочва, че:”Хасковското следствие заведе дело за смъртта на 24-годишната Златка Тодорова, която издъхна в ръцете на лекари от "Бърза помощ" на 15 февруари. "Ще повдигнем обвинение след приключване на експертизите", уточни следователят Тодор Динков. “

“Стандарт” отразява назначената ескумация във връзка с жалба срещу лекар в статията “Есхумират труп по дело срещу лекар” на 20-и февруари, като уточнява, че:”Тялото на 52-годишната Василка Петкова от добричкото с. Красен, която е покойница от 7 месеца, беше извадено след жалба в окръжна прокуратура. Ексхумацията е направена в присъствието на следовател, съдебен лекар, полицай, фотограф и кмета на с. Красен Тошко Тачев. Образувано е следствено дело срещу личния лекар на починалата д-р Мирослав Байчев, съобщи за "Стандарт" окръжният прокурор Георги Коларов.”

На същата дата случаят е отразен и от всекидневника “Труд”, който информира в заглавие “Вадят труп на жена 7 месеца след смъртта й”, като допълва информацията:”В смъртния акт било записано „внезапна смърт", а аутопсия не била правена.” “Монитор” също отразява проблема в материал, публикуван на същия ден “Есхумираха труп, проверяват личен лекар за небрежност”.

“Мъж съди гинеколог за смъртта на нероденото си бебе” пише “Стандарт” на 22-и февруари и допълва:”Георги Ангелов от Никопол е подал жалба до кмета на общината и до Плевенската окръжна прокуратура срещу д-р Тургай Калинов. Кметът на града Любен Лаков е разпоредил проверка по случая. “

Драмата е отразена от почти всички водещи печатни издания през периода:

22.2.2001 “Дума” стр.1 “Пиян лекар умори неродено бебе” -

“Лекарска немарливост е причинила смъртта на бебе преди раждане, се твърди в жалба до Плевенската окръжна прокуратура, подадена от бащата Георги Ангелов. Прокурорката Искра Ганева е възложила предварителна полицейска проверка за причинена смърт поради незнание или непредпазливост. НК предвижда за деянието затвор от 2 до 5 години.”

22.2.2001 “Монитор” стр.13-“Пиян лекар приема родилка, бебето се ражда мъртво”

“Пиян гинеколог от Никопол е причинил смъртта на бебе преди раждане, съобщиха от Окръжната прокуратура в Плевен вчера. Ако обвиненията срещу медика бъдат доказани, го грози затвор от 2 до 5 години.”

27.2.2001 “ Дума -“Гинекологът д-р Тургай Калинов”

“който стана причина за смъртта на бебе преди раждането, е уволнен дисциплинарно “

27.2.2001 Монитор -“Уволниха гинеколог, погубил неродено бебе ”

“Срещу Тургай Калинов от Никопол е заведено следствено дело”

27.2.2001 “Демокрация”-“Уволниха лекар за смъртта на бебе”

“ Д-р Тургай Калинов е уволнен дисциплинарно, съобщиха негови колеги”

На 7-и март същата година “24 часа” излиза с публикацията “183 000 лв. за лекарска грешка, реши съдът”. От статията става ясно, че:”Обезщетение от 183 000 лв. трябва да изплати община Велинград солидарно с болницата на близките на жена, починала след лекарска грешка при раждане. Решението е на Върховния касационен съд.Драмата става през 1993 г. в семейството на известния национал и рекордьор по плуване Цветан Голомеев, който чака второ дете. На пръв поглед раждането минава нормално. Няколко часа по-късно обаче съпругата на Голомеев умира, защото докторка пробила матката й, без да разбере. Заради случая д-р Благова остава без лекарски права за 1 г. Финансовият министър пък е обещал на кмета на града да подпомогне изплащането на обезщетението.”

Редкият случай на възмездие провокира вниманието и на “Дума”, който посочва в заглавие на 8-и март същата година “Състав на върховния касационен съд е осъдил община Велинград да заплати 183 000 лв. по граждански иск”, допълвайки ” заведен от Цветан Голомеев и родителите на съпругата му Кристина, която почина през 1993 г. по време на раждане в местната общинска болница. Преди 8 години фамилията на републиканския шампион по плуване от Велинград Цветан Голомеев се върна специално от Кипър за раждането на второто дете”

Закъснялото със седем години правосъдие след фатална лекарска грешка е тема на публикацията във вестник “24 часа” от 12-и март – “Лекарска грешка остави две деца сирачета” и подзаглавие”Семейство Голомееви ще получат 180 000 лева, но това няма да им върне Кристина”. Наред с хронологично поднесената фактологична информация, статията се стреми да представи проблема в човешкия му контекст:”"Бабо, коя от тези звездички е моята мама", пита малкото момченце, вперило поглед към нощното небе над Велинград. Жената до него с прикрит жест избърсва бликналите си сълзи и го прегръща.Детето е 7-годишният Кристиан Голомеев, при чието раждане поради лекарска грешка умира майката Кристина.” В материала се допълва още, че:”Тези дни Върховният касационен съд потвърди решението на Апелативния съд в Пловдив от 28 септември 2000 г. - семействата на починалата и нейните родители да получат 36 000 лв. Заедно с лихвите за 7 г. и съдебните разноски по многобройните дела

сумата достига 180 000 лв. Тях солидарно трябва да изплатят общинската болница във Велинград и намерената за виновна за смъртта на родилката д-р Виолета Благова. Освен това д-р Благова е лишена от лекарски права за една година.С решението съдът приключва епопеята, в която 7 г. семейство Голомееви търси възмездие по всички възможни инстанции.”

Разгледаният случай е от малкото, които достигат до окончателната си съдебна развръзка. Основният дял от публикациите, които отразяват съдебни дела в Здравния сектор, маркират проблемите епизодично и рядко проследяват финализирането им във времето.

На 7-и май 2001 г. “Стандарт” информира “Обвиняват лекари за смъртта на полицай”. Изданието допълва:”Лекари ще бъдат разследвани за смъртта на полицай от РПУ-Карлово, който загина след тежка катастрофа край Сопот на 29 април. Братът на починалия лейт. Милен Балев - Христо, е подал жалба до Пловдивската окръжна прокуратура и Българския лекарски съюз срещу дежурния екип в болницата в Карлово. Според него лекарите са държали пострадалия 4 часа с кръвоизлив в коремната кухина, без да му направят операция.”

Месец по-късно, на 26-и юни “Дневник” разкрива “Полицаи арестуваха лекар с 50 лв. подкуп” и уточнява, че:”57-годишен габровски лекар с инициали Е.Н. е задържан в момент на вземане на подкуп от 50 лева, съобщи БТА. Сумата била част от искан от лекаря подкуп за лечението на 16-годишно момче.По случая е образувано следствено дело по член 301 от Наказателния кодекс. Той третира получаването на имотни облаги от длъжностно лице, които не му се полагат и предвижда лишаване от свобода до 5 години. “

Случаят е отразен на същата дата и от “Дума” под заглавието “Хванаха габровски лекарс с подкуп”.

Своебразен безпрецедентен казус представлява информацията, представена в публикацията на вестник “Сега” от 8-и октомври 2001 г. “Съдят лекар, лекувал безплатно пенсионер”, в която се посочва, че:”Русенски лекар застана пред съда, защото си позволил да лекува безплатно пенсионер, съобщиха магистрати. Докъде е стигнала държавата ни, измамници, крадци, изнудвачи бродят на свобода, а Темида преследва доктор заради човещината му, чудят се те. Шефът на Военна поликлиника в Русе д-р Вишко Йорданов бил ощетил бюджета с цели 230 лв. и 50 стотинки, като спасил живота на местен пенсионер. Заради това лекарят полковник бил изправен да отговаря пред Варненския военен съд. В крайна сметка заради изпълнението по задълженията си по Хипократовата клетва и проявената човечност русенският доктор може да отнесе до 3 години затвор заради престъпление по служба.

“Разследват шеф на реанимация” пише “Република” на 9-и октомври същата година и уточнява:”Да бъде отстранен от длъжност завеждащият отделението по реанимация в болницата в Добрич д-р Тошко Тодоров е поискала районна прокуратура от съда, съобщи председателката й Иванка Трифонова. Аргументът е, че служебното положение на д-р Тодоров може да попречи за пълното изясняване на повдигнатите обвинения срещу него. Той е уличен в извършване на три умишлени престъпления от общ характер.”

На същата дата “Монитор” отразява друго дело срещу лекар в публикацията “Съдят лекарка, ослепила пациент”. От материала става ясно,че:”Горнооряховската лекарка от местната болница д-р Мариана Александрова ще бъде дадена на съд заради причинена поради немарливост тежка телесна повреда на 75-годишния Марин Маринов от с. Бреговица. Това стана ясно след приключилата тези дни предварителна полицейска проверкаНазначената тройна експертиза установила категорично, че офталмоложката е действала непрофесионално и е допуснала престъпна небрежност към своя пациент. Това е първият случай в Горна Оряховица, когато срещу медицинско лице ще бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление.”

“Съдят лекар, съставил фалшив болничен лист” съобщава на 18-и декември “Монитор” и добавя:”Районна прокуратура гр. Варна внесе във варненския районен съд обвинителен акт срещу д-р В. Иванов за това, че на 28.08.2000г. в качеството си на семеен лекар, е съставил болничен лист, в който е удостоверил неверни обстоятелства.”

2002 година

За първи път статия поставя лекарите от другата страна на съдебното произвоство в материала “Великотърновски лекари ще съдят РЗОК”, публикуван от “Монитор” на 21-и януари 2002 г. В публикацията се посочва:

“Сдружението на общопрактикуващите лекари във Велико Търново е подало жалби в окръжния съд срещу Районната здравно-осигурителна каса заради отказ на информация, съобщи БНР. През ноември 2001 г. Сдружението изпратило до касата заявления, с които поискало информация за нейния бюджет и за разходите на средствата по различни пера. С аргумента, че районната каса не е юридическо лице, питанията на джипитата били препратени в НЗОК, откъдето в законния срок отговорили само на част от въпросите. “

На 10-и март същата година отново “Монитор” отразява втори случай, в който лекар е инициатор на съдебно дело в статията “Джипи осъди за втори път общината в Девин”. От материала става ясно, че:”Д-р Бинка Иванова от Девин за втори път осъди общински съвет за мълчалив отказ на нейна молба, потвърди самата тя. Окръжният съд в Смолян се произнесъл за втори път в нейна полза като отсъдил общинският съвет да разгледа молбата на джипито за закупуване на кабинет от поликлиниката, както и да заплати разноските по делото”

На 20-и април 2002 г. “Стандарт” съобщава, че Варненският окръжен съд е осъдил д-р Стефан Чифудов от Шумен и екстрасенс от Перник за измама в особено големи размери на по 8 години при строг режим на изтърпяване на присъдата.

“Забраниха на хирург да оперира” пише “Стандарт” на 4-и ноември същата година и уточнява, че:”Окръжният съд във Велико Търново осъди д-р Йорго Герджиков и на три години условно с 5-годишен изпитателен срок заради това, че поради немарливост и некомпетентност е причинил смъртта на 9-годишната Марина Дянкова. През 2000 г. д-р Герджиков оперирал момиченцето, което няколко дни по-късно починало. Магистратите определиха и 20 000 лв., която лекарят трябва да плати на родителите.”

2004 година

На 14-и януари 2004 г. регионалният вестник “Старозагорски новини” съобщава “Осъдените лекари няма да бъдат наказани без жалба от близките на починалата”. В статията се припомня, че:”В брой 4(2159) от 8 януари 2004 г. вестник "Старозагорски новини" публикува материала "Осъдиха трима лекари за смъртта на бременна жена". Веднага след публикацията се появиха разнопосочни коментари от страна на председателя на Комисията по професионална етика към БЛС - София, Лорис Мануелян и председателя на Районната колегия (РК) на БЛС - Стара Загора, Атам Саркисян. Д-р Мануелян съобщи, че РК на БЛС може да се сезира и да лиши от лекарски права провинилите се лекари за срок до 3 години, а д-р Саркисян - че няма право да се налага по-голямо наказание от това на съда (в случая - по 1000лв. поотделно и 2400 лв. - разноски по делото след постигнато споразумение за размера на наказанието).”

“Трима доктори на съд за измами” е заглавие на вестник “Стандарт” от 24-и февруари. В материала се посочва, че:”Трима лекари ще се изправят пред русенския съд за извършени нарушения спрямо пациентите и здравната каса, съобщиха магистрати. Урологът от местната болница д-р Кънчо Мутафов ще обяснява как през 2003 г. е оперирал пациентка с тумор, без да го отстрани. Д-р Васил Георгиев от село Мартен пък стана известен с прегледите си на мъртъвци. На 16 декември 2003 г. той отбелязал в амбулаторните си листове гинекологичен преглед на починала месец преди това 80-годишна жена. Междувременно икономическа полиция в Сливен е установила, че ортопед от местната болница е прибрал 150 лв. подкуп от пациент.”

На 3-и март регионалният “Сливенски новини” разкрива в заглавие “Спипаха лекар със 140 лв. подкуп”. От статията става ясно, че 56-годишен лекар от местната болница “Д-р Иван Селимински” е хванат с въпросната сума и допълва, че срещу него е образувано следствено дело по чл.301, ал.1 от НК.

“Психиатър остава в ареста за издаване на жълти рецепти” информира вестник “Сега” на 27-и март и допълва:”Пловдивският психиатър д-р Ангел Христозов остава в следствения арест, реши вчера окръжният съд. Той бе задържан в понеделник в кабинета си, след като проверка установи, че е издавал големи количества жълти и зелени рецепти, с които се купуват психотропни и упойващи медикаменти.” Проблемът е отразен на същата дата и на страниците на вестник “Дума” под заглавието “Съдят психиатър за търговия с рецепти” и уточнява, че лекарят може да получи от 1 до 10 години затвор и да бъде лишен от лекарски права.

На 17-и май “Труд” отбелязва в заглавие “Търговищки доктор под домашен арест за източване на касата”. От статията става ясно,че:”Домашен арест и отстраняване от длъжност постанови районният съд в Търговище за завеждащия детското отделение на местната болница д-р Георги Колев (44 г.).Медикът има аптека и участва в медицински център „Деметра". Той беше арестуван от РЗБОП и престоя З денонощия в ареста заради опити да осуети течащото срещу него следствие за документна измама, съобщи окръжният прокурор Анастас Моллов. Детският лекар е разследван за източване на пари от здравната каса.”

Проблемът е отразен и от най-големите национални всекидневници “Труд” и “24 часа”:

17.5.2004 “24 часа”

“Доктор под домашен арест за измама”

“Домашен арест и отстраняване от шефското място на детското отделение в Търговище постанови Районния съд на д-р Георги Колев. Лекарят се разследва за документна измама и беше задържан, защото се опитал да възпрепятства следствието.”

21.5.2004 “Труд”

“Пуснаха срещу 1000 лева гаранция доктор измамник ”

“Окръжният съд в Търговище наложи мярка „парична гаранция" от 1000лв. на д-р Георги Колев (44 г.). Той е разследван за източване на пари от здравната каса. Както „Труд" писа, докторът беше задържан и престоя в ареста три денонощия.”

На 11-и юни БТА съобщава “Ординатор в добричката болница, обвинен във вземане на подкуп, ще се яви на съд” и уточнява, че:”Ординаторът в многопрофилната болница за активно лечение в Добрич д-р Илия Балчев сяда на подсъдимата скамейка с обвинение за вземане на подкуп. Това съобщиха днес от Окръжната прокуратура в Добрич.Според обвинението лекарят поискал от семейство от Генерал Тошево 120 лева за изваждането на трета сливица на детето им. Той обяснил, че трябва да му се плати, защото при операцията поемал риск. Лекарят неотдавна е наказан с глоба 500 лева по административен ред, заради това че увредил окото на 14-годишно момче, припомнят от прокуратурата. “

“Двама лекари от Етрополе на съд за смъртта на пациентка” пише вестник “Сега” на 12-и юни 2004 г. От статията става ясно, че:”Пенчо Владинов, който преди 4 г. и 1 ден е загубил съпругата си Недялка. Сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност - така с няколко думи е определена причината за кончината на Недялка в смъртния й акт. В спомените на Пенчо обаче последният месец от живота й е запечатан като кошмар. Преди дни в Софийския окръжен съд трябваше да тръгне наказателно дело срещу двама лекари от Етрополе - д-р Иванка Велкова и д-р Валентин Василев. Те са винени за смърт, причинена поради незнание или немарливо изпълнение. Според закона това престъпление се наказва с до 5 г. затвор. Процесът обаче бе отложен за 7 октомври, защото адвокатът на д-р Василев не дойде в съда.”

“Семейни лекари съдят РЗОК” изненадващо информира специализираното издание “Quo Vadis” на 24-и юни и допълва, че:”Четирима семейни лекари от Пловдив подадоха искови молби срещу Здравноосигурителната каса по повод указанията й за влизане в сила на новата Наредба 28 за диспансеризацията. Както е известно, МЗ закъсня с изготвянето и публикуването й. Тя не е договорена с БЛС. Съдебните искове са индивидуални. Всеки защитава собствените си интереси, накърнени от институцията. Засега няма точни данни колко общопрактикуващи лекари са дали на съд Касата.”

Въпреки, че не отразява конкретно съдебно дело, статията “Само двама лекари са с отнети права”, публикувана в самия край на анализирания период, на 30-и август 2004, от вестник “Сега” разкрива сериозни елементи, които са основа на настоящия анализ. В материала се посочва, че:”Лекарският съюз е решил да отнеме правата за практикуване на едва двама лекари, съобщи председателят на комисията по професионална етика д-р Лорис Мануелян. Комисията работи от 4-5 г. И за двамата е постановено, че не могат да работят като за срок от 6 месеца.Медиците са обжалвали пред съда. Единият е върнат на работа, а при другия делото още тече.
Първият случай е на лекар, клеветил колегите си, а при втория става става дума за гинеколог, допуснал грешка с пациентка, която починала.Освен етичната комисия, лекарски права може да отнема и съдът. Мануелян обаче не е чувал за такъв случай.”

Друг важен аспект при анализа на темата са случаите на разкриване на лекарска тайна, които активно се комуникират от широката общественост, но не са отразени от медиите през наблюдавания четиригодишен период като обект на съдебно производство. Изключение прави случаят с учителка от Смолян, страдаща от психично заболяване, която завежда дело срещу работодателя си за изнасяне на данни за здравословното й състояние, нарушаващи неприкосновеността на личността и накърняващи професионалния й авторитет. Единствената медия, която проявява интерес към казуса е националният всекидневник “24 часа”, който на 7-и февруари 2004 г. излиза със заглавие “Смолянска учителка:Съд и за психотормоз”. Изданието цитира потърпевшата, според която:”Някои ученици се шегуват със здравето ми, синът ми не ходи близо месец на лекции, съпругът ми не посещава любимото си кафене след тази история с директора” и уточнява, че тя е успяла да осъди директора на училището, в което работи като преподавател по немски език и изобразително изкуство за изнасяне на лични данни за здравето й пред местен вестник. Информацията по случая е отразена от Информационния бюлетин на Програма за достъп на информация, в бр. 2 от 4-и март 2004 – “Осъдиха директор за разкриване на лични данни на учителка”

СТОМАТОЛОЗИ

През разглеждания период пресата отразява в 17 публикации съдебни дела срещу стоматолози.

2001 година

На 13-и април 2001 г. вестник “24 часа” пише “Зъболекар на съд за паднал мост” и добавя:”38-годишната Василка Савова от Пловдив съди зъболекаря д-р Д. М. за 2500 лв., защото лепи с дъвка моста, който й направил”

2002 година

Интерес представлява публикацията от 23-и март 2002 “Зъболекар иска 6 000 лв. за шипове във врата” във вестник “Стандарт”:”В 11 ч на 7 март тази година в Столичния стоматологичен център XVII, до театър "София", влезе съдия-изпълнител. По силата на съдебно решение от 4 ноември 2001 г. той трябваше да опише зъболекарски столове и инструменти за 6000 лв. На толкова възлиза искът на д-р Таня Генева. Вече 10 години тя съди бившата поликлиника, сега ДКЦ, за неимуществени вреди -докато е работила там, е получила шипове във врата от вибрациите на зъболекарската машина. Генева е в цветущо здраве. Тя не позволи да бъде снимана и заплаши, че ако се види във вестника, ще съди и него”

2003 година

“Филоложка осъди зъболекар за грешка” пише пловдивския вестник “Марица днес” на 26-и март 2003 г.

На втори декември същата година “Труд” информира в заглавие “Пациентка не успя да осъди зъболекар”, уточнявайки, че:”Емилия Гладичева от София не успя да осъди зъболекарка, направила й мост менте за 1100 лв., съобщи вчера „Нощен Труд"

*На същата дата “Нощен труд” хвърля допълнителна светлина върху казуса в статията “Пациентка: Мостът ми за 1100 лв. се счупи”. Изданието акцентира върху факта, че:”Първият съдебен процес на пациент срещу зъболекар у нас завърши 0:1. Делото сега отива на втора инстанция, защото г-жа Емилия Гладичева от София е решила да си върне 1100-те лева, платени за мост от металокерамика.”

2004 година

“Съдят зъболекар за 3 000 лева, много боляло” информира “24 часа” на 17-и март 2004 г. и уточнява, че:”Иск за 3000 лв. е внесъл в съда пациент на великотърновски зъболекар заради причинени болка и страдания. Районният съд в града е образувал частно наказателно дело по жалба на Иван Лазаров срещу д-р В.И.” Темата е отразена и от вестник “Виж” на същата дата в статията “Съдят зъболекар за 3000 лева”. Казусът е отразен и от местните вестници “Янтра Днес” и “Борба” под заглавията, “Пациент съди зъболекар за причинени болки и страдания"” и “Пациент съди зъболекар за 3000 лв.”

На 25-и март “24 часа” проследява развитието на случая в статията “Излъгаха пациента, мошениците никога не губят”.