26.3.2005        Кaпитал  стр.22

Живот назаем

В битките за животоспасяващи лекарства единственият шанс на пациента е да се оправя сам

Боряна Кирилова, Десислава Николова

„Държавата е пълна с хора, които не разрешават евтаназията, за да умреш достойно и по свое собствено желание, а всъщност те убиват по тяхно желание... или просто от безразличие“, казва д-р Светлана Рибарова. Тя е с онкологично заболяване, открито преди пет години. Преди около година разбира, че лекарството, необходимо за химиотерапията и, липсва в онкодиспансерите.
От началото на тази седмица организациите на пациентите с онкологични заболявания и на бъбречнотрансплантираните сигнализираха, че липсват лекарства за лечението им. От Министерството на здравеопазването (МЗ) спешно поръчаха лекарства и обещаха, че до края на седмицата те ще стигнат до пациентите. От началото на годината за недостиг на лекарства сигнализираха онкоболни, болни от хемофилия, носители на вируса на СПИН. Тази ситуация не е новост. Всяка година през няколко месеца се оказва, че по болниците и диспансерите няма животоспасяващи лекарства. След като пациентите протестират публично, министерството реагира на пожар и намира лекарства. Подробностите около лекарствената политика и дефицита на лекарства през последните месеци ресорният зам.-министър проф. Олег Хинков упорито отказва да коментира. В последните месеци министерството кореспондира с медиите единствено чрез електронни писма и коментарите се отлагат за края на търга за лекарства. В писмените си отговори обаче МЗ

Признаваше елегантно поредната криза

като обещаваше, че до края на седмицата лекарствата ще бъдат доставени.
А кризата е огромна. От известно време пациентите на химиотерапия са посрещани в отделенията с „новината“, че медикаментът, с който се провежда лечението им, е свършил. Тук започва адът за всеки хронично болен, който разчита на държавна доставка на лекарството си. „Практически от март миналата година не съм получавала лекарства по Наредба 23 на МЗ“ (този документ регламентира получаването на скъпоструващи лекарства от републиканския бюджет - такива са лекарствата на онкоболните, носителите на вируса на СПИН, пациентите на хемодиализа или тези с трансплантиран орган, инфарктите на миокарда и някои други тежки заболявания), разказва д-р Рибарова. Тогава лекарката намира връзки във варненския онкодиспансер. Оттам обаче не могат да пратят ампулата в София, защото не могат да я отчетат, и тя е принудена да пътува с влак през нощта до Варна и след процедурата да се върне обратно в София по същия начин. Този механизъм се повтаря и при ампула, открита в пловдивския диспансер. Резервен вариант за спасение се явяват фирмите дистрибутори, които проявяват съжаление и също дават няколко флакона. След куп писма до МЗ оттам и отговарят, че към момента лекарството е изчерпано и лекуващият лекар може да предложи алтернативно лечение. Неясно какво, при положение че по световни стандарти при нейната диагноза се ползва само едно-единствено лекарство - херцептин, и

Всяко друго няма ефект

Останалите истории отчайващо си приличат. Разликата е само в заболяването. Красимир Големинов е на 36 години. От 11 години ходи на хемодиализа. За да живее, четири дни от седмицата прекарва, прикован към апарат, който пречиства кръвта му. „Животът на диализа е голямо физическо страдание. Винаги след процедурите пада кръвното, сърцето ти бие учестено и можеш да колабираш, започват и болки в костите. Практически не можеш да работиш“, казва той.
От 1 март тази година в голяма част от хемодиализните центрове в страната липсва еритропоетин - лекарството, което поддържа живота на хората на хемодиализа и което също се отпуска по Наредба 23 на МЗ. Без него болните получават анемия, като изходът може да бъде сърдечна недостатъчност и смърт. Алтернативното лечение е кръвопреливане. Но този метод е изключително скъп, води до увеличен престой в болницата, крие риск от алергични реакции за пациента, а и по принцип в страната има криза за кръв и кръвни продукти. Другият парадокс е, че тази година от лекарството са поръчани по-малки количества в сравнение с миналата година, а болните не са намалели. За сметка на това пък за всички близо 2500 души на хемодиализа е закупено лекарство против железен дефицит, а не всички имат недостиг на желязо в кръвта.
Венета Ангелова е сред щастливците, които са имали шанса да си направят бъбречна трансплантация в Ирак срещу 27 000 долара. За да поддържа състоянието си, един такъв човек трябва да взима лекарства всеки ден, до края на живота си. Тези лекарства също се разпределят с Наредба 23 на МЗ. Министерството твърди, че лекарства има, диспансерът към Александровска болница (където са на лечение трансплантираните) обаче отрича това. Факт е, че хората не получават лекарства от края на миналата година до 18 февруари тази година, когато след протест са им отпуснати 400 опаковки селсепт. Тези количества обаче ще стигнат до края на март, а резултатите от търговете и имената на фирмите, които ще доставят животоспасяващите лекарства, ще станат ясни до 10 април.
Липсата на селсепт води и до още един значителен проблем - лекарите са принудени да заменят ефикасния медикамент с друг, и то не по медицински показания, а

Поради чиновнически недомислия

На Венета терапията е сменена с озадачаващия аргумент, че тя е добре и след като липсва назначеният селсепт, ще го сменят с иморан (по-остаряло и с повече странични ефекти лекарство). Тя избира да си купува подходящото за нея лекарство срещу 300 лева на месец, „защото при смяна на терапията може да ти се случи най-лошото - организмът ти да отхвърли бъбрека и ти да се върнеш към кошмара на диализата“.
При болните от хепатит С разликата е само в това, че лекарствата отпуска не МЗ, а НЗОК. Иначе сюжетът се повтаря. През 2005 г. лечение е предвидено за сто души, при регистрирани 200 в листата на чакащите. Асен Благоев (името е сменено) е изминал целия път - от „няма отпуснати средства за лекарствата, ще чакате“, през отказа изобщо документите му да бъдат приети, до щастливия финал да влезе в листата на чакащите за скъпоструващото лекарство със съзнанието, че е успял в личната си кампания със скандали и писма до институции в продължение на година.
Регистрираните болни от рак в България са 210 хиляди. Страдащите от бъбречна недостатъчност, които се нуждаят от хемодиализа, са 2500 души, пациентите с трансплантирани бъбреци са около 355, заразените с вируса на СПИН са над 500 души, хората, които боледуват от нарушения в кръвосъсирването, са около 621. Годишно в България инфаркт получават между 12 хиляди и 15 хиляди души. През миналата година са били 13 хиляди.
През няколко месеца тези хора са принудени да се изправят очи в очи с ужаса от смъртта - поради страшния факт, че лекарства няма. И виновен няма. Няма нито един осъден чиновник, нито една подадена оставка, нито един набеден доставчик. Всъщност няма и нито една подадена жалба. Но когато през лятото на 2003 г. доставките с морфин за умиращи от рак просто бяха свършили, хората виеха от болка. През целия януари на 2005 г. аптеките отказваха да дават безплатни консумативи на онкоболните - нямало ги в списъка на здравната каса. Всъщност през миналата година здравното министерство реши да извади консумативите от реимбурсния списък на касата и да пише нов закон за тях. Законът не стана и докато върнат консумативите обратно, болните си ги плащаха сами. Някои от тях вече не са живи.

25.3.2005

Богоев не отговори на въпроси на народни представители

Беше включен в списъка на министрите, отговарящи на актуални въпроси в НС

Днес във времето на Парламентарен контрол министърът на здравеопазването Славчо Богоев беше седмият поред министър, който трябваше да отговаря на актуални въпроси на народните представители. Заседанието на Парламента бе прекратено към 15 и 15 часа, като единственият министър, който отговори на зададените му въпроси бе Николай Василев, министър на транспорта и съобщенията. Славчо Богоев за поредна седмица не присъстваше в залата. Той ще отговори с писмен отговор на народния представител Стойчо Кацаров.

Тази седмица Богоев трябваше да отговаря на Николай Николов, относно структурирането на Дирекция "Спешна медицинска помощ" към Министерството на здравеопазването и относно осъществяване на неправомерна медицинска дейност в курортния комплекс "Слънчев бряг" през летния сезон на 2004 г., както и относно преобразуване на Националния център по хигиена, медицинска екология и храненето чрез сливането му с Националния център по обществено здраве в ново юридическо лице - "Национален център по опазване на общественото здраве".

Стела Банкова е запитала министъра относно отказана медицинска помощ на трима български граждани в тежко здравословно състояние, Михаил Михайлов за отказа на Комисията по позитивен лекарствен списък за включване на препаратите Мерионал, Фостимон, Гонал Ф и Меногон. Михаил Михайлов е задал въпрос и за мерките за борба със злоупотребата с упойващи вещества.

Министър Богоев е запитан от Юлияна Дончева за откритите опасни консерви от хранителни продукти, от Иван Иванов относно ограничаване свободния избор на пациента на специалист-психиатър и от Стойчо Танков относно едностранното решение на НЗОК за въвеждане на 8% отстъпка при търговията с безплатни или частично платени лекарства.

25.3.2005        Дневник  стр.5

Дистрибутори подадоха 73 оферти за лекарства на стойност 90 млн. лв.

Мария Чипилева

В търга за доставката на скъпоструващи лекарства, които Министерството на здравеопазването плаща изцяло, в четвъртък бяха подадени 73 оферти, съобщиха от ведомството на Славчо Богоев. През тази година търговците на едро ще се състезават за доставката на 165 медикамента за 12 болести на стойност 90 млн. лв. През миналата година министерството плащаше за 124 лекарства на стойност 60 млн. лв.

Крайният срок, в който компаниите можеха да подадат документи за търга, изтече в 17 ч. на 23 март. Броят на дистрибуторите на лекарства, които са кандидатствали, още не е ясен. Не се знае и по колко фирми се борят за доставката на един медикамент. Това ще се разбере, след като се сключат договорите, което няма да е по-рано от средата на другия месец. До 5 работни дни офертите ще се оценят от шестчленна комисия, след това обаче кандидатите могат да оспорят резултатите в съда. Като мине цялата тази процедура, министърът на здравеопазването ще сключи договор с тези, които са класирани на първо място. През 2003 г. в търга участваха 23 дистрибутора, като министерството сключи договори за доставки с 18 от тях.

Лекарствата, за които ще бъдат платени 90 млн. лв., са за лечението на тежки болести като рак, бъбречна недостатъчност, СПИН и други. Те се раздават на пациентите от специално избрани болници и от диспансерите в страната. Много често обаче наличните количества свършват. Едната причина за това е ограниченият бюджет, с който разполага здравното ведомство. Другата причина е оспорването на търговете от участници. През миналата година са подадени пет жалби. Решаването на казусите отне от 2 до 10 месеца. През тази година здравното ведомство проведе два по-малки търга, за да подсигури с лекарства пациентите, които страдат от рак и бъбречни проблеми. Изборът на доставчик за медикаментите на онкоболните беше неуспешно оспорен в съда от "Търговска лига".

24.3.2005        Новинар  стр.10

Скъпите лекарства отново изчезнаха, а животът на болните "виси на косъм"

Ванина Стоянова

Стотици хиляди болни останаха тези дни без животоспасяващи лекарства, което не изненадва никого, защото тази драматична и тъжна картина се повтаря всяка година. И също така в началото на всяка година Министерството на здравеопазването щедро обещава да осигури необходимите количества от медикаментите, от което зависят хиляди човешки съдби. А за лекарствата, заплащани от републиканския бюджет, се дават десетки милиони левове. Само за тази година те са 90 млн. лв. и трябва да покрият нуждите от медикаменти за онкологично болни, пациенти с редки генетични заболявания, СПИН и т.н.
За медикаментите, които се отпускат от здравното министерство, се обявяват обществени поръчки и досега оправданието на чиновниците беше, че винаги някой от неуспелите кандидати оспорва решението за избор на доставчик в съда. В момента няма кой от здравното министерство да обясни каква е този път причината, заради която нервите на болните отново висят на косъм. Медиите получават информация само от потърпевшите, а здравното министерство, което иначе с удоволствие съобщава за многобройните посещения на министъра в страната и чужбина, не пусна дори съобщение от пет реда какво да очакват болните. Самият Богоев е в Армения, а столът, предвиден за ресорния му заместник проф. Олег Хинков, вчера остана празен в студиото на БТВ, в което преди време обеща, че тази година няма да има проблеми с доставките на медикаментите.
Снабдяването с лекарства винаги е било чувствителна тема за здравеопазването, защото зад чисто медицинския аспект на проблема се крият огромни за българските разбирания финансови средства. Годишно около 400 млн. лв. се плащат от държавата за медикаменти - от здравното министерство, здравната каса и болниците. Тези средства, макар и мизерни за световните мащаби, са гарантиран пазар и печалба за фармацевтичните компании (макар по законодателството на Европейския съюз лекарството да не е обикновена стока). Така търговете на здравното ведомство за доставки на животоспасяващи препарати и преговорите със здравната каса за включването на медикаменти в списъка с безплатни или частично платени лекарства се превръщат буквално в арена за тежки битки и лобизъм. В здравните и фармацевтичните среди се носят слухове за колосални комисиони за чиновници и депутати, за които човек и не смее да си мечтае. А за него, обикновения пациент, остава да се моли, че следващата година няма да преживее същия ужас.

22.3.2005 24 часа  стр.1

Държавата свърши лекарствата без пари

200 000 души чакат новия търг

Анна Ботинова

Министерството на здравеопазването е привършило безплатните лекарства по държавната поръчка.

Сред тях са препаратите за рак, хемофшшя, бъбречна недостатъчност и др.

Всеки ден плачат хора от цялата страна, в онкодиспансерите няма нищо, потвърди Евгения Адърска, шеф на асоциацията на онкопациентите, които са към 200 000.

Проблемът е изчерпване на квотите от търговете за 2004-а, уреждаме нови доставки, увериха от МЗ. "Тече договарянето за 2005 г. и докато се подпише за нови доставки, ще има допълнителни количества. До дни онкодиспансерите ще получат тамоксифен, фарморубицин, винкристин, винбластин, както и фактори 8 и 9 за хемофилия", обещава МЗ. Няма да има обаче по-скъпи препарати като таксол, таксотер, оксали-платина, твърдят производители.

20-ина жени с агресивен рак на гърдата не получават препарата херцептин.

В диспансера от месеци не ми дават золадекс, който е за хормонално зависими тумори, каза Славейко Николов от София. Повечето хора с рак на щитовидната жлеза пък вземат радиоактивен йод. Безплатният е дефицитен, затова жена от Свищов плащала по 380 лв. за капсула.

За нас има лекарства, но не стигат и затова не ги дават на всички, каза Венета Ангелова от съюза на бъбречнотрансплантираните.

22.3.2005

Новини в 19.30 часа

Липсват някои от безплатните животоспасяващи лекарства

Безплатните лекарства за 2004-та година са пред свършване. За това сигнализираха болни, които се нуждаят от тези медикаменти. Повече от 200 000 души чакат да се организират новите търгове за доставки на лекарства.

Става въпрос за животоспасяващи медикаменти за онкоболни, хемофилици и пациенти с бъбречна недостатъчност.

Според пациенти с бъбречна недостатъчност, от Нова година насам няма достатъчно лекарства за тях. На 18 февруари е отпуснато известно количество, но то не покрива нуждите на пациентите.

"Проблемът с лекарствата е един цикличен проблем, който се появява почти всяка година, тъй като лекарствата, които се предвиждат от Министерството на здравеопазването за годината не достигат. Не е ясно по чия вина е, тъй като от едната страна ни казват че заявките, които се подават са адекватни на количеството пациенти, а от друга страна от министреството не изписват достатъчно лекраства които да обслужват тези клиенти", каза Венета Ангелова, председател на Българския съюз на бъбречнотрансплантираните.

Според специалистите от центровете по хемодиализа в "Пирогов" и Александровска болница проблем с лекарствата няма. Количествата на еритропоетин са млако , но се надяват Министерството на здравеопазването да разреши проблема до няколко дни.

От здравното министерство обясниха за Би Ти Ви, че до момента са провели 2 доставки на допълнителни количества
на обща стойнсот над 3,5 милиона лева. Договорът за новата доставка е подписан вчера и до края на седмицата заявките ще бъдат изпълнени от дистрибутурите. Тази седмица приключва и големият тръг за всички безплатни лекарства за нуждите за 2005 година.

Само за един ден, 42-ма души от страната, болни от рак, са сигнализирали за липса на медикаменти в Националната асоциация на пациентите с онкологични заболявания. Според членовете й, проблемът става особено остър по това време на годината, защото количествата медикаменти по държавна поръчка, вече са изчерпани, а по новата процедура, доставката идва едва през месец май.

Всяко от писмата до Асоциацията на онкоболните е за конкретен случай, при който липсата на медикамент често няма алтернатива.

"Проблемът „няма лекарства" означава че е проблем, дори когато само за пет души отсъстват", заяви  Евгения Адърска - председател на Националната асоциация на пациентите с онкологични заболявания.

Репортерска проверка установи, че в Пловдивския онкодиспансер трайно липсва калциев фолинат.

"Лично аз съм проверил в "Биомед", в "Санита", в Аптечно управление, няма и в Министерството на здравеопазването. Явно няма внос", каза д-р Георги Райчев - управител на Онкодиспансер - Пловдив.

Освен калциев фолинат, липсва и цисплатина, заради което много от пациентите чакат за химиотерапия с дни.

"Ние сме получили 300 флакона при необходимост над 1000 флакона за двумесечен период", каза  д-р Петър Петров - завеждащ Второ химиотерапевтично отделение, Онкодиспансер - Пловдив.

По наредбата на здравното министерство, заявките за лекарства се правят на всеки два месеца. Следващата ще се изпрати до 5 април.

"Ако дойде пациент на 6 април за лечение, какво правите?"

"Тогава той преминава през следващата заявка, която е чак след два месеца", пояснява Весела Кавлъкова - завеждащ Аптека, Онкодиспансер - Пловдив. 

В подобен случай на много места в страната болните трябва да си купят сами медикамента. Често той е прекалено скъп и на много от хората не им достигат пари, за да се лекуват.

"Голямата част от хората се затварят вкъщи и просто чакат да умрат", казва Евгения Адърска.

От Асоциацията твърдят, че са сигнализирали многократно здравното министерство за проблема.

21.3.2005        Форум Медикус  стр.1

Съвременно лечение на миокардния инфаркт

Европейски правила и българска действителност

Елена Христова

• Необходима е модерна национална програма и преки ангажименти на всички институции в здравеопазването

• България е единствената европейска страна, в която нито НЗОК, нито МЗ заплащат стентовете

• Кардиолозите призовават въвеждането на доболничната фибринолиза да стартира в рамките на пилотен проект, а приоритет да стане изграждането на нови кардиологични центрове и лаборатории за ангиопластика

На 15 т.м. Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) организира специална пресконференция с участието на водещи специалисти от София и Пловдив. Разисквани бяха въпроси, свързани със стандартите за лечение на острия миокарден инфаркт (ОМИ) и с приетите от дружеството европейски норми, както и с пречките пред тяхната реализация в България.

Представена бе информация за резултатите от стартираната преди З години от МЗ Програма за интервенционално лечение на ОМИ в София и Пловдив, чийто несъмнен успех според ръководството на ДКБ се дължи на добре обучените екипи и на въведените ясни правила за реализация. За съжаление през 2004 г. министерството е отделило едва 30% от предварително планираните средства, а

през 2005 г. програмата на практика не се финансира

Обърнато бе внимание и на Програмата за доболничното лечение на ОМИ. Според становището на ДКБ "на този етап не е възможно безопасното въвеждане на доболничната фибринолиза поради липса на необходимите условия в страната - материално-техническа база и квалификация на доболничния медицински персонал". В писмо до МЗ водещи кардиолози изразяват удовлетворението си от включването на тромболитиците Reteplase и Actilyse в списъка на заплащаните от бюджета скъпо струващи лекарства. Те са предназначени за доболнична фибринолиза при ОМИ със ST-елевация и ще бъдат насочвани към центровете за спешна медицинска помощ (СМП). Известно е, че доболничната фибринолиза е основен етап от терапията на ОМИ в Европа и в САЩ. Доказано е, че нейното осъществяване до 2-рия час от появата на симптомите намалява смъртността с

30%. Кардиолозите настояват за доболнична фибринолиза у нас да бъде използван Retelease с болусна апликация и този тромболитик да бъде включен в спецификацията за договаряне с МЗ. Оказва се, че в спецификацията засега фигурира само Actilyse, чието приложение изисква продължителна венозна инфузия и специално оборудване на линейките. Участващите в пресконференцията специалисти изразиха своята тревога от организационните и финансовите проблеми, спъващи адекватното прилагане у нас на утвърдените европейски схеми за лечение на ОМИ.

Доц. Юлия Джоргова:

Спешно се нуждаем от модерна дългосрочна национална програма, за чието пълноценно реализиране да бъдат отговорно ангажирани МЗ, НЗОК, БЛС и НДК и да бъдат осигурени необходимите средства. Апелираме за максимално внимание към проблемите на кардиологията, за национална стратегия, тъй като България от години е водеща по сърдечно-съдова смъртност в Европа. 35 на сто от получилите ОМИ умират в рамките на 1 час, без да са достигнали до болница. Подкрепяме въвеждането на доболничната фибринолиза, но преди това следва да бъде поставена точна диагноза, а за тази цел са необходими добре подготвени лекари. Ето защо настояваме прилагането на тромболитици да започне в рамките на пилотен проект в някои региони, а не в цялата страна. В Чехия бе осъществено райониране, като на всеки 150 км територия бе създадена ангиографска лаборатория. В Чехия не се прилага фибринолиза, а се пристъпва директно към ангиопластика, в резултат на което смъртността от ОМИ спадна чувствително. Най-доброто за нашата страна би било да последваме примера на Чехия, да изградим повече кардиологични центрове и ангиографски лаборатории, а фибринолиза да се прилага само в много отдалечени райони.

Доц. Божидар Финков: България е единствената страна в Европа, в която стентовете не се заплащат нито от НЗОК, нито от МЗ. Болниците, в които се поставят стентове, потъват в дългове. Обществото трябва да бъде информирано, че не лекарите работят лошо, а че институциите не осигуряват достатъчно средства за животоспасяващи консумативи.

Проф. Младен Григоров: Още на 10-ата минута след настъпване на ОМИ 50% от енергийния субстрат на сърцето е унищожен, а на 40-ата минута е налице тежко разрушаване на сърдечния мускул. Ето защо е толкова важно пациентът да получи адекватна помощ в т.нар. "златен" първи час след инцидента. Най-доброто, разбира се, е ангиопластиката, но у нас тя се прави само в големите кардиологични центрове. Доболничната фибринолиза е целесъобразна в отдалечени от тях райони. Провеждането й следва да стартира в рамките на пилотен проект по програма на МЗ, в която е редно да бъдат включени и центровете по СМП. Така проблемите ще придобият по-ясни очертания, ще бъде изведена на преден план и подготовката на лекарите за поставяне на точна диагноза, от която твърде много зависи спасяването на болния. Сега обаче няма готовност за стартирането на подобна програма.

Доц. Стефан Миланов: Според световните норми тромболизата трябва да започне най-късно до 90 минути след началото на сърдечната болка. Българската статистика сочи, че от началото на болката до началото на тромболизата минават обикновено между 210 и 300 минути. В много отношения изоставаме от световната практика. Твърде важно е да започне обучение на лекарите в най-отдалечените от кардиологичните центрове в София и Пловдив региони, за да могат пациентите да получат адекватна медицинска помощ още в "златния" час.

Доц. Нина Гочева: "Златният" час се губи у нас не само поради проблемите със спешната медицинска помощ, но и поради скъсаната връзка между пациентите и личните лекари. Тези колеги трябва да могат бързо да определят дали става въпрос за ОМИ и веднага да бъде потърсена спешна медицинска помощ. От изключително значение са организацията в доболничната помощ и подготовката на лекарите от спешната помощ.

Специалистите се обърнаха към представителите на медиите с молба обществото да бъде коректно информирано за проблемите, които спъват лечението на ОМИ у нас и призоваха институциите да се ангажират с модерна дългосрочна стратегия, която да гарантира реалното изпълнение на европейските норми в българската кардиологична практика.

17.3.2005        Земя  стр.4

В онкодиспансерите в Пловдив u Варна от месеци няма животоспасяващи лекарства

В онкодиспансерите в Пловдив u Варна от месеци не е имало доставки на живопоспасяващи лекарства за болни от рак като таксол, таксотер и кампто, съобщи Вчера Инфорадио. Още през януари е сигнализирано за тревожното положение с лекарствата. По-късно Министерството на здравеопазването проведе частичен търг, който осигури доставки на лекарствата. В София по-ложението е „закърпено", както  казват в самите, диспансери, но положението в страната остава критично. Да няма лекарства е редовна практика u министерството няма практика да дава обяснение за проблема, твърди икономическият директор на онкодиспансера в Пловдив Виолина Йорданова. Според директора на онкодиспансера във Варна д-р Игнатов недостигът е редовна практика. Според официалния сайт на министерството доставките в болниците и нуждите на пациентите са осигурени 100 %.

16.3.2005        Седем  стр.10

Жълти лобита във война за хапчетата

Демир Антонов

Здравната каса заплаши с глоби за скъпи лекарства

Министерството се готви за финално усвояване на държавни пари

Здравната каса миналата седмица отново призна, че българите, които страдат от хронични болести, пият едни от най-скъпите лекарства в Европа. Така ги е договорил зам.-шефът на касата д-р Дечо Дечев, отговорник по лекарствената политика. Той бе експерт по цените на медикаментите и при управлението на Жан Виденов, после достойнствата му оцени и НДСВ.

Д-р Дечев и началникът му д-р Иван Букарев не признават обаче, че цените са толкова високи, защото такива са ги договорили. И дори няма да накажат някой чиновник за недоглеждане.

Позицията на касата е помпозно предизборна - включили сме в списъка си 850 лекарства, които плащаме донякъде. До изборите ще включим още 150. За това, че за голяма част от препаратите пациентите доплащат 75% от стойността например, не става и дума в докладите. Че повечето от тези лекарства са поскъпнали сами по себе си - също. За това, че новата методика на касата задължава българите да пият илачи по цени за западни европейци - също. В повечето държави на ЕС тези медикаменти се покриват изцяло от съответния здравен фонд. В България - от джоба на болния.

За пред пациента обаче са намерени

Виновници

Това са пет компании-производители, които са си "позволили" да продават скъпите си продукти, които касата се е съгласила да плаща, на половин цена в аптеките. Така ако едно лекарство струва 100 лв. (по списъка на здравната каса), а човек трябва да доплати например 50 лв., за да си го купи с рецепта, може да се окаже, че аптеката го продава свободно за 15 лева. Практика, която разцъфтя по времето на НДСВ и чиито плодове берат всички пациенти с хронични заболявания. Ако не се сетят да попитат колко струва хапчето иначе.

По този начин изкуствено поскъпнали осем медикамента, откри д-р Дечев и се закани да глобява производителите, дистрибуторите и аптеките. Производителите - с по 75 хиляди лева, останалите - с по-малко. Здравната каса обаче няма механизъм, по който да ги глоби за ценовите гимнастики.

Странното е, че откритието за това колко скъпо купува здравната каса лекарствата си се стоварва върху главите само на пет компании. Според източници от НЗОК това са "Новартис", Тлаксо", "Бьорингер", "Лумбек" и "Актавис". На пресконференцията си обаче д-р Дечев не ги назова, а освен това обяви, че става въпрос за четири фирми. След кратък преглед на дистрибуторите им става ясно, че "войната" на д-р Дечев в името на лоялността към договора с касата за високите цени всъщност е "покана" към производителите да си сменят дистрибуторите - например "Либра", "Хигия" и "Стинг" с "Търговска лига", коментира експерт от здравната каса, който предпочита да остане анонимен. Причината е, че те заредили аптеките със скандално евтините лекарства.

Според него "смяната" била наложителна, защото сегашните дистрибутори не са се издължили за включването на своите патрони в реимбурсния списък. Предстои обаче конкурс за нови 150 позиции - последното предизборно раздаване, и вероятно от касата предпочитат да си получат комисионите чрез свои хора.

Подобна трескава подготовка тече и в здравното министерство.

Последното раздаване на пари там започна още в края на февруари и се очаква да приключи в края на този месец.

Става въпрос за държавната поръчка за скъпи животоспасяващи лекарства. Тази година за целта са отпуснати 90 млн. л в. Миналата година ставаше въпрос за 60 млн. лв. В края на 2004 обаче министерството спря доставките на медикаменти за раковоболни и спретна допълнителен търг за нови лекарства за още 15 млн. лв.

Според специалист от министерството се очаква екипът, който се занимава с поръчката, да си раздели минимум 20% от нейната стойност. Идеята била част от парите да отидат в черната каса на НДСВ и да спонсорират изборите. Каквото остане пък - да бъде последно "благодаря" за екипа на Богоев.

Покрай търга на министерството обаче ще лъсне разнобоят между министъра и здравната каса. Докато за касата "Търговска лига" е фаворит, Славчо Богоев и дясната му ръка Олег Хинков се чудят как да секнат държавните дотации за най-нелюбимия им дистрибутор.

Миналата година компанията държеше над 50% от доставките на скъпи лекарства. Тази година се очаква министерството да не се ползва от услугите й. На търга през декември например поръчки за милиони спечелиха фирми, регистрирани дни преди провеждането му. Много е вероятно сред новите фаворити на Богоев да са новите партийни спонсори.

Близо милион и половина българи се церят с лекарства, плащани от държавата. От порочните търгове, ценовите шпагати, глобите, комисионите и празното говорене лекарствата обаче не стават по-евтини. Изводът е съвсем простичък -изобщо не става въпрос колко са скъпи хапчетата и дали стигат за всички. Става дума за корупция.