„Българският лекар не е обучен да общува с пациента. Не е обучен да предава правилно и да информира по подходящ начин близките на пациента за състоянието му. Това нещо е пропуск в медицинското образование. Липсата на добра комуникация и добро разяснение на причинно-следствените връзки за състоянието на пациента какво му е, какво следва да се направи и в крайна сметка какво може да се очаква като изход от дадено заболяване“. Това каза доц. д-р Добрин Василев, началник на кардиологията в „Александровска“ болница пред БНТ в отговор на въпроса защо близките винаги обвиняват лекарите при смъртта на пациент.
По думите му лекарят е длъжен да информира пациента, когато е в съзнателно състояние, и близките му, когато е в несъзнателно или самият пациент прецени, че близките му трябва да знаят. „Имам пациенти, които не искат да тревожат близките си с тежкото си състояние и не желаят да им бъде предадена реална информация и лекарят трябва да се съобрази с това. От друга страна има свръхочаквания, които са породени от множеството информация – филми, художествени и документални, които създават впечатление, че едва ли не всеки човек може да бъде спасен, едва ли не да бъде безсмъртен. Както видяхме и най-богатите хора, с най-големи възможности, не можаха да се спасят“, каза доц. Василев.
„Медицината напредва непрекъснато, развива се непрекъснато, но все още сме далеч от това да сме богове и да можем да възкресим умиращия. Това се случва само по филмите“, допълни той.
Доц. Василев подчерта, че около 1/4 до половината от разходите за здравеопазване в ЕС отиват за лечение на пациента в последните пет години от живота му. „Когато болестта е много напреднала, разходите са много високи, а това, което печелим срещу парите, които даваме, не е чак толкова много. Българинът не обича да ходи на лекар, той чака да му мине. Да, голяма част от заболяванията, хванати в ранна фаза, могат да се лекуват, да се стационират, да се спре прогресията им. Много малко са болестите, които истински могат да се излекуват. Съвременната медицина е изключително ефективна в лечението на острите състояния, проблемът е в лечението на хроничната фаза. Медицината не е чак толкова напреднала, че да може да елиминира причината. Тъй като тя е основно в гените, затова вече все по-често се говори за индивидуализиране на лечението“, каза още доц. Василев.
По думите му Северозападна България е регионът с най-висока смъртност у нас. „Средният българин живее средно 6 години по-малко от средния европеец. Смъртността в Северозападна България е почти два пъти по-висока, отколкото в София. Причината за това е до голяма степен в начина на мислене на хората от този регион. От „Александровска“ болница периодично се правят инициативи, в които екипи от болницата преглеждат хора от цяла България – в труднодостъпни места. Прегледаха огромно количество пациенти в Монтанско и Видинско. 53 души бяха записани да постъпят в болница. От тях дойдоха трима и то при положение, че им беше осигурен транспорт“, поясни още доц. Василев.
Той посъветва всички пациенти, които имат установено сърдечносъдово заболяване, да се консултират с личния си кардиолог за противогрипна и евентуално за пневмококова ваксина, защото от една страна всяко едно възпалително и инфекциозно заболяване само по себе си може да влоши протичането на сърдечното заболяване, а от друга страна - лекарствата, които се приемат за него, влияят на сърцето и също могат да влошат сърдечната функция. „Излагането на студ трябва да бъде сведено до минимум. Да има добра връзка лекар – пациент, пациентът да не чака да му мине“, завърши доц. Василев.
