Появата на нов живот е щастие не само за майката, но и за акушерката до нея

На днешния 21 януари по традиция се отбелязва Денят на родилната помощ, по-известен като Бабиден. Това е и празникът на професионалистите, които се грижат за появата на новия живот. Какви са предизвикателствата пред професията на акушерката в България и какви емоции предизвиква тя попитахме Нели Филипова, която е старши акушерка в УМБАЛ „Софиямед“.

- Как се насочихте към професията на акушерката?

- Още преди много години имах интерес към медицината. Когато реших да кандидатствам, проявих повече интерес към акушерството, благодарение на една моя приятелка, която също беше акушерка -  тя ми разказваше много за тази професия и аз някак си се влюбих в професията. Така вече и до ден днешен продължавам да я обичам много и съм радостна, че съм записала да уча точно това, завършила съм го и успешно го практикувам.

- Как всъщност оценявате упражняването на акушерската професия днес в България?  Преди дни на голям форум на акушерките у нас бяха изказани доста искания и проблеми. В този ред на мисли според Вас как се реализира една акушерка в нашата страна?

- Това, което мога да кажа е, че подкрепям колегите. При нас, в България, практикуването на професията е трудно по ред причини. Ние се надяваме да дойдат по-хубави времена за нашето съсловие. Много от младите колеги не намират мотивация да останат да работят в България. Все по-малко хора завършват тази специалност пак по същите причини, други се реализират предимно в чужбина. А ако се запишат да учат за акушерки тук, след това  отиват да работят там, защото им предлагат по-добри условия. Освен това мисля, че има възможности акушерките да практикуват самостоятелно, да упражняват повече грижа към родилките, към бебенцата след раждането, а също така и по време на бременността. Това  очакваме да ни бъде предоставено, защото ние не можем да го осъществяваме самостоятелно. Така че в съсловието има доста проблеми и дано да дойдат по-добри времена и за нас, като специалисти.

- Оценена ли е според Вас достатъчно професията на акушерката в България като цяло?

- Все още има какво да се желае – и от обществото, и като чисто като финансово изражение. Общоизвестно е, че възнаграждението на акушерки, медицински сестри или хора от нашето съсловие са нискозаплатени в България, за разлика от другите държави от Европа.  Дано в скоро време и ние да постигнем добри възнаграждения, както е при тях, за да не се налага да отиват нашите кадри навън. Като цяло от обществото мога да кажа, че има признателни хора, има хора, които ни уважават, но има и такива хора, които дори не се опитват дори да запомнят името ти или за тях не е нищо особено това, което си направил.

- Вие самата чувствате ли признателност от пациентите в своята практика?

- Това, което е хубаво и колегите, които работят тази професия биха подкрепили моите думи е, че да участваш в едно раждане, да посрещащ новия живот е много голяма тръпка и радост, не само за жената, която ражда, а и за човека, който е до нея. В самите нас също има много вълнение от всяко едно раждане и всяко едно бебе, което поемаш с ръцете си. Това е едно от нещата, които действително ни карат да упражняваме професията си с любов и все още да сме тук. В нашата практика има най-различни истории и като степен на сложност, и като събития. Тези истории, които по някаква причина са били по-сложни и по-рискови, но сме успели да ги преодолеем и всичко да завърши добре, тогава наистина се помни и чувстваш едно удовлетворение и голяма радост.

- Кое отличава професията на акушерката?

- Това, което се случва при нас, е предимно хубаво – особено моментите, свързани с ражданията и отглеждането на децата. Това са хубави събития в живота на човек, както и при нас самите като хора, които упражняват професията на акушерката. Тези радостни мигове с нашите пациенти, това че ги изпращаме живи и здрави от нашето отделение, е нещото, което ни прави и нас щастливи.

- Напоследък у нас зачестява появата на различни курсове и обучения за бъдещи майки, организирани от немедицински специалисти. Немалко жени разчитат основно и на форуми в интернет в този така важен момент от живота си. Как гледате на подобни практики?

- Категорично не приемам този тип практика, както аз като специалист в тази област, така и моите колеги. Препоръчвам на бъдещите майки и жените, които са бременни и които им предстои раждане и отглеждане на дете, да се запознават с качествена, актуална литература или най-добре да се съветват с лекар или медицинско лице от нашата практика. В нашата практика имаме много случаи и сме свидетели на много случаи на жени, които са объркани от различни информации във форуми, различни разговори по кафета, на пейки в парка, а това може да е опасно както за тяхното здраве, така и за здравето на техните деца. Затова винаги препоръчваме да се обръщат към специалист, да разговарят с колегите и да четат само проверена литература и доказани неща.

- Как ще посрещнете днешния празник?

- По традиция в нашето отделение посрещаме празника на 21 януари. Ще започнем с ритуала, който е измиване на ръцете, така, както е традицията от едно време. Друго интересно, което сме предвидили конкретно тази година за празника е, че ще направим освещаване на отделението, защото с началото на годината стартираме и с един нов проект, който е откриването на нов сектор „Неонатология“.
Бих искала да пожелая и на всички колеги да са здрави, упорити, търпеливи, да бъдат успешни и да се борят за оцеляването и за по-добри условия в България, за да сме тук и да сме от полза на бъдещите майки и бебета, които ще се раждат в България.