Одобрението към правителствата за справянето с пандемията COVID-19 все още е високо, но бавно намалява. В сравнение с миналата пролет заплахата от болестта отново се счита за значителна, но сега изглежда и малко по-пресилена според хората по света. Това са някои от изводите от новото глобално изследване на отношението към коронакризата, проведено от Асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2020 г., съобщиха оттам.
Проучването е обхванало 47 държави по света, в това число и България.
В него са участвали около 45 000 пълнолетни граждани, което е представително за около две трети от глобалното население, уточняват социолозите. Според тях ограниченията за пътуване са широко приети като средство за борба с пандемията, както и жертването на човешките права, но то събужда и критики. Отношението към ваксините е по-скоро положително, въпреки че сянката на съмнението остава значителна, дори и преобладаваща в редица страни, отбелязват още от екипа на „Галъп“.
Каква е ситуацията у нас?
32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството у нас се справя добре със ситуацията с коронавируса. Малко над половината (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценят. Социолозите припомнят, че в първите месеци на коронакризата българското правителство, а и много други правителства по света, са получили силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно обаче през последните месеци
този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва,
от една страна поради привикване с новата ситуация и живот в условията на коронавирус, а от друга - поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г.
„Ако през април и юни мнозинства от близо три четвърти одобряваха начина, по който правителството у нас се справя с коронавируса, то сега този дял се е стопил до една трета и ще трябва да се изчака какъв ще е ефектът от спада в случаите на коронавирус, за да се види има ли съживяване на показателите“, се казва в анализа на Галъп.
Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които
подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването,
дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.
В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Почти еднакви са дяловете на тези, които вярват, че заплахата от COVID е преувеличена (42%), и тези които не се съгласяват с твърдението (44%). А преди това тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници, отбелязват от Галъп. През последните месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на изследване в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на COVID-19,
е започнало да приема опасността по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос.
Макар, че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това, в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и далеч
по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права
на фона на обобщените за света данни.
Що се отнася до отношението към ваксините срещу COVID,
42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират,
в случай че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Евросъюза.
Дяловете у нас продължават да варират с времето и изследователския метод, поясняват социолозите и добавят, че това показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация.
На този фон прави впечатление размерът на дела на отговорите „не знам“ – 22% е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване. Това говори за
сериозната необходимост от задълбочена и отговорна разяснителна кампания
по този въпрос в страната ни, категорични са социолозите.
Не личи ясно формирано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали ако има ваксина за COVID-19, която се счита за безопасна и ефективна, повечето хора биха се ваксинирали, отбелязват от „Галъп“. 27% смятат, че мнозинството у нас ще се ваксинира, 23% изразяват съмнение, още 27% смятат, че няма да има ясно изразено мнозинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценят изобщо как да отговорят.
Изглежда, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19,
пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините,
е друг извод от проучването. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия от коронавирус е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират, допълват картината анализаторите.
35% от респондентите у нас очакват след пандемията от коронавирус българите да са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22% смятат, че след пандемията българите по-скоро ще избягват ваксините, а 16% не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Значителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-висок от всички страни, участвали в изследването, сочи анализът на „Галъп“.