Астмата при децата се израства с възрастта

Доц. Светлана Велизарова повече от 30 г. работи в Детската клиника на Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София” в столицата. А от 2017 г. тя е началник на Детската клиника по белодробни болести.

„Това е болница, която е затворила цикъла от доболнична, до болнична помощ. Има терапевтични клиники за неспецифични белодробни заболявания, клиника за туберкулоза при възрастни, същите клиники при деца, гръдна хирургия и амбулаторни кабинети за наблюдение на туберкулозно болни и неспецифични белодробни заболявания”, с гордост сподели доц. Велизарова.

Тя е един от най-изявените и утвърдени у нас специалисти по педиатрия и пневмология и фтизиатрия. Основен дял при белодробните детски болести заема белодробната астма, чието разпространение непрекъснато се увеличава. Какви са причините за това? От какви други белодробни заболявания боледуват българските деца? Добре ли е за малчуганите да се намаляват пробите Манту? Ето коментара на доц. Велизарова.

- Доц. Велизарова, как се насочихте към медицината?

- Аз съм потомствен лекар – дядо ми, майка и татко бяха доктори. Баща ми беше патоанатом, а майка ми – хематолог. Аз винаги съм била обградена от медици, било ми е много интересно, израснала съм по болници, така че никога не съм мислила за нещо друго. От малка бях решила, че ще стана лекар.

- А как избрахте да специализирате „Педиатрия”?

- Винаги съм си мислила, че педиатрията е много по-благодарна професия. В такъв смисъл, че едно дете го виждаш отпуснато и болно, започнеш лечение и след 2 дни то от  увяхналото цвете, разцъфтява. Голяма част от децата нямат допълнително други заболявания, които имаме ние, възрастните. Затова малчуганите по-бързо се възстановяват и лекарят се чувства много удовлетворен от това. Харесва ми да работя с деца, това е моят избор.

Завърших Медицинския университет в София, кандидатствах за място в Белодробната болница. Взех  една специалност, след това – втора, защитих докторат и така се развих професионално.

- Малко са специалистите-педиатри у нас – какво е мнението ви по този въпрос?

- Когато наборите от 1965 до 1968 г. се пенсионират, ще се получи огромен вакум в поколенията, което въобще не се осъзнава от управляващите. Нашите внуци няма да има кой да ги лекува. Затова моята амбиция е да се задържат младите лекари и съм събрала екип от може би най-младите хора – надъхани, амбициозни, знаещи и можещи. Но това не е достатъчно, защото наистина парите, които се получават, са доста мизерни.

Така че моето мнение е, че след 10 г. ще внасяме лекари. Не виждам как могат да се вземат мерки, докато здравната система е такава, каквато е. Аз не мога, не искам и няма да търгувам със здравето на хората и децата. Аз няма да мина през собствените си морални ценности, за да търгувам. Здравето не е стока, а в момента всяка болница е търговско дружество, всеки общопрактикуващ лекар е едноличен търговец. Нас ни принуждават да търгуваме с най-ценното, което имаме – здравето.

- Каква промяна забелязвате в патологията за 30 години работа в тази област на медицината?

- По отношение на неспецифичната белодробна патология най-чести са случаите на бронхиалната астма. Има нарастване по отношение на астмата, което е валидно за цяла Европа, не само за България. Първата причина е, че се раждат деца на родители, които имат алергична предиспозиция, т.нар. атопични деца. Те по принцип, имат по-голяма вероятност да развият астма в живота си. Втората причина е, че децата дишат много мръсен въздух. Третата причина е, че храната, която ядем, е пълна с ГМО-продукти, мастни киселини, които не са препоръчителни за деца.

Бронхиалната астма в детска възраст обаче, няма нищо общо с тази при възрастните. Астмата при децата се „израства“ с възрастта. Децата, които са развили бронхиална астма на 2-3 години,  обикновено до 8-9-годишна възраст техните пристъпи намаляват със съответната профилактика и постепенно изчезват. Реално само около 6 до 9% от децата-астматици се превръщат във възрастни астматици. Вече имаме много добра профилактика на заболяването, така че детето влиза в ремисия за години. Добрият изход от астмата в детска възраст зависи много от родителите, защото лечението е продължително. Но детето като влезе в ремисия, е като всички останали. Напоследък зачестява и затлъстяването при децата. Говори се, че 60% от българските деца в началните класове са с наднормено тегло, което е нещо ужасяващо. Вече е доказано, че наднорменото тегло е един от отключващите фактори на бронхиална астма.

- Може ли да дадете някакви препоръки към родителите за това как да предпазят децата си от развитието на астма?

- В последните години стана ясно след проучвания, че свръхчистотата в бита и родителите, които непрекъснато мият ръцете на децата си, създават по-голяма предразположеност за развитие на астма у малчуганите. Така че това може да бъде една препоръка към родителите.

Другото, което стана ясно в последните години, е, че родените чрез секцио деца също са по-предразположени към развитие на заболяването. Това трябва да се обяснява на родителите.

Т.е. едно дете трябва да живее нормално, доколкото това е възможно. В смисъл – събота и неделя да се извежда сред природата, да не се плашат от животни, от игрите навън. Детето да се остави да прави това, което вътрешните му инстинкти изискват.

- Каква е тенденцията по отношение на туберкулозата при деца?

- Ако говорим за туберкулозата – в последните години тя наистина рязко намалява. Но от друга страна, се появяват тежки форми на туберкулоза, което говори, че не се мисли за това заболяване и то не се познава. Поради тази причина се открива много късно. Всичко опира до профилактиката. Добрата медицина е тази, която не лекува заболяването, а предпазва от него.

- Какво мислите за намерението на Министерството на здравеопазването да намали пробите Манту в детска възраст?

- Внесох писмо със становището ни. Искам да убедя хората в МЗ, че туберкулиновата проба на Манту не само отделя контингента, който трябва да се ваксинира. А това е най-евтиният скрининг за ранно откриване на туберкулоза. Едва ли са ме разбрали. Това решение е може би по настояване на СЗО, където считат, че можем да се лишим от една реваксинация за заболяването. Най-вероятно, ще бъде прието това решение. Аргументът е, че трябва да се правят 60 000 „безсмислени” туберкулинови проби. А всеки лекар, ако се усъмни за заболяването, е свободен да направи проба Манту на всяко дете. Но лошото е, че туберкулозата е такова заболяване, че, когато лекарят се усъмни, вече е късно. Така че е по-добре да се прави профилактика.

Ние в нашата клиника сме установили, че около 50% от нашите пациенти нямат белег от БЦЖ-ваксина. Т.е. при тях не е правена профилактика както трябва и в резултат на това те се разболяват. Т.е. на половината от болните от туберкулоза деца не им е правена добра профилактика. Има едно състояние, нарича се латентна туберкулозна инфекция, при което човек е инфектиран, но не е болен. Може да бъде инфектиран цял живот, без никога да се разболее, стига да не се наруши равновесието микро-макроорганизъм. Точно детската и юношеската възраст е тази, в която се нарушава това равновесие. Обикновено при децата с латентна туберкулозна инфекция, която не е диагностицирана, около 5-10% от тях развиват активна туберкулоза в първите две години от инфекцията.

-Какви са тежките случаи на туберкулоза, които имате?

- В момента имаме бебе на 1 месец, което е с вродена туберкулоза, майката е била болна, когато е била бременна и не е знаела за това. Туберкулозата протича много завоалирано, бавно и постепенно, тя няма драматични високи температури. При нея обикновено има ниска температура, лека отпадналост, но всичко това е много слабо изявено. Когато симптомите се изявят силно, вече заболяването е напреднало.

Имаме едно момче с 4 каверни, приехме и едно момиченце, което също е с тежко заболяване. Имаме една девойка на 16 г., която вече е майка и е с много тежка форма на туберкулоза.

Слава Богу, в България резистентността към медикаментите за туберкулоза е много ниска. В последните 5 години имаме само 5 деца с мултирезистентна туберкулоза, което е голямо щастие за нас. Например, в Молдова и Украйна около 50% от болните са с мултирезистентни щамове. Да се надяваме, че ще бъде дълго така, защото появи ли се мултирезистентна туберкулулоза, тогава ще имаме много големи проблеми. Има медикаменти, но лечението е много по-трудно и тежко се понася от самите пациенти.

-Коя възрастова група при децата е най-засегната от туберкулоза?

- Най-засегнати са децата до 7 години и след това – пубертетната възраст. Затова е добре в пубертета да се прави поне веднъж проба Манту на младежите. Родителите трябва да бъдат много бдителни и внимателни, защото туберкулозата не е изкоренена в България, независимо, че има програма на СЗО за край на туберкулозата до 2035 г. Туберкулозният бактерий е може би най-добре адаптираният спрямо човека. Той успява при всички положения да се приспособи и да предизвиква заболяване.

В момента имаме неконтролируема миграция, а в държавите от Средна и Южна Африка, и Филипините разпространението на туберкулозата е 500 на 100 000 души. Направете разликата – в България е 20 на 100 000 души. В Западна Европа вече се виждат големите последствия от мигрантите, които влизат нелегално в тези държави. Тези, които влизат легално, се  обработват от здравните власти. Но за нелегалните мигранти, които се счита, че са 1-2 милиона само в Германия, не се знае нито какви са, нито какви заболявания имат.

- Как си почивате и релаксирате, имате ли хоби?

- Моята професия е хобито ми. Обичам да релаксирам чрез най-различно движение. Аз мисля, че животът е движение, не обичам да лежа и да спя. Харесва ми да плувам, карам ски и сърф. Обичам да пътувам, да работя в градината, да виждам в ръцете си плодовете от моя труд. Обичам да се занимавам с внуците си – те са моето най-голямо удовлетворение и моето безсмъртие.