!
Петък, 29 Март 2024
22
авг

Д-р Борис Петров: Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Лейтенант д-р Борис Петров е роден през 1990 г. в Кюстендил. Завършва медицина в МУ – Варна. От 2017 г. специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. От 2019 г. е военен лекар.

Д-р Петров е един от медиците на първа линия при посрещането на пандемията от COVID-19. Активен участник в редица научни и научно-практически форуми у нас и в чужбина.

Асоцииран член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ) и на Европейската асоциация по изгаряния.

Д-р Петров, как решихте да се посветите на лечението на термичната травма?

Както всички мои колеги, така и аз в началото на студентските ми години бях доброволец в болница. Защото в първи и втори курс ние се „срещаме” едва ли не само с различни учебници и атласите по анатомия. Но това е съвсем недостатъчно. За да станеш добър специалист, трябва да си на терен. Затова избрах през летните месеци да доброволствам в болницата в родния ми град Кюстендил.

И така, една сутрин, когато отивам в Спешното, колегите ме посрещнаха с „Подготвяй се бързо, ще транспортираме пациентка с изгаряне до София“.

Дойде екипът на линейката, свалиха и пациентката – млада жена, на 23 г., която предварително хирурзите бяха обработили - бяха превързали тялото и крайниците в операционната. Направи и впечатление лицето, по което също имаше изгаряне, но беше без превръзка. Забелязах, че на места „части“ от кожата липсват. И така се „запалих” по този вид травма – до този момент не знаех нищо за нея. Започнах да се интересувам, да чета различни учебници, търсех статии и всъщност разбрах, че това е специалността, в която искам да продължа да се развивам. Следващата стъпка беше да намеря своята база за обучение. Оказа се, че във варненската Военна болница има клиника с профил е термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. И след трети курс започнах да доброволствам тук.

Кои са Вашите учители в специалността, тези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Лечението на термичната травма и нейните последици са обект на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Сами разбирате, че това е една много голяма специалност, в която има много добри професионалисти.

При участието ми в множество курсове, симпозиуми и конференции, част от които и в чужбина, съм имал възможността да се докосна до опита на редица специалисти в различни направления, като от всеки е имало какво да науча. Доц. Йоланда Заякова е човекът, който ме въведе в тази специалност. Благодарен съм на целия екип, с който работя в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. Именно тук получих и може би най-ценния съвет: „Отнасяй се с пациента така, както би се отнесъл, ако на операционната маса се намира твой родител“.

Как се промениха пациентите, които идват при Вас – кои видове травми зачестиха, кои намаляха?

По принцип можем да говорим за известна специфика на термичната травма в зависимост от възрастовата група. Прави впечатление, че при децата преобладават пораженията от гореща течност, докато при възрастните по-често се срещат пламъковите травми. Забелязва се известна тенденция в намаляването на трудовите злополуки, макар че екипите на ВМА многократно са участвали в лечението на тежко пострадали при различни инциденти хора, като например този в Хитрино преди години.

Кои са новите и по-модерни тенденции в тази област на хирургията?

Лечението на термичната травма търпи бурно развитие през последните години. Създават се редица синтетични и биосинтетични материали за локално лечение - т. нар. регенеративни дермални матрици, които позволяват постигане на по-добри функционални и естетични резултати. Трябва да отбележим и различните видове сребърни препарати, позволяващи отделянето на активно сребро в раната, способстващо за превенция и лечение на локалната инфекция.
В личен план каква Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Голяма част от изброените по-горе продукти вече са налични и се прилагат с успех в клиниката, в която работя във Военноморска болница. Именно възможността да помагам в тежък за даден човек период, какъвто представлява термичната травма ми носи удовлетворение. Боря се, за да запазя живота на пациента, мога да прилагам най-добрия световен опит в моята област. Това за мен е истинското удовлетворение, то потвърждава, че изборът ми е бил правилен. Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума.

Разкажете за случаи от практиката, в които намесата Ви е била решаваща за спасяването на човешки живот?

Термичната травма, особено когато е обширна, представлява тежка травма – освен чисто физическа, тя е и психическа. Нашата клиника има стратегическо значение за региона, а палитрата на случаите, с които сме се борили, е изключително пъстра. Но работата с пострадали деца, като че ли оставя най-дълбоки следи у нас. Няма да забравя едно 14-годишно дете, което постъпи при нас след опит да си направи опасно селфи, върху вагон, над който преминава високоволтов проводник. Резултатът беше изгаряне на 65% от телесната повърхност. Това беше един от първите пациенти, при който използвахме синтетичен дермален заместител, благодарение на който успяхме да спасим живота му. Държа да отбележа, че лечението на тези пациенти е екипна работа и за благополучния изход заслуга имат специалисти от различни направления – реаниматори, физиотерапевти, психиатри, рентгенолози, интернисти. За щастие, ВМА е така структурирана, че можем да окажем комплексна грижа – тук пациентът не е на дадена клиника, а на цялата болница.

Какво бихте искали да се промени, за да има по-голям интерес у младите лекари да специализират в тази област?

Спорно е дали лекарят избира специалността си или тя него. Както вече казах – за тази работа се иска сърце и ясно осъзнаване на отговорностите. И готовност за много лишения, най-вече в личен план. В последните години специалността придоби популярност, но има още какво да желаем. Наистина отговорността е изключително голяма, сблъскваме се с голям обем тежка патология, с множество среднощни операции, което може би донякъде е сред причините, които отказват част от колегите.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ZMbW


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...