Д-р Марияна Иванова: В нашия имунизационен кабинет всеки е посрещнат с внимание и грижа

Д-р Мариана Иванова е завършила медицина в МУ - София, има специалност по епидемиология на инфекциозните болести. Целият й професионален път преминава в системата на държавния здравен контрол в РЗИ (преди ХЕИ). Преподавател в Катедрата по епидемиология при МУ - София. От 2020 г. работи като епидемиолог в УМБАЛ "Лозенец". Завежда и имунизационния кабинет в болницата.    

Д-р Иванова, посветили сте много години на епидемиологията. С какво Ви привлече тази специалност, която общо взето се познава малко в обществото, а заслугите на тези специалисти за човешкото здраве като че ли остават на заден план?

Когато завърших медицина, бях разпределена в ХЕИ Кюстендил, сега РЗИ, там започнах работа, после се преместих в окръжната ХЕИ на София, след това в Столична ХЕИ. Така с първите ми стъпки навлязох в тази толкова специфична медицинска дейност, която се оказа и моят път в професията.

Абсолютно вярно е, че обществото не познава нашата работа. Общата представа е, че ние сме хора, които ходят по заведения и учреждения, само за да глобяват. Тоест, един контролен орган, който търси нередности и има за цел единствено да налага глоби. А това е толкова далеч от истината! Епидемиологът на първо място е специалист, който оказва методична помощ. Той търси първопричината, старае се да открие опасността и да я предотврати. Когато открие проблем, той дава препоръки за отстраняването му и следи за изпълнението. Едва след това идват глобите – ако предписанията не са изпълнени.

И, искам да подчертая нещо, което според мен е много важно – винаги, когато правим предписание, ние държим да обясним защо го правим и де се уверим, че сме били разбрани. Защото, в противен случай работата ни не би имала смисъл.

Питате ме с какво ме е привлякла тази специалност. Моят отговор е – защото обичам да общувам с хора, защото контактите с тях за мен са важни и ми носят удовлетворение.

Ние, епидемиолозите и нашите помощник-епидемиолози отговарят за над 5000 обекта само в столицата. Това са лекарски практики, зъболекарски кабинети, ДКЦ, медицински центрове, болници. Това е огромна отговорност, лошото е, че хората не познават нашата работа и не си дават сметка колко важна е тя.

Също така ние отговаряме за имунопрофилактиката - изпълнението на имунизационния календар. Имунизациите са задължение на личните лекари, но ние подпомагаме методично тази дейност и упражняваме контрол над нея. Някой може ли да си даде сметка какво би се случило, ако тази методична помощ я нямаше и ако този сектор е оставен без контрол?

А дейностите по дезинфекция, дезинсекция, дератизация? Възможно ли е един град, едно село, една община да функционират нормално без тях?

С една дума, от нашата работа, от нашите наблюдения, отчети и анализи зависят важни решения за общественото здраве. И се радвам, че заедно с моите колеги допринасяме за това да се вземат добри решения.

Кои са Вашите учители в специалността?

Много са, и, за съжаление, повечето от тях вече не са сред нас. На първо място съм признателна на проф. Петър Георгиев, ръководителят на Катедрата по епидемиология, в която бях асистент. Той изигра огромна раля във формирането ми като специалист. Също така на д-р Кътев, който беше началник отдел в тогавашната ХЕИ – София, на д-р Киров, от ХЕИ – София – окръг. И на много други колеги, с които съм работила през годините.

Лесен ли бе за Вас преходът от работата Ви в РЗИ към работата в болница „Лозенец“?

За мен беше нещо ново, не бях работила в болница. Благодарна съм на колегите от клиниките и отделенията, които ме приеха и ми помогнаха да се почувствам сигурна на новото място. Изградихме отношения на взаимно доверие, което е безценно и създава спокойствие за всички.

Удовлетворена съм, че не сме допуснали нито една вътреболнична инфекция, също така че преминахме през най-трудните месеци на COVID пандемията без сериозни инциденти или неочаквани проблеми. Бях впечатлена от това как всички колеги се отзоваха, когато разкривахме COVID отделенията, тяхната всеотдайност беше изключителна. Никой не се опита да избяга от отговорност, никой не се скри и не отказа да бъде полезен със знанията и опита си. Това ме прави горда, че съм част от този колектив.

През тези трудни дни всички наши пациенти бяха обгрижени по най-добрия начин, край тях бяха не само лекарите, но сестри, рехабилитатори, лаборанти, целият персонал. Вярвам, че всички дадоха най-доброто от себе си.

Сега ръководите ваксинационен кабинет, кое е особеното в организирането на тази дейност?

Нека първо кажа, че нашият ваксинационен кабинет не е спирал работа от момента, в който започна кампанията. Приемаме и деца от 12 до 16 години, консултираме ги с педиатър. Аз също преглеждам и консултирам преди ваксинация. Всеки, който идва при нас е посрещнат с внимание, като при необходимост му се осигурява и консултация със специалист – алерголог, невролог, ендокринолог и т.н. Наскоро имахме случай, при който се наложи премедикация с урбазон, направихме всичко според правилата и тогава поставихме ваксината. Така се отнасяме към всички, които са избрали наши кабинет, за да се ваксинират.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които заедно посрещате предизвикателствата в тези трудни години на COVID пандемия?

Тази отдаденост, с която живеят и работят професията си. Знаете ли, колко пъти съм се питала защо хората не търсят нашата болница, след като от години тя е отворена за всички и разполага с много квалифицирани специалисти от всички области. Време е хората да разберат, че „Лозенец“ не е Правителствена болница, а болница на всички български граждани.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Имам много малко свободно време, за съжаление. Обичам да го посвещавам на внуците си, възрастната ми майка също има нужда от грижи и трябва да съм до нея. Харесвам откраднатите мигове, които мога да прекарам с книга в ръка, да гледам хубав филм. А най-щастлива съм, когато мога да видя морето и да остана там, край брега...

Какво искате да пожелаете на всички Ваши колеги от системата на РЗИ и болниците, чийто труд остава невидим за хората?

Да бъдат забелязани и оценени.

Иска ми се и да има повече мотивирани млади лекари, които да се ориентират към епидемиологията. Сега не е така, а повечето в системата са в пенсионна и предпенсионна възраст. Млади лекари нямат желание да тръгнат по този път. Трябва да се мисли в тази посока, за да има кой да застане на нашето място.