Доц. д-р Велина Гергелчева, д.м. завършва образованието си в МУ – София през 1994 г. От 1996 г. работи в Детска неврологична клиника, МБАЛНП „Св. Наум”, от 2006 г.- в Клиниката по нервни болести, УМБАЛ „Александровска” като главен асистент. От 2012 год. е началник на отделение и доцент към Катедрата по неврология в МУ-София.
От януари 2015 год. завежда Клиниката по неврология в УМБАЛ СОФИЯМЕД. От 2017 г. е доцент към Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Доц. Гергелчева, как избрахте медицината за своя професия?
Моят баща е известен български неврохирург – доц. Неделчо Гергелчев. Научила съм всичко от него, още от малка. То беше и възпитание и светоусещане. Отношение към професията. Майка ми ни беше в пълна подкрепа – негова, моя, както и на сестра ми и на брат ми. И те двамата станаха чудесни лекари. Отрано разбрах, че е трудно, но си заслужава. Когато завършвах Първа английска гимназия и трябваше да избера какво да следвам и на каква професия да се посветя, той ми даде пълната свобода да избирам.
И до днес се радвам, че избрах медицината. Има и една случка от детството ми, която ми баба ми е разказвала. Била съм на 4-5 г., разхождали сме се по Главната в Пловдив, една жена ни спряла и казала на баба ми, че това дете ще стане голям лекар. Ей такива неща ни трябват, за да ни заредят, в правилните моменти, после от нас си зависи…
Как неврологията стана Ваша съдба?
Естествено, защото е най-близко до неврохирургията. Преминах през три конкурса, докато започна работа в Детска неврологична клиника на МБАЛНП „Св. Наум”, при доц. Белопитова. Там започнах да израствам като лекар. В последствие, придобих интерес към невромускулните заболявания, ЕМГ изследванията. Започнахме в сътрудничество с проф. Ивайло Търнев и български и международни екипи да изследваме български фамилии с неизяснени наследствени неврологични заболявания. Това прерасна в дългогодишна съвместна работа - близо 20 години и в клиниките, и на терен, в домовете на хората. Последваха публикации, международно признание, специализации в Германия – бях там като като Хумболдтов стипендиант, после и във Франция. Но при всички тези успехи, импакт-фактори и публикации на първо място за мен бяха хората, семействата, реалната полза за тях.
Имате специалност по детска неврология, работила сте дълго с деца. Какво сте запомнила и пренесла през годините от този период?
След преместването ми в УМБАЛ „Александровска” продължих да работя и с деца, и с възрастни и така е и до момента. Децата са раними и зависими. Съдбата им се решава от родителите и правилните професионални съвети. За мен най-важно беше да осъзная, че това са подрастващи организми, въпреки заболяванията и наличните отделни дефицити и че трябва да се осигурят най-добрите възможни грижи в медицината за момента и в перспектива за да водят качествен и щастлив живот, да развият специфичните си способности и да бъдат достойно приети и полезни в обществото. Този мой стремеж конкретно се въплъти в усилията ми за въвеждане в България на най-добрите стандарти за грижи при невромускулни заболявания, познати по света. Радвам се, че това стана факт.
Известни са научните Ви интереси към невромускулните заболявания. Кой е най-големият пробив в тази област на неврологичната наука и кои са предизвикателствата, които остават?
Пробиви в науката направихме, големи. Работих с български и чуждестранни учени и специалисти в различни области. Работехме екипно, въодушевено. Специализирах и тук и навън, това ми даде малко повече спокойствие, че в България нещата могат да се случват по възможно най-добрия начин, да съм наясно какво зависи от мен. Навремето, както други колеги направих избора да продължа да работя в България. Тук e моето семейство, тук са моите близки и приятели. Предизвикателствата в областта, от която разбирам, са в сферата и на медицината и на социалната дейност, те са взаимосвързани. Опознаване на медицинските нужди на хора с невромускулни заболявания и приоритетно – хроничното им дихателно подпомагане в дома и навън. Ясни са медицинските алгоритми, ползите и добрите практики в други страни. Направиха се множество препоръки за осигуряване на дихателни апарати за неинвазивно подпомагане на дишането и специализирана периодична оценка на дишането, апаратите се поемат за децата, но все още не са реимбурсирани за възрастните. Да, тези неща се случват с усилия, с лобиране в добрия смисъл и от специалисти, и от дружества, и от пациентски организации. Но обществото ни, явно има още в какво да узрява…
Клиниката, която ръководите, получи сериозно международно признание наскоро – Златната награда на Европейската организация против инсултите. Как постигнахте това?
От началото на 2015 г. ръководя Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Софиямед”. Целта ми е осигуряването на качествена и достъпна неврологична дейност за широка неврологична патология. Щастлива съм, че имаме условията това да се случва. Имаме пълната подкрепа на ръководството на болницата. И, което е изключително важно – чудесен екип в клиниката от лекари – специалисти, специализанти, медицински сестри и санитари. Чудесна колаборация със свързаните звена в болницата – Спешно отделение, Реанимация, Образна диагностика, Лаборатория, Кардиология, Неврохирургия и др. Работа със специалисти с правилната визия и висок професионализъм.
За неврологията в България според мен един от приоритетите, който и ние опознахме и развиваме е спешното специфично лечение на исхемичния мозъчен инсулт, с голям напредък в международен мащаб. Възможността да се помогне в тесен терапевтичен прозорец след началото на инсулта с венозна тромболиза при някои от пациентите, а по-късно и с механична тромбектомия/аспирация. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, изключително напрегната и високо специализирана екипна дейност. За уеднаквяване на стандартите Европейската организация против инсултите – ESO създаде международен регистър и като признание за постижения на различни центрове се дават сертификати под формата на награди. Нашата Клиника има Златна награда в тази област и е една от 3-те болници в София със статут от ESO.
Наградата не е толкова важна, а участието в регистъра, признанието на възможността за качествена дейност в тази област, опознаването на центъра ни, възможностите за оптимизиране, спокойствието, че вършим нещата по най-добрия възможен начин. В България вече са опознати центрове, които имат тези възможности, но има все още 6 области в страната, в които такива центрове няма. Хората трябва да знаят за тези възможности и да изискват възможно най-бързо след първите симптоми на инсулта да бъдат закарани в такъв център. Информирам се постоянно и съм наясно с най-добрите практики в различни страни, вече въведени и действащи, без забавяне. Мечтая си и смятам, че е напълно по възможностите ни това да се случва и у нас – да се откарва пациент от спешна медицинска помощ независимо в коя част на страната е в най-близкия такъв център, без никакво забавяне, с предварително кодово известяване на болницата, която ще го приеме, да има Национална програма и Национален регистър за осигуряване на организацията, известяването, развитието и дейността на центровете.
И накрая Ви моля да ни разкажете малко за интересите си извън професията - имате ли хоби, какво обичате да правите в свободното си време
Това е сфера, в която все още се развивам…
Знае се, че лекарската професия е в най-голяма степен съпътствана от стрес и прегаряне. Имате ли рецепта срещу стреса, която искате да споделите със своите колеги? И да им пожелаете нещо?
Рецептата е да работим, това което обичаме. С хора, които имат същото светоусещане. В това отношение съм щастлива. Преподавам и в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Пожелавам на студентите да придобият това желание, знания и увереност във възможностите им и съзнанието, че от всеки един от тях зависи всичко.
Прилича по доброта и професионализъм на баща си,а сигурно и на майка си.През 2004г. Доц. Д-р Гергелчев спаси баща ми , като му постави клапа за хидроцефалия. ГОСПОД ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ СЕМЕЙСТВО ГЕРГЕЛЧЕВИ!
Не просто учен, а истински лекар с огромно сърце! Благодаря Ви, доц. Гергелчева!
Страхотна, отговорна, прекрасен български лекар, Благодаря за честта лично да се докоснем до Вас доц Велина Гергелчева
Щастлива съм, че съдбата ме е срещнала с доц.Гергелчена
Невероятен лекар и прекрасен човек!
Здравните власти отчитат ръст на заболеваемостта от коклюш у нас и по света, а към момента в Бълг ...
Конкурс за управители на три лечебни заведения обяви Министерството на здравеопазването. Става въ ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно
14.04.2024 11:05:28 Невена ПоповаД-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург
07.04.2024 11:47:02 Невена ПоповаД-р Георги Желев: Работя в сплотен, млад екип, в който има искрени приятелства
31.03.2024 12:37:24 Невена Попова