Реформата в психиатричната грижа е възможна, ако има ясно заявена политическа воля и тя e устойчива във времето. Това заяви началникът на отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) доц. Владимир Наков в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите му достойна психиатрична система ще имаме, когато пациентът е в центъра на системата, получава навременен достъп, човешки условия на лечение, реална защита на правата, реални услуги в общността и адекватно заплатени специалисти; ще разберем, че сме стигнали дотам, когато такива въпроси вече не се налага да се задават в този драматичен вид, смята той. „Достойна психиатрична система ще имаме, когато е приет Закон за психично здраве, финансирането й е адекватно и координирано, съществуват ефективни извънболнични услуги, пациентите са реални участници в процеса на вземане на решения, а качеството на грижата се измерва с обективни показатели и е публично достъпно“, каза доц. Наков.
Той коментира, че българската психиатрична помощ често се описва като „система в колапс“ и макар тази оценка да е силна, не е преувеличена. „Наличните оценки за България показват хронично недофинансиране, лоши условия, недостиг на персонал и устойчиви проблеми с правата, а не просто временна криза. Българската психиатрична помощ не е „безизходно разрушена“ навсякъде, но в ключови звена работи под санитарния минимум на съвременната грижа.
„Официалният доклад на Европейската психиатрична асоциация от 2018 г. констатира, че психиатричните услуги в България са в „неудовлетворително състояние“ и има „належаща нужда от реформа“. Това е консенсусно мнение на Министерството на здравеопазването, Българската психиатрична асоциация, медицинския и сестринския персонал, пациентите и семействата“, каза доц. Наков.
„Системата се сблъсква с много значителни предизвикателства, включително наследство от хронично недофинансиране, вътрешни конфликти, лошо планиране и емиграция на много висок брой по-млади квалифицирани кадри след присъединяването към ЕС. Основната отговорност е споделена, но политическата тежест е най-голяма, защото именно държавата определя бюджета, стандартите и реформите. Институциите са съпричастни чрез бездействие или формално изпълнение, а професионалната общност носи отговорност, ако мълчи, примирява се или не настоява достатъчно силно за промяна. Опитите за реформа са били блокирани от сложността на финансирането и разногласията между заинтересованите страни. Няма единен „виновник“ – системата е в застой поради комбинация от липса на политическа воля, институционална инерция и липса на консенсус в професионалната общност“, допълни той.
Според доц. Владимир Наков страната ни е уникална с двойното финансиране — стационарната грижа се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването, а амбулаторната — от здравното осигуряване, което според него създава структурни деформации и липса на координация.
„Психичното здраве остава недофинансирано най-вече поради приоритети, а не само поради липса на пари. Данни от 2025 г. показват, че 12 държавни психиатрични болници с 1440 души персонал са получили около 28 млн. евро, като 23 млн. са за заплати, а реалните искания на сектора са значително по-високи. Има сериозни съмнения, че средствата се разходват ефективно, защото част от тях очевидно стигат за поддържане на статуквото, но не и за достатъчно храна, лекарства, ремонти и човешки условия. Описанията на омбудсмана за дневни разходи за храна и лекарства в порядъка на няколко лева на пациент са най-силното доказателство, че моделът не е устойчив“, каза доц. Наков.
Запитан защо младите лекари бягат от психиатриите той отговори, че причината не е само в заплатите, а и заради съчетанието от нисък доход, тежки условия, високо натоварване и слаб престиж. „Секторът сам признава недостига на лекари, сестри и санитари, а протестите през 2025 г. показаха, че възнаграждението е възприемано като несъответстващо на риска и отговорността. България е сред страните с най-висок риск от „изтичане на мозъци“ в психиатрията. Две трети от специализантите по психиатрия в Европа искат да емигрират, а половината обмислят да напуснат сега и веднага. За България това означава, че специалистите не се заменят с млади кадри, което води до хроничен недостиг“, каза доц. Наков.
По думите му в рамките на една година е реалистична реализацията на поне три мерки – увеличаване на възнагражденията и обвързването им с ясни стандарти за качество на грижите, натоварване и нощен труд; незабавен ремонт и минимален стандарт за храна, лекарства, санитария и пространство в най-проблемните болници и създаване на работещи екипи в общността и защитени алтернативи за пациенти, които не се нуждаят от болничен престой.
Цялото интервю с доц. Наков можете да чуете тук.
