Събота, 23 Септември 2017
08
септ

Проф. Драга Тончева:

Геномиката е бъдещето на медицината

Изследваме генома на българските столетници



Проф. Драга Тончева е национален консултант по медицинска генетика и президент на Българско дружество по генетика и геномика. Потърсихме я в навечерието на ХII Балкански конгрес по генетика на човека и VIII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, които се провеждат успоредно и чийто домакин тази година е град Пловдив.

Проф. Тончева, кои ще са основните теми на предстоящия Балкански конгрес по генетика?  

Предстои Дванадесетият Балкански конгрес по генетика на човека, който е съчетан с нашия национален конгрес по редките болести. Балканският конгрес по генетика се провежда на всеки две години в различни градове на нашия регион, като България е за втори път домакин от 2002 г. насам на това изключително важно събитие. Изключително важно е и че той се провежда в момент, в който страната ни се подготвя за председателството на ЕС. Това, че форумът е свързан с редките болести, е много логично, защото една от централните теми на геномиката в медицината е свързана именно с диагностиката на редките болести. Безспорно това е един от най-значимите конгреси, провеждани в нашата област и в нашия регион – ще присъстват над 300 души, поканени са лектори от девет страни, което показва, че интересът към България е много голям. Тематиката на конгреса е много интересна – тя обхваща както новите технологии, които се въвеждат в генетиката и геномиката за изследване и търсене на генетични варианти, свързани със заболявания при човека, така и тяхното значение и приложение в медицината. Ще бъдат обхванати няколко области, като на първо място са редките заболявания.

Има ли обусловеност между редките заболявания и генетичните болести?

В голямата си степен генетичните болести са редки заболявания. Има 70 000 редки заболявания в различни области на медицината – при 34 000 от тях има известна генетична база за развитието им, което е изключително голям принос за развитието на медицината в последните години. Това, което геномиката прави в медицината, е невероятен бум, невероятно развитие. Може би геномиката се свърза с чистата наука – тоест, нещо, което е отдалечено от практиката, но това съвсем не е така. В момента геномиката навлезе много силно в медицината, защото технологиите станаха достъпни. Това се отнася и за България – ние можем да се похвалим с въведени всички иновативни изследвания – като се започне от секвениране на всички известни гени или на отделни фрагменти от генома и се премине към други етапи. Методично сме на много високо ново, въпросът е по-широко да бъдат използвани тези високотехнологични възможности.

А доколко те се използват у нас?

Геномните технологии са въведени в България още преди пет години, тоест когато за пръв път на пазара излезе т. нар. малък секвенатор – ние бяхме петата страна в Европа, която го закупи и от тогава правим геномни анализи. Те се извършват на деца, които имат проблеми и при които клиничната диагноза не е ясна. Тогава се поставя генетична диагноза и се определя лечението, както и развитието на болестта. Ние прилагаме тези технологии и на бременни жени при т. нар. пренатална диагностика – тоест предварително определяне дали има генетични нарушения. Осъществяваме и генетична диагностика на ембриони, които са получени чрез процедурите за инвитро, което е изключително постижение, защото там се изследват единични клетки и е нужно много прецизно определяне на генетичния дефект на ембриона, който все още не е върнат в майката. Това са върхови технологии, които владеем и можем да прилагаме.

Къде е мястото на генетичните изследвания в лечението на съвременния „бич“, а именно онкологичните заболявания?

Раковите заболявания също ще бъдат в центъра на нашата дискусия, защото при част от тях вече имаме генетични маркери, които определят индивидуалната терапия. Вече има много биомаркери не само в областта на онкологията, но и в ревматологията, инфектологията и в почти всички други областта на медицината. Това са биомаркери, които са валидирани – те се валидират при големи клинични проучвания, но за да се стигне до тях е нужно да има положителни резултати при предварителните научни изследвания.

Кога е препоръчително да се направи генетично изследване?

Генетичните изследвания са единствената възможност да бъде потвърдена или отхвърлена клиничната диагноза. Без да има генетично потвърждаване, клиничната диагноза за различни заболявания остава неточна. Такива са например болестта на Алцхаймер, невродегенеративните заболявания, инфарктът на миокарда, сърдечносъдовите заболявания и други. Голяма част от техните генетични причини вече ги познаваме. Геномната медицина е медицината на бъдещето. Вече можем да секвенираме генома. Цената на секвенирането на един геном преди 25 години по време на прочутия проект „Човешкият геном“ беше 1 милиард долара, а сега е 1000 долара – тоест, тя е паднала един милион пъти. Геномиката се развива толкова бързо, че в следващите две-три години един геном ще струва 100 долара. Така всеки ще може да си поръча изследване на генома и ще знае дали ще заболее след 20, 30 години от тежко заболяване и съответно да предприеме нужната превенция в тази насока.

Работите ли по някой нов проект, свързан с изследване на генома?

В момента имаме един изключително интересен проект за изследване на генома на столетниците в България. Целта е да разберем по какво геномът на столетниците се различава от средния, реферетния геном – защо те достигат до столетие, въпреки че не водят специален начин на живот. Сред тях има такива, които не спазват определена диета, тоест има нещо друго, което е „кодирано“ в генома им. Този проект се осъществява в България - за него ни помогнаха общините, които ни предоставиха данни за столетниците и ние вече започнахме подготовка на секвенирането на техните геноми, което е уникално за България. До две-три месеца очакваме първи резултати от проекта. Като цяло в момента в медицината е много важно да установим кои са „добрите гени“ – гените, които ще ни предпазят от заболяване, които ще ни осигурят дълголетие.

Има ли друг интересен проект или разработка от българска страна, която се очаква да бъде представена на форума?

Един от нашите българските лектори доц. Румен Пенчовски е разработил нов метод, който аз мога да определя за нов антибиотик. Проблемът при лечението на инфекциозните заболявания е, че се развива резистентност към антибиотиците, което е изключително голям проблем в световен мащаб. Доц. Пенчовски ще представи данни, с които той успява чрез използване на много къси синтезирани нуклеинови киселини да блокира важно място в бактериите и да спре жизненоважен метаболитен път за тяхното развитие и по този начин да ликвидира бактериалната инфекция. Тези синтезирани фрагменти не се насочват към човешки геном, защото той няма този специфичен участък, към който да се включат. Това е една изключителна разработка.

Очевидно нивото на специалистите в областта на генетиката у нас е много високо. Съществуват ли обаче някакви пречки като цяло пред развитието на тази сфера в  България?

Здравната каса у нас финансира таргетната терапия, но не и диагностиката. Финансирането на генетичините изследвания в България е една голяма бариера за пациентите. Поради тази причина все повече разчитаме чрез активно разясняване и популяризиране на генетичните изследвания, които са диагностични и с терапевтична стойност, да ангажираме политиците и те да обърнат по-голямо внимание за финансиране този тип диагностика. Това е изключително важно, защото при нас за съжаление идват деца, които са много увредени и при които диагнозата години наред не е била поставена на генетично ниво. Ето, обърнахме внимание на инвитро процедурите, но е много важно да обърнем внимание и на генетичната и геномна диагнотика още на предимплантационен етап. Това преди десет години беше немислимо и в момента сме свидетели на изключително развитие. Положителна стъпка в тази насока е, че благодарение на усилията на д-р Жасмина Коева, която е председател на Алианса за прецизирана и персонализирана медицина, към здравната каса се сформира група, която да работи за остойностяване на съпътстващите генетични изследвания при таргетна терапия при онкологичните заболявания.

В генетиката повече се говори за т. нар. възможност за „редактиране“ на гени. На какъв етап е тази част от медицината?

Това е една абсолютно нова технология – тя се нарича CRISPR-Cas9 и се развива изключително бързо. При нея специални фрагменти от човешкия геном, РНК, се насочват към строго определено място на генома – там те „режат“ и заместват дефектния фрагмент от ДНК-то с един нормален фрагмент. Въпреки че в момента тази технология е на етап изследване върху клетъчни култури и животни, тя дава една ясна перспектива за редактиране на генома. Разбира се, говорим само за редактиране на изменения, на мутации в този геном и тя няма да се използва за друг тип цели.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
DHG4


Още новини
Зам.-министър Ненков за ЕМА от Берлин: Държим правилата за избор да се спазват точно
22.09.2017 13:16:51

Зам.-министър Ненков за ЕМА от Берлин: Държим правилата за избор да се спазват точно

„Целта на избора за релокация на Европейската агенция за лекарствата е обективно да се прец ...

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици
22.09.2017 12:00:00

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици, които да действат срещу редица заболявани ...




Актуална тема
Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...

На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...