Събота, 23 Септември 2017
29
авг

Августина Станоева:

Нужен ни е закон за психотерапията



Терапията чрез изкуство е един от най-съвременните методи за психосоциална рехабилитация, прилагани в психиатричната клиника на УМБАЛ „Александровска“. Тя помага на болни с шизофрения, депресия, биполярно психично разстройство или страхова невроза. Повлиява благоприятно и хора, които не са с диагностицирано душевно страдание, но се намират в труден момент от живота си. Идеята на арттерапията е да провокира ценностната система на психично болните – чрез преживяване на изкуството те да изразят емоциите си и асоциациите, които то събужда у тях.

През летния сезон арттерапевтката Августина Станоева пристигна от Германия, за да занимава на доброволни начала пациентите на клиниката. Специалистката е на мнение, че чрез творческата дейност човек заема активна позиция и така се учи да бъде активният създател в собствения си живот, а не жертва.

Г-жо Станоева, каква точно е работата на артерапевта?

Той не е просто артист, художник или музикант, а е запознат и с диагнозите и видовете психиатрични заболявания, както и с това какво го очаква в една психиатрична клиника. Сама по себе си само творческата дейност не е достатъчна, за да работим с хора, които имат проблеми с психиката. Арттерапията е вид психотерапия. Много е важно докато пациентите достигнат определено ниво, арттерапевтите да действат под наблюдение на супервайзори. В България нещата изглеждат по доста по-различен начин, тъй като все още нямаме закон за психотерапията. 

Какво трябва да регулира законът?

Добре е да има изградена инфраструктура – психиатрична клиника, рехабилитация и дневни центрове, в които пациентите да създават приятелства и да имат усещане за общност. Тези хора много страдат от отношението на обществото към тях и от факта, че не могат да се интегрират. Всеки човек има копнеж да принадлежи към някаква общност, а те остават изолирани. Сега я няма рехабилитацията, когато излязат от клиниката и никой не знае какво се случва с тях. Арттерапията е една придружаваща терапия, тя придружава пациента по неговия път на лечение и индивидуация. Най-общо казано тази терапия има за цел да подпомогне вътрешните ресурси, които всеки от нас притежава, да открие и активира източници в самите хора, които да им дават енергия и сила да се справят с живота си и да постигат целите си. Творчеството развива креативното мислене и търсенето на индивидуални решения и пътища, то е начин за себепознание и успява да извади от нас неподозирани възможности или качества, които поради една или друга причина са блокирани или не сме успели да развием.

Лекува ли арттерапията?

Като цяло тя подпомага ресурсите на човешкия организъм и активира оздравителните процеси. С термина „арттерапия“ най-общо се обозначава терапевтична дейност с пациенти, която се провежда под формата на индивидуален творчески процес. Създадените в този процес картини не са неговата цел. Те са един непрекъснато променящ се посредник между терапевт и пациент, който подпомага общуването между двете страни. Рисувайки една картина, творецът осъществява също така диалог със своето вътрешно Аз, давайки на душата си свободен изказ посредством цветовете. Налице е един пряк диалог между съзнавано и несъзнавано. Целта на арттерапията не е да направи от обикновените хора талантливи художници, а така да повлияе на блокади и задръжки, че да стимулира естествения поток на психична енергия и по този начин да превърне човека от жертва на съдбата и обстоятелствата в активно участващ организатор и създател на своя собствен живот.

Пациентите сами ли избират как да изразят себе си, или имат нужда от насоки?

Пациентите сами избират как да интерпретират ситуацията, в която се намират, но те се различават много в процеса на работа. Пациентите с депресия много по-трудно могат да се решат какъв цвят да използват, какъв материал, колебливи са, трудно им е да влязат в процеса, поради причина, че много когнитивни способности са засегнати в момента от болестта. Пациенти, които са във фаза на мания, са много креативни. Те могат да нарисуват много картини за един час. Работата при различните психиатрични заболявания изисква познаването им в дълбочина, тъй като има разлика при избора на материал за всяка творба. Този избор може както да помогне, така и да навреди. Примерно хората с шизофрения имат проблем с вътрешната структура и е по-добре да им предлагаме материали, които не променят формата си, както са камъните за мозайки. Това подпомага изграждането на нещо голямо от малки парченца. Докато рисуването с водни бои може да бъде навреждащо, тъй като боите се разтичат и няма контрол върху тях. Има различни начини за арттерапия. Единият е, когато работим свободно, след това да асоциираме по картините и да ги анализираме. Важни въпроси, които арттерапевтът си задава по време на работата с картина са винаги: Каква емоция ми носи тази картина? Каква асоциация събужда в мен? Какво ми казва за състоянието на пациента, а не какво разбирам от тази картина. Картините са посредник, за да разберем по-добре пациента и ситуацията, в която той или тя се намират, те са платформа за комуникация. Те са третото нещо, което триангулира връзката пациент - терапевт, нещото, с помощта на което терапевт и пациент се срещат и общуват. Рисунките са отражение на моментното психично и емоционално състояние на рисуващия. Това винаги е част от контекста на разглеждането на една картина: при какви обстоятелства възниква тя – изходно настроение, тема – намерена от твореца или поставена от терапевта, емоционално състояние в процеса на създаване и др. Една картина трябва винаги да се разглежда в нейната цялостност, а не в отделните й части. Важно е обученият терапевт да предостави на пациента едно защитено пространство за неговата история и за неговата рисунка, да предразположи към творческа дейност, а по този начин и към комуникация. От голямо значение е дали един пациент има нужда от подкрепа за справяне с ежедневни задължения, което поради заболяване е затруднено, или пациент се опитва да преодолее травматично събитие.

Анализът на нарисуваната картина задължителен процес ли е от терапията?

В терапевтичния процес арттерапията има различни методи на приложение. В определени случаи се набляга върху самата творческа дейност, т.е. върху активното създаване на рисунки или обекти. Картините се разглеждат в тяхната цялостност, като под внимание се взимат моментното психично и емоционално състояние на твореца, житейската ситуация, в която се намира, или актуални теми, които го вълнуват. Целта на терапевта e да изслуша клиента, какво го е вълнувало по време на създаването или какви асоциации събужда в него плода на творческата му дейност. По този начин терапевтът подпомага клиента в процеса на себепознание. Креативната дейност ни помага в търсенето на отговори или изходи от житейски кризи, в приемането и преобразуването на болката, в откриването и премахването на блокади, в преодоляването на загуби и травми, в освобождаването на енергията и намирането на индивидуална житейска посока.

Картините ни конфронтират със собствените ни страхове и желания, с нашите съпротиви и преноси. Страхът от белия лист често блокира творческото желание и в такива случаи арттерапевтичната интервенция се състои в това да премахне блокадата. „Поредици от картини“ и „Цветен диалог“ са невербални форми на арттерапевтичен процес, ориентиран към разрешаване на конфликтни ситуации. „Поредиците от рисунки“ разказват истории без думи и динамиката на тези истории се изразява както в съдържателни, така и във формални елементи от творбата.

Една арттерапевтична възможност да се изпробва активно действие е методът с прозрачна хартия. Първоначалната рисунка на творящия клиент/пациент се възприема от терапевта, като се прекопира върху прозрачна хартия. Той може да направи съвсем лека промяна в някой елемент или да добави нов, който подтиква към действие или разрешение на конкретната ситуация. В основата на този метод стои разработеният от Бенедети и Печичия Прогресивен терапевтичен огледален образ. Възникнал като невербална възможност за терапия на пациенти с параноидна шизофрения, в днешно време този модел е видоизменен и приложим в различни области, дори от художници и архитекти в творческата им дейност.

Методът се състои в изпробване на активно действие и търсене на развитие в една блокирана ситуация или разрешение на конфликт.

Много хора на изкуството са обявявани за „луди“. Често те наистина са страдали от психични заболявания. Може ли да се твърди тогава, че само по себе си изкуството не е достатъчно?

Нека го кажем така - нормално е човек да страда, нормално е и да чувства някои неща като по-болезнени или дори травмиращи. Важното е какво правим после с тях – дали ги игнорираме и си служим със защитни механизми, или се обръщаме към тях да ги погледнем. И точно вторият процес е подпомогнат от арттерапията. Творческият процес е един вид мост, който свързва съзнаваното и несъзнаваното. Това е, което спомага лечебния процес.

Променяйки перспективата чрез образи и картини, пред нас се разкрива нов светоглед. Чрез творческата дейност човек заема една активна позиция, той действа и създава на листа, а по този начин се учи да бъде активният създател в собствения си живот. Изкуството, или по-общо – творчеството, би могло да ни даде усещането, че ние сме създатели. А това, което става видимо посредством създаването на картина или обект, ни учи как можем да го пренесем в други ситуации на реалния живот. Творческата дейност стимулира креативното мислене на човека, а по този начин и креативното търсене на разрешения в трудни ситуации. Изкуството и творчеството, като естествено залегнали в човешката същност, стимулират положителните емоции и преживявания у нас, разгръщането на вътрешния ни потенциал.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
tWdP


Още новини
Зам.-министър Ненков за ЕМА от Берлин: Държим правилата за избор да се спазват точно
22.09.2017 13:16:51

Зам.-министър Ненков за ЕМА от Берлин: Държим правилата за избор да се спазват точно

„Целта на избора за релокация на Европейската агенция за лекарствата е обективно да се прец ...

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици
22.09.2017 12:00:00

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици

Светът ще изпитва все по-голям недостиг от антибиотици, които да действат срещу редица заболявани ...




Актуална тема
Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...

На война с болниците
08.06.2017 17:33:33 Ирина Пекарева

На война с болниците

Болниците трупат дългове заради наложените им бюджетни лимити. Признанието за това дойде не от къ ...

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов
21.02.2017 15:08:25 Полина Тодорова

Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен минис ...