Бюджетът на касата бе приет от комисиите на първо четене

„Българската здравна система е неефективна, пропита от лични и корпоративни интереси, в нея се краде много. Докато това не се преодолее чрез законодателни решения, този дебат ще бъде все по-вулгарен и все по-безсмислен.“ Това заяви в края на дебата по бюджета на НЗОК за идната година финансовият министър Владислав Горанов.

Днес финансовата рамка на касата, както и тези на държавата и на държавното обществено осигуряване, бяха разгледани на съвместно заседание на бюджетната, здравната и социалната комисии в парламента.

По думите на Горанов, когато става въпрос за бюджета на касата, не може да се разчита, че той ще свърши това, което не е свършено или е сбъркано в парламента. „Системата на здравеопазването е натоварена с много очаквания и голяма неефективност“, заяви финансовият министър след като по темата се изказаха всички заинтересовани страни.

Той се обърна към всички съсловни организации с думите: „Колко ресурс ви е необходим, за да можем да финансираме достатъчно българското здравеопазване? Докато този дебат не се затвори, за МФ или неговите представители в надзора на НЗОК ще стои по категоричен начин въпросът по най-ефективен начин ли харчим парите на българския данъкоплатец. Бюджетът на НЗОК е инструментът, който финансира системата, той не я изгражда и не може да я промени.“

Финансовият министър отбеляза още, че опитите на надзора на касата да подскаже, че е достигнат пределът на неефективност, срещат огромна съпротива. Горанов визираше новите промени в текстовата част на бюджета, според които идната година нови лекарства няма да влязат за реимбурсация от НЗОК.

Обяснение на това даде заместникът му Кирил Ананиев, който е и председател на Надзорния съвет на фонда.

„В половината страни членки на ЕС новите молекули влизат за плащане на третата година

след влизането си в Позитивния лекарствен списък“, заяви той и допълни, че касата е предпочела за идната година „да облечем финансово това, което българският гражданин не е могъл да получи тази година.

Ананиев отговори накратко на редица критики срещу бюджета от страна на представителите на всички съсловни организации, както и от страна на политици от опозицията. Той обясни, че в увеличението на средствата в болничната помощ е разчетена надлимитната дейност, която не е и няма да бъде заплатена тази година. „Което означава, че с ресурса първо няма да допуснем надлимитна дейност, и второ ще имаме възможност да вдигнем цените на някои клинични пътеки, включително детските“, каза председателят на надзора.

Критиките към бюджета започнаха веднага след представянето му, като в огромната си част те бяха очаквани и вече познати. Основният проблем, посочен от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, са

средствата за извънболнична помощ

Той посочи, че в бюджета за 2018 г. няма отражение на философията на Националната здравна стратегия за постоянно изнасяне на тежестта на медицинската помощ в извънболничния сегмент на системата. Д-р Грозев повтори предложението на съсловната организация заложените към момента за ПИМП 207,2 мн. лв. да се увеличат до 217 млн. лв., а сумата за СИМП да достигне 235 млн. лв. „Това е минималната граница, която донякъде би позволила създаване на по-добра среда“, заяви председателят на БЛС и посочи, че това е част от мотивирането на изпълнителите, които са неравностойно възнаградени. Според лекарския съюз компенсацията в извънболничната помощ може да дойде за сметка на трансфера на НЗОК към НАП, както и на средства от предвидения резерв.

Проблем в средствата за ПИМП очаквано видя и председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. „И този вариант на бюджет на НЗОК в частта извънболнична помощ и особено в частност ПИМП е крайно незадоволителен като увеличение и не отразява добрите думи и пожелания за профилактика, превенция и т.н., или

ако ги отразява, то огледалото е малко криво“,

заяви доц. Киров и допълни, че НСОПЛБ продължава да иска завишение на бюджета за ПИМП с 25 млн. лв. „Няма как на фона на намаляващия брой лекари да не се предприемат действия в тази важна част, която осигурява финансовото стимулиране на работата. Нали това е част от националната сигурност и политика“, коментира той.

От думите на д-р Грозев стана ясно още, че съсловната организация на лекарите освен увеличение на средствата в извънболничната помощ иска правилата за разпределение на средствата по РЗОК да бъдат съгласувани с лекарския съюз, също както и решенията за изразходване на средствата от преизпълнението на приходите и тези от резерва. „Обратното би означавало разпределението да става по непрозрачен начин“, категоричен беше д-р Грозев.

От думите му стана ясно още, че лекарите не са съгласни с ограничението в текстовата част, засягащо новите дейности в лечебните заведения. Според председателя на БЛС този текст

би се явил пречка за преговорите с касата по НРД.

„Не може да няма възможности за разкриване на нови дейности“, категоричен беше той.

Критика срещу средствата за лекарства пък отправи – също очаквано – председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. „Официалното становище на нашата организация е че парите за лекарства са под допустимия минимум“, заяви той и отбеляза, че заложените за идната година общи разходи за лекарства са по-ниски от очакваното изпълнение за тази година. „Увеличените средства от 407 млн. лв. не са предвидени за подобряване достъпа на пациентите до лекарствена терапия“, смята проф. Гетов.

Изказванията от съсловните организации бяха изчерпани с думите на председателката на БАПЗГ Милка Василева и шефа на зъболекарския съюз д-р Николай Шарков. Милка Василева отбеляза, че БАПЗГ не е договорен партньор с касата и поради тази причина никой не говори за финансиране на здравни грижи. „Искрено се надявам, че в следващите стъпки, когато вече е приет бюджетът на НЗОК, ще бъдат направени правилните стъпки, така че за здравни услуги да се заплаща подобаващо и професионалистите по здравни грижи да получат достойно заплащане. Исканията ни вече бяха оповестени и се надявам, че вие осъзнавате, че трябва да бъдат отделени

достатъчно средства, за да може професионалистите да останат в България“,

каза тя.

От своя страна д-р Шарков изрази последователно неудовлетворението и задоволството си от бюджета. Председателят на БЗС посочи, че средствата за идната година представляват 4,28% от общите плащания, докато за тази година те са били в размер на 4,75% от тях, и отбеляза, че „те са напълно достатъчни да имаме такъв НРД, какъвто имаме в момента“. Той обаче изрази надежда от думите на Кирил Ананиев, че ще се търси решение за въвеждане на протезирането на възрастовата група над 65 години.

В дискусията се включиха още представители на синдикатите, на работодателските организации и депутати, като никой от тях не изрази одобрение към финансовата рамка на касата за 2018 г. Критиките засягаха недостига на средства в извънболничната помощ, както и новите рестрикции за плащане на нови молекули и нови дейности в лечебните заведения, като някои от говорещите направо ги нарекоха „противоконституционни“.

Участниците също така наблегнаха на контрола на средствата в касата, както и на е-здравеопазването, за което според тях само се говори, но нищо не се върши.

В крайна сметка, въпреки всички критики, очаквано бюджетът бе приет на първо четене и от бюджетната, и от здравната комисии с почти идентичен вот: 12 депутати и от двете комисии гласуваха „за“, „против“ бяха деветима от бюджетната и осмина от здравната, а един народен представител от здравна се въздържа.