И работодатели, и синдикати не харесват новия бюджет на касата

БСК няма основания за подкрепа на проекта на бюджет на НЗОК, както поради отказа от реформиране на здравно осигурителната система, така и поради късното представяне на текста, подлежащ на съгласуване в НСТС. Това се казва в становище на Българската стопанска камара по предложения от касата Бюджет 2018.

Според тях ниският дял от БВП на публичните средства за здраве постоянно влошава качеството на обслужване, възможностите за адекватно медицинско и болнично обслужване. „Пада мотивацията и възможностите за задържане, повишаване квалификацията и развитие на медицинския персонал“, отчитат от стопанската камара и посочват, че това изисква особена взискателност към ефективността от разходването на ресурса, предоставен на здравната каса. „В този смисъл подкрепяме предвидените мерки за повече контролни правомощия на НЗОК“, казват от там.

Според организацията трябва да бъдат предприети незабавни мерки – не по-късно от края на ноември – за предотвратяване продължаващата разруха в общинското здравеопазване и колапса на общинските болници, по-голяма част от които имат значителни по размер просрочени задължения за консумативи, лекарства, външни услуги и персонала. БСК и други представителни организации на социалните партньори ще внесат предложения за спешно обсъждане в НСТС и постигане на задоволителни решения на този проблем, информират от там.

От стопанската камара отбелязват още, че в мотивите към проектобюджета липсва информация за отчетните данни за дейността на касата, на основата на които може да се направи анализ на предложените параметри на бъдещата дейност. Данните от бюджета за 2017 г. не могат да служат за основа на подобен анализ, смятат от там.

Липсва също така информация за броя на осигурените лица, тяхната структура, включително по източници на направени осигурителни вноски, както и разходите за пациентите по отделни групи осигурени и неосигурени лица, посочват от БСК.

Няма и предложени мерки за електронизацията на осигурителната система и очаквания ефект, както и за преоценка на заплащането по клинични пътеки и необходимите средства за това; остойностяването на дейностите в здравната система; основни насоки на контролната дейност и очаквания ефект; практиката по определяне на лимити по болнични заведения; подобряване на ефективността на работа на регионалните структури; осигуряване нормалната работа на общинските болници, изреждат в становището си от БСК.

Те изтъкват, че и в новия бюджет на касата се залагат диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица и разходите за тяхното здравно осигуряване. „Без основание от години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се, социално уязвими групи), не съответства на разходите, които се правят за тях. За 2018 г. вноската от държавата за едно лице ще е около 24 лв. при средна за осигурените лица 79,8 лв.“, се отбелязва в документа, като се посочва, че увеличението на размера на вноската за осигуряваните от държавата лица е незначително. От предвиденото увеличение на приходите само 30 на сто са за сметка на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица, изчисляват от стопанската камара.

Според тях също така е предвидено значително и много оптимистично увеличение на средствата от осигурителни вноски спрямо предходната година.

Не може да се разчита и на допълнителни приходи за сметка на пациентите, защото разходите за здравеопазване за сметка на лицата непрекъснато се увеличават и те вече са непосилни за голяма част от населението, посочват от БСК, като припомнят, че по данни на Световната банка 60% от здравните услуги се плащат от пациентите, а само 40% - от обществените здравни фондове.

„Въпреки повишената събираемост, отново не се предлага пакет от мерки (законодателни, икономически, информационни), с които да се промени подходът към лицата, които не правят здравни вноски. Държавата продължава да не поема разходите за медицинското им обслужване, поради което лечението на този голям контингент ще е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити“, се казва още в становището.

От БСК отбелязват също така, че в проектобюджета не се предвижда увеличаване на дела на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ, както и, че липсват решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15- 18%.

Липсва политика и действия за плащанията от натрупаните задължения за лечението на осигурените лица в чужбина, добавят от стопанската камара, като припомнят, че на чужди фондове се дължат повече от 260 млн. лв. и предупреждават, че тази тенденция ще расте.

От там определят като тревожно и състоянието на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. „Крайно време е  да се остойности основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. По този начин могат да се определят реалните разходи, необходими за гарантиране на финансирането за този пакет. Следва да се актуализират и преструктурират ценовите съотношения между клиничните пътеки“, посочват още от БСК.

Недоволство от проекта за бюджет изразиха и от КТ „Подкрепа“. В своето становище синдикатът посочва, че сумата, с която действително се увеличава бюджетът на НЗОК, не е 407 млн. лв., а 260 млн. лв. – спрямо реалните разходи, които ще бъдат извършени до края на тази година.

От организацията смятат, че и в този бюджет е даден превес на лекарствата и коментират това така: „Акцентът върху лекарствените средства означава, че засега няма идея за политики, които да спрат ежегодните дефицити в болничната и доболничната помощ, защото в случая става въпрос за наливане на средства, които постфактум да преодоляват дефицити, а не създаване на организация на работа и контрол за недопускане на подобни дисбаланси“.

Според синдиката, най-големият проблем за здравеопазването в момента са огромните дефицити в общинските и държавните болници, които ежегодно растат. „Не виждаме политики в бюджета, които биха били основа на нови качествени реформи в тази област, защото продължаването на използването на клиничните пътеки винаги ще води до този резултат. Ето защо, медицинските работници в КТ „Подкрепа“ смятат и настояват, ако не тази година, най-късно догодина да се приложи нов метод на финансиране на здравните услуги в болничната помощ, чрез въвеждане на диагностично-свързани групи“, казват от синдиката.