Неделя, 19 Ноември 2017
08
ноем
 

Реформи вместо числа обсъждаха депутатите на първо четене на бюджета на касата за 2018 г.

Всички искат демонополизация на касата и е-здравеопазване, стана ясно на дискусията

Сряда, 08 Ноември 2017 | 17:11:26 Ирина Пекарева


Повече около нужните за сектора реформи, отколкото около цифрите и текстовете на бюджета на касата за 2018 г. се въртеше днешният относително вял дебат в парламента при разглеждането на финансовата рамка. В дискусията се включиха основно депутати от опозицията, а единствените представители на управляващите, взели отношение по темата, бяха д-р Калин Поповски от „Обединени патриоти“ и д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ.

Така стана ясно, че всички политически сили искат демонополизация на касата и е-здравеопазване. В тази насока от опозицията в лицето на ДПС обещаха подкрепа за всякакви законодателни предложения в посока конкуренция между различни каси и припомниха на управляващите, че в програмата им е заложена поетапна демонополизация на НЗОК, „каквото и да значи това“. Въпросът с демонополизацията на касата беше засегнат и от депутати от БСП, от чиито думи стана ясно, че и те искат работа в тази посока.

Липса на политики и реформи

Както от БСП, така и от ДПС заявиха, че няма да подкрепят бюджета на касата за идната година, защото в него няма политики и заложени реформи. „В предлагания бюджет липсва стратегия и концепция за развитие на здравеопазването“, отбеляза доц. Георги Йорданов от БСП. „Даже по този въпрос – за демонополизация на касата, липсват отново политики“, подчерта той.

„Това е бюджет на отложената реформа, на безизходицата, на опита да се осигури временно спокойствие“, отбеляза и д-р Нигяр Джафер от ДПС. Подкрепена беше от колегата й д-р Хасан Адемов, който заяви: „Какво е бюджетът на НЗОК – всеки един бюджет е финансов инструмент за реализиране на политики. И понеже няма политики, няма кой да ги защитава политиките, затова дискусията е толкова вяла. Няма ясна визия за това какво трябва да се случи в този сектор.“

„ДПС няма да подкрепи бюджета на НЗОК за 2018 г. и защото се наливат пари в една нереформирана система“, посочи и доц. Джевдет Чакъров. „Повече средства не означава по-ефективно разходване, а продължаване недоволството и на пациенти, и на лекарите и медицинските кадри, които работят в системата, каквото е положението и на настоящия етап. Нищо не се посочва за е-здравеопазването, което ще позволи много по-ефективен цялостен контрол върху разходването на средствата. Нееднократно сме пледирали за реформи, но от това, което виждаме в бюджета на НЗОК за 2018 г. и от това, което чуваме от изказванията на управляващите, за съжаление такава воля няма, а ние имаме готовност за консенсус по отношение на приоритетите и реформите, които трябва най-после да бъдат реализирани“, заяви той.

Темата веднага беше подета от проф. Георги Михайлов от БСП, който акцентира върху проблема с демонополизацията на касата. „Той е изключително деликатен и много сериозен финансов въпрос и смятам, че в хода на следващите парламентарни месеци този въпрос трябва да застане във фокуса, тъй като има много въпроси, които трябва да се решат. Първо – какво ще заплаща НЗОК като пакет от услуги, което ще бъде основа на конкурентния подход за други каси. Има и много още въпроси и затова смятам, че всички, които имат отношение към проблема за финансирането на здравната система, трябва да вземат отношение в тази дискусия“, коментира депутатът.

Цените на клиничните пътеки и болничното финансиране

Друга от темите, засегната от депутатите от опозицията, бяха цените на клиничните пътеки. „Здравеопазването не е в добра кондиция. Болниците са на финала си. Една след друга всеки ден сме свидетели как имат опасения че ще фалират, и то най-големите, не говоря за общинските болници. Бяхме свидетели на ситуацията в Бургас, Враца, Видин, Стара Загора, Ловеч, Димитровград, Поморие и много други. Всеки ден кметове се обаждат и казват какво ще правим с нашата болница, моля помогнете. Ефективният механизъм за помагане е през бюджета на НЗОК. Тук обаче не виждаме такава политика“, заяви доц. Георги Йорданов от БСП. От името на своята политическа сила той заяви, че ще се предложи увеличение в бюджета за болнична помощ с 30 552 300 лв., като средствата трябва да дойдат от по-високата събираемост на здравни вноски. Парите трябва да бъдат използвани за увеличаване цените на клиничните пътеки, особено на тези за раждане, неонатология и педиатрия. „Ние предлагаме увеличение с 15% на пътеките в педиатрията, което според нашите изчисления е около 15 млн. лв.“, поясни той, като от думите му стана ясно още, че увеличението на клиничната пътека за раждане трябва да е със 100 лв.  

„Трябва да има сериозно преразглеждане не само на едни или други сега съществуващи клинични пътеки, но и за разделянето на някои пътеки“, подкрепи го колегата му проф. Михайлов, като добави и че трябва да се намери възможност за структуриране на нови клинични пътеки и в частност такава за долекуване, по която да могат да работят общинските болници, „защото иначе ще се превърнат в домино, което ще пада едно след друго през 2018 г.“

Доц. Георги Йорданов обърна внимание и на друг проблем в болничното финансиране. „През 2017 г. сме свидетели на един интересен факт – Надзорният съвет на НЗОК не изпълнява свое решение. Касае се за изплащане на фактурирана и приета от НЗОК дейност за април – ноември 2016 г. в размер на 19 252 300 лв.“, посочи той, имайки предвид т.нар. „надлимитна“ дейност на болниците. „Има решение на Надзорния съвет, с което тази дейност трябва да се изплати. До ден днешен тази дейност не е изплатена. Тук не поставям въпроса за другата надлимитна дейност. Считаме, че това решение трябва да се изпълни“, заяви той.

Във връзка с болничното финансиране д-р Хасан Адемов пък заяви: „Искам да обърна внимание на нещо много важно – бюджетът на НЗОК не трябва да финансира структури, не трябва да финансира керемиди. Трябва да финансира дейности, които са извършени със съответното качество, а не структури, както сега в момента. Защото, финансирайки структури, ние се принуждаваме да правим компромиси с качеството. Това е изключително грешна политика и аз никога не съм бил съгласен с това. Няма значение колко болници има, важното е къде се предлага качествена услуга – там да отидат парите, това е най-големият въпрос“, каза д-р Адемов.

В отговор на всичко това д-р Даниела Дариткова заяви: „Темата за остойностяване на клиничните пътеки, за общинските болници и т.н. не са обект на тази дискусия, не са обект и на Народното събрание. Цените на клиничните пътеки се определят чрез договаряне между НЗОК и БЛС. Параметрите и съдържанието им са обект отново на договаряне и там могат да се произнесат медицинските специалисти. Общинските болници се финансират и отговарят на стандартите както всички останали болници.“ Тя посочи още, че в дългосрочен план трябва да се обърне внимание на модела на финансиране на болничната помощ и отбеляза, че в тази насока ще е необходим политически консенсус.

Мораториумът за финансиране на нови болници, нови дейности и нови молекули

Изненадващо, рестрикциите, заложени като новост в бюджета на касата за 2018 г., не бяха най-коментираният проблем. Те обаче също намериха своето място в дебата. „Няма да се съгласим с това, че ако общинско заведение реши да разкрие нова дейност, защото е закупило нова апаратура или има нови лекари, стипендианти например – те да получат забрана да разкриват такива дейности“, категорична беше д-р Джафер. Тя посочи, че държавата действително трябва да регулира свръхпредлагането на медицински услуги, но то се случва само в няколко града в страната.

Проф. Михайлов пък нарече мораториума за нови молекули „недопустимо вмешателство в конституционните права на българските граждани“. „Не сме съгласни с това, не е съгласна и нацията“, заяви той и добави, че между първо и второ четене на този проблем трябва да се обърне внимание.

„Пациентските организации са силно притеснени от факта, че за нови лекарства има мораториум“, посочи и доц. Джевдет Чакъров, като отбеляза, че с него пациентите ще бъдат лишени от нови съвременни терапии и посочи, че вместо това касата може да увеличи контрола при лекарствата.

„Удължава се мораториумът за финансиране на нови дейности в болници с още една година. Едва ли това е най-правилното решение“, добави още той.

Почти всички депутати от опозицията, участвали в дебата, посочиха и проблема със средствата в извънболничната помощ, а д-р Джафер отбеляза като „иновация“ алармирането, че и структури от доболничната помощ ще започнат да фалират.

Самотни защитници

Едва двама защитни намери бюджетът на касата за идната година в днешната дискусия. Разбира се, те бяха от управляващата коалиция. Доц. Калин Поповски от „Обединени патриоти“ заяви, че макрорамките на бюджета са добри и подчерта, че увеличението спрямо тазгодишния е в размер на 407 млн. лв. И той обаче се изказа сравнително критично за финансирането на системата. „Големият проблем е, че все още здравеопазването е доста недофинансирано. Заедно с трансфера от Министерството на здравеопазването общата сума на бюджета става 4,3 млрд. лв. В близко бъдеще трябва да се стремим тази цифра да стане двойна“, заяви той, като добави, че с 8% здравна вноска е много трудно бюджетът да достигне нужните 7-8% от БВП.

Доц. Поповски се спря на проблема със средствата за лекарствата, като подчерта, че около 30% от бюджета на касата се харчи за лекарства и сравни този процент със средствата, отделяни в повечето страни в ЕС - 15-20%. В продължение на мисълта си той дори заяви, че мораториумът за реимбурсиране на нови молекули трябва да остане за няколко години, докато процентът от общия бюджет на НЗОК не достигне нормалните за ЕС размери.

Другият защитник на бюджета – д-р Даниела Дариткова, заяви, че този бюджет позволява за следващата година да бъде гарантирана стабилна финансова рамка, спрямо която могат да се дават предложения за реформи. „Имаме 407 млн. повече, което дава възможност за увеличаване на средствата по всички пера. Най-големите увеличения са в секторите с най-големи дефицити всяка година – болнична помощ и лекарства. Смятам, че това са параметри, които позволяват наистина да се реализират промени и всички изказвания тук по-скоро са продиктувани от политическите пристрастия, но няма как да не се съгласите с числата“, обърна се тя към депутатите от опозицията.

Във връзка с всички призиви за реформи от трибуната д-р Дариткова заяви, че първото, което иска ГЕРБ, е създаване на единна национална здравно-информационна система, „защото тя ще позволи да стане ясно какви са възможностите с 8% здравна вноска да се осигурява пакет от дейности и оттук да се мисли за демонополизация“.

Във връзка с цените на клиничните

Председателката на здравната комисия обаче също намери недостатъци на бюджета. Единият проблем, който тя отбеляза, бе недостатъчното увеличение на средствата в извънболничната помощ, а другият – мораториумът за финансиране на нови дейности в лечебните заведения. От думите й стана ясно, че между първо и второ четене на бюджета ще бъдат направени предложения за корекции по тези точки.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
h%w1


Още новини
Проф. Георги Байчев: Вярата, надеждата и любовта на близките са най-големите помощници в онкологията
19.11.2017 12:33:13 Надежда Ненова

Проф. Георги Байчев: Вярата, надеждата и любовта на близките са най-големите помощници в онкологията

Проф. Георги Байчев е един от най-изтъкнатите специалисти в областта на медицинската онкология. Т ...

Започнаха преговорите за НРД 2018
18.11.2017 11:00:00

Започнаха преговорите за НРД 2018

НЗОК стартира подготовката на националните рамкови договори за 2018 г., съобщиха от касата. ...




Актуална тема
Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?
13.11.2017 14:15:45 Полина Тодорова

Дошъл ли е моментът за създаване на нови съсловни организации?

От години представители на различни здравни професии настояват за свои законово представени и рег ...

Бремето на лимитите остава да виси над болниците
26.09.2017 17:59:27 Полина Тодорова

Бремето на лимитите остава да виси над болниците

НЗОК за пореден път съвсем ясно отхвърли възможността извършената от лечебните заведения надлимит ...

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса
27.07.2017 17:26:44 Полина Тодорова

Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, с ...

Само нашата здравна система ли куца
21.07.2017 16:14:18 Надежда Ненова

Само нашата здравна система ли куца

От няколко години политици определят демонополизацията на НЗОК като панацея за изстрадалата ни зд ...