Проф. Радка Аргирова: Трайността на имунитета след ваксиниране ще се измерва с години

Проф. Аргирова, в публичното пространство напоследък се разпространяват многобройни и понякога противоречащи си информации за ваксините срещу COVID-19. От позицията на специалист вирусолог с дългогодишна практика как бихте представили отделните типове ваксини, които се разработват в момента с техните основни характеристики и предимства?

В края на септември 2020 вече бе известно за 40 кандидат-ваксини срещу COVID-19, като 9 от тях бяха във фаза 3 на клинично изпитване, а други 149 – в предклинично развитие. Ето основните подходи, възприети от някои от ваксините във фаза 3 на клинично изпитване.

BioNTech/Pfizer – синтетична mРНК, поставена в липидни наночастици. Тази mРНК кодира рецептор-свързващата част от S-протеина, отговаряща за навлизането на вируса в клетката, т.е за процеса на заразяване. Тази част е най-характерната и отличаваща именно SARS-CoV-2 от останалите коронавируси. Тя е стабилна и консервирана във всички изолати на SARS-CoV-2, затова е и надеждна по отношение на ефективност. По отношение на безопасност – липидните наночастици отдавна се използват в козметиката и медицината и са доказано безопасни. Практически синтезираната mРНК ще „произведе“ в организма ни антигена, а имунната ни система ще осъществи защита срещу него чрез механизмите на клетъчния и хуморалния имунитет.

Oxford University и Astra Zeneka – векторна ваксина, като векторът е аденовирус от шимпанзе, който експресира отново S-протеина на SARS-CoV-2. Различни аденовируси често се използват като вектори – специално тази фирма имат опит в развитието на подобна аденовирусна векторна ваксина срещу друг коронавирус - MERS-CoV. Тук антигенът е целият S-протеин, а не само част от него, както при BioNTech/Pfizer. И при този подход безопасността и ефективността на ваксината е до голяма степен гарантирана.

Американската ваксина на Moderna – mРНК - кодираща стабилизиран S-протеин на SARS-CoV-2 преди да участва в процеса на инфектиране на клетката. Тази mРНК е инкапсулирана в липидни наночастици (липозоми).

Ваксината на Janssen е векторна, използваща аденовирус 26, експресиращ S1 частта от S-протеина (именно в тази част е рецептор-свързващият участък на вируса).

Руската ваксина на Института „Гамалея“ използва два рекомбинантни аденовируса – тип 26 и тип 5, като и двата експресират S-протеина на SARS-CoV2.

Китайската ваксина на Sinovac Research and Development Co LTD е най-класическата ваксина на базата на инактивиран вирус.

По правило, всички ваксини трябва да бъдат безопасни за човешкото здраве, независимо от възрастта, ефективни срещу всички варианти на вируса, като предпазват организма от заразяване и развитие на болест. Предпазване от заразяване при въздушно-капкова инфекция е трудно, но предпазване от развитие на заболяване/усложнения е напълно възможно – за справка – противогрипната ваксина.

Получаването на ваксина срещу всички мутанти/варианти на вируса, и то по време на пандемия, може да стане само при използване на най-консервативната част/части от вирусния геном – и точно това се стараят да правят при описаните ваксини.

Как мутира SARS-CoV-2?

По отношение на мутациите при SARS-CoV-2 – описани са 6 филогенетични групи: G, GH, GR, S, V и L. G и неговите производни GH и GR най-често се срещат в Европа (Италия), GH е най-чест в Северна Америка, а GR доминира в Южна Америка, в същото време L и V щамовете постепенно изчезват.

Най-често разпространеният вирусен вариант днес е D614G, важно е да се отбележи, че тази мутация не е локализирана в тъй важната рецепторна част на S-протеина. Макар че мутира, геномът на SARS-CoV-2 е относително стабилен, което се дължи на специална „коригираща машина“ в генома на вируса, известна като ExoN, която го предпазва от голямата честота на мутациите, характерни за РНК-съдържащите вируси.

Колко траен е имунитетът, който ваксините създават?

Във всички случаи тази трайност ще се измерва с години, а всички мутации/изменения в генома на вируса, и по-специално в S-гена, ще се следят непрекъснато, за да се разбере дали има необходимост от ревизиране на някоя или всички ваксини.

Откъде идват резервите по отношение на ваксинирането на определени групи пациенти - с автоимунни заболявания, тежки алергии, онкологични заболявания, бременни жеин, малки деца?

По дефиниция ваксините трябва да бъдат годни за всички. Указаните групи са все лица с увреден имунитет (с изключение на бременните и децата – за тях трябва да има специални изследвания и последващи указания). За тези групи също са необходими специални указания.

Какви са препоръките за хората, прекарали COVID-19?

Ако вече имат придобити антитела, могат да изчакат с ваксинирането.

След като по дефиниция ваксините се разработват по едни и същи критерии и са за универсално приложение, смятате ли, че този принцип ще се запази и по отношение на ваксините срещу COVID-19 или е възможно да претърпи някаква ревизия?

Би трябвало този принцип да важи и за ваксините срещу COVID-19 също.