Публикуваха проекта на Националната здравна стратегия 2030

МЗ публикува проект на Национална здравна стратегия, с която се очертават стратегическите цели, приоритетите и реформите, които трябва да подобрят цялостно здравната система до 2030 г.

„Светът се промени. Време е да се променим и ние. Време е да променим и нашата здравна система, която да е съответна на нашите нужди и да произвежда повече здраве, за да лекува по-малко болести. Време е да се погрижим за средата, в която живеем. Време е! Национална здравна стратегия 2030 ни дава посока и хоризонт за тази промяна. Тя е амбициозна рамка, задаваща заявка за промени. С ефективни реформи, повече инвестиции и по-ефективно управление на съществуващата експертиза и инфраструктура ние можем да постигнем съществени подобрения в здравните резултати“, се казва в обръщението на здравния министър в оставка проф. Асена Сербезова.  

Стратегическа цел 1, посочена в стратегията е устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето. „Нашата цел е хората да живеят по[1]дълго в добро здраве, да имат по-малко нужда от медицински грижи и по-късно в живота, да останат на работа по-дълго и когато не са добре, да останат по-дълго в собствените си домове.

Ние ще подкрепяме силна икономика

Осигуряването на добро здраве, което позволява на хората да живеят дълъг и продуктивен трудов живот е най-добрата инвестиция в нашето икономическо бъдеще“, казват от МЗ.

Стратегическа цел 2 е ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве. Стратегическа цел 3 пък е гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните опасности и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас и по света, както и намаляване на неравенствата поради несправедливи различия в достъпа до здравни услуги между отделни региони в страната или между отделни групи от населението, като се отдава първостепенна важност на защитата на правата на човека.

Първият приоритет в стратегията е инвестиции в превенция и насърчаване на здравословно поведение и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Основният фокус на Приоритет 1 е адресирането на високите нива на рискови фактори, застрашаващи здравето на хората, като тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване, небалансирано хранене и ниска двигателна активност, както и фактори, произтичащи от околната среда.

С цел намаляване на преждевременната и предотвратимата смъртност ще бъдат търсени начини и средства за повишаване на ефективността на усилията за засилване на здравната промоция и превенция, включително за повишаването на здравната култура. Основната цел на приоритета е подобряване на здравните характеристики на населението и следователно опазването на човешкия капитал на страната ни.

Приоритет 2 са инвестиции в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората. Основен фокус на Приоритета е трансформирането на здравната система от система, насочена основно към диагностика и лечение на болестите,

към система, фокусирана върху превенцията,

използваща най-ефективни методи за диагностика и комплексно лечение и осигуряваща приемственост на грижите близо до хората. Това означава, структурата и ресурсите на системата да се пренасочат и концентрират върху дейности с най-голям здравен ефект, съответни на потребностите на хората, при осигурен равнопоставен и лесен достъп и  компетентни медицински специалисти. Всичко това ще бъде реализирано чрез осигуряване на устойчиво финансиране, базирано на постигнатите резултати.

Приоритет 3 е прилагане на фокусирани стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве. Основен фокус на приоритета са прицелни интервенции в специфични области на въздействие, свързани с най-актуалните и тежки предизвикателства, водещи до лошо здраве. В тези области допълнително ще бъдат фокусирани усилия, които да надградят общите политики, посочени в приоритет 1 и приоритет 2 и да доведат до най-бърз и значим здравен ефект.

Като основно предизвикателство пред системата здравната стратегия посочва първото място на България по смъртност и последното по продължителност на живота в ЕС. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰.

По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са причинени от мозъчно-съдови заболявания (инсулт) - 19 %, а ракът на белите дробове и болестите, свързани с употребата на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този вид смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, така и пътнотранспортните и другите видове произшествия, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика. Смъртността, предотвратима чрез добро лечение, в България е 188 на 100 000 души - повече от два пъти по-висока от средната за ЕС - 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна смърт от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се смятат за предотвратими и лечими, представляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на иначе лечими причини, докато колоректалният рак е причина за 10 % от този вид смъртни случаи. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 - 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 - 2020 г.) намалява с 1.0 година. Тя остава най-ниската в ЕС, като е с цели 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.

„За да не бъдем повече на първите места по смъртност в ЕС трябва

да насърчаваме здравословния начин на живот и труд

и остаряването в добро здраве, да развиваме профилактиката и да подобряваме възможностите за качествена и достъпна диагностика и лечение, затова адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по приоритет 1 и приоритет 2 и специфичните политики по приоритет 3“, казват от МЗ.

Следващото предизвикателство челното място на България по детска смъртност в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ средно за ЕС. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот. „Само част от липсата на такава политика е несбъднатата до момента мечта за Национална педиатрична болница. За да не бъдем повече на първите места в ЕС по детска смъртност и да осигурим най[1]добрия старт в живота и грижа за нашите деца, ние адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по приоритет 1 и приоритет 2 и специфичната политика 3.1. по приоритет 3 - Подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа и предвидените в нея интервенции, в т.ч. разработване на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2030 г.“, се казва в стратегията.  

Сред останалите предизвикателства са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психичните болести; демографската криза; липсата на донори и водещото място на България по

най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно,

а българите плащат най-много от джоба си.

„Според международни анализатори България, подобно на други страни, и в бъдеще ще продължи да бъде подложена на силен натиск да увеличава средствата за здравеопазване. Макар че част от този натиск се дължи на вътрешно присъщи неефикасности в сегашната система, много от факторите са външни за системата на здравеопазването - застаряването на населението, нарастването на хроничните заболявания, техническият прогрес, свързан с въвеждането на нови медицински и други технологии и др. Степента, до която България се справя с тези различни видове натиск, зависи както от общите фискални фактори в страната, така и от решенията на правителството в сферата на определянето на приоритетите в Здравен профил на България 2021 г.“, се казва в стратегията.

„Това налага в системата на здравеопазването да бъдат предприети сериозни промени, които следва да се планират в контекста на настоящата и вероятно бъдещата макроикономическа и по-специално фискална ситуация, в т.ч. пренасочването на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ, прегрупиране на разходите по направленията промоция, профилактика, скрининг, диагностика, лечение и рехабилитация и др. За да осигурим устойчивост и ефективност на здравните разходи и да намалим дела на разходите от джоба на българите, ние адресираме това предизвикателство чрез всички политики в настоящата стратегия, като специфичните мерки са включени в приоритет 2 - Дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати“, казват още от МЗ.

Пълния текст на стратегията може да видите тук.