Министерският съвет прие Решение за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, с който се правят промени и в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., съобщиха от правителствения пресцентър.
В Закона за лечебните заведения се предлагат промени в някои от режимите по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и регистрационния режим на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите с цел намаляване на административната тежест. Регламентира се нов вид лечебно заведение като организационно обособена структура, в която лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки осъществяват самостоятелно здравни грижи, манипулации и дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите. Целта е създаване на възможност за самостоятелен избор на професионално развитие и
извеждане от сивия сектор на този вид здравни услуги,
и намаляване на личните и обществени разходи за здравни услуги.
Осигурява се механизъм за спомагане стабилизирането на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ и възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК.
Към задълженията на лечебните заведения за предоставяне на информация с административни цели на съответните органи се предлага
въвеждането на задължение за ежедневно предоставяне на информация
на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти от лечебните заведения, определени да проследяват ефекта от терапията с лекарствени продукти.
Предлаганите промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането са свързани единствено с изпълнение на решението на МС за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване.
В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се предлагат промени с цел увеличаване броя на донорите, въвеждане на иновативен метод за преодоляване на репродуктивни проблеми чрез трансплантация на матка, както и други мерки, свързани с намаляване на административната тежест.
С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност да могат да се вземат органи и тъкани от починало лице, ако е формирана воля за това от по-широк кръг негови роднини. Освен сега съществуващото съгласие по подразбиране за донорство от лицето приживе, се предлага да се даде възможност лицата да изразяват и изричното си съгласие за донорство преди своята смърт, което да се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Важна цел на законопроекта е провокиране на дискусия,
дали да се разреши кръстосаното донорство България –
донорство на принципа на реципрочност при двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), с които обаче те са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти чрез размяна на донорите (нероднини) при съвместимост със съответните реципиенти. Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Няма единно европейско или международно законодателство по въпроса.
Друга важна цел на законопроекта е да провокира дискусия за въвеждане на трансплантация на матка в България, поради което са предложени общи идеи по въпроса. Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции.
Режимите, свързани с разрешаване на внос и износ на органи, тъкани, клетки и репродуктивни клетки, без да се изменят,
се регламентират на законово ниво,
тъй като в момента те са предмет на уредба в подзаконов акт. Отпада изискването лечебните заведения да уведомяват предварително за всяко вземане на тъкани и клетки.
Предлагат се и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се предвижда средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, да могат да се използват за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност и за погасяване на задължения към кредиторите.
Предлагат се промени и в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. С оглед специфичния предмет и широкия обхват на дейностите, които регламентират правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи, се създава възможност за изготвянето им от съответните съсловни организации в по-продължителен период от време.
Някои от коментиращите тук още не са разбрали, че комунизмът отдавна си отиде. И няма как да се върне, особено пък по отношение на собствеността.
Законът за лечебните заведения трябва да се промени като се създаде нов режим на издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и нов регистрационнен режим на лечебните заведения за болничната помощ, като ако някоя частна болница иска да се регистрира като търговско дружество с право да формира печалба да губи възмжност да сключва договор с НЗОК;.
НИКЪДЕ В НОРМАЛНИЯ БЯЛ СВЯТ тоест на западната цивилизация и белите хора не се прави разлика в собствеността на лечебните заведения, защото там няма частни болници които да са търговски дружества и да сключват договори за дейности с публичен фонд за здравноосигуряване. Единствено закриването на частните болници може да спаси българското здравеопазване!!!