Около 200 000 възрастни в България боледуват от атопичен дерматит. В Европейския съюз вече са одобрени няколко иновативни терапии, които за първи път в историята на лечението на атопичния дерматит овладяват най-тежките форми на заболяването, но българските пациенти все още нямат достъп до тях. Това съобщиха дерматолози, експерти и представители на пациентски организации по повод 14 септември, Световен ден на атопичния дерматит. На хората със заболяването е посветена и кампанията „Свободни в своята кожа“, която цели повишаване на обществената информираност за медицинските и социално-икономическите измерения на проблема. Организатори са Българското дерматологично дружество (БДД), Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) и Федерация „Български пациентски форум“. Партньор на инициативата е Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM).
България е единствената страна в ЕС, в която атопичният дерматит не е признат за социалнозначимо заболяване и медикаментите за лечение извън болница не се заплащат от здравноосигурителната институция. Българското дерматологично дружество изпрати отворено писмо до Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването с настояване атопичният дерматит да бъде признат за социалнозначимо заболяване и да бъде включен в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение заплаща НЗОК.
„Сега решението е в ръцете на Надзорния съвет на НЗОК и вярваме, че ще покажете грижа за българските пациенти с атопичен дерматит и ще наредите и България на картата на европейските страни. Добавянето на заболяването в Списъка ще предостави възможност за лечение на около 45 пациенти годишно“, се казва в писмото до институциите.
Здравната каса изисква да са изпълнени поне 3 от 5 критерия, за да има реимбурсиране на домашното лечение за дадено заболяване. Атопичният дерматит покрива достатъчно критерии, но въпреки това все още не е в списъка. „Атопичният дерматит е заболяване със социално значение, защото е свързано със сериозно нарушение на качеството на живота, на работоспособността и с невъзможност за практикуване на желани професии, спортове и хобита. В цяла Западна Европа е прието, че заболяването е социалнозначимо и може да бъде лекувано с новите терапевтични средства, но в България все още не е така, въпреки усилията ни от страна на научното дерматологично дружество и пациентски организации“, каза доц. Гриша Матеев, председател на БДД, началник на Клиниката по дерматология в УМБАЛ „Александровска“. Той изрази надежда, че апелът на експерти и пациенти ще бъде чут.
„Атопичният дерматит не е рядко заболяване, но болните, на които се налага да приемат най-новите терапевтични средства, са малко – само най-тежките случаи“, допълни доц. Матеев. У нас те имат възможност само за класическа терапия, докато в ЕС вече се прилагат новите терапии. „В тази посока са и нашите усилия: в тежките си форми атопичният дерматит да бъде признат за социалнозначимо заболяване и тези пациенти да имат право на най-съвременното лечение, за да могат да живеят нормално като останалите хора. Става въпрос за 40-50 души годишно, обясни доц. Матеев.
„Личната финансова тежест е огромна, много от пациентите не се лекуват“, каза Пламен Таушанов, председател на БАЗП. „Има достатъчно правни основания и иновативните терапии при атопичен дерматит трябва да бъдат реимбурсирани и в България, както в останалите страни от Евросъюза. Свързан е и въпросът с твърде дългия срок, който минава от разрешението за употреба до осигуряването на достъп до нови лекарства у нас – той трябва да се съкрати“, допълни Таушанов.
Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) вече одобри 3 нови лекарства, които позволяват пълно овладяване на симптомите при умерена и тежка форма на атопичен дерматит и на придружаващите заболявания. Това са терапии от нов тип, които блокират механизма на възпалителната реакция при атопичен дерматит и така заболяването се поддържа под постоянен контрол. Времето, което е необходимо за включване на ново лекарство за реимбурсация у нас, е средно 707 дни от датата на одобрение от ЕМА.
