Петък, 23 Август 2019
11
апр
1

Доц. Красимир Минкин:

Дълбоката мозъчна стимулация облекчава ефективно симптомите на напреднал Паркинсон



Доц. Красимир Минкин е ръководител на единствения екип  у нас, който практикува дълбока мозъчна стимулация (ДМС)при лечението на Паркинсон. През 2013 г. екип, доц. Минкин и д-р Калоян Габровски, извършиха първата процедура по имплантиране на устройство за ДМС в България. От тогава 32-ма пациенти са се подложили на това лечение. Въпреки че в света методът се практикува от години и е предпочитан за облекчаване симптомите на напреднала Паркинсонова болест, у нас той все още не е много популярен. Причината е, че до скоро пациентите трябваше сами да заплащат за медицинското изделие, което е в основата на манипулацията, а неговата цена е 40 000 лв. От началото на 2019 г. имплантите за ДМС вече се поемат от НЗОК. Пред финализиране е и процедурата, по която ще се преценява кои пациенти са подходящи за този тип лечение.

По повод Световния ден за борба с Паркинсон разговаряме с доц. Минкин за това какво представлява дълбоката мозъчна стимулация и предизвикателствата, които поставя пред медицината тази тежка, невродегенеративна болест.

Доц. Минкин, в навечерието на Световния ден за борба с болестта на Паркинсон имаме добра новина - едно от основните лечения на болестта вече се покрива напълно от НЗОК. Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация (ДМС)?

ДМС може най-лесно да се оприличи на сърдечните пейсмейкъри, които се стремят да оправят сърдечния ритъм, когато сърцето има неправилна честота. С него се опитваме да оправим ритъма на мозъка, който е разстроен, в резултат на невродегенеративно заболяване, каквото е Паркинсоновата болест. Чрез електрически импулс и един генератор, който стои под кожата, се стремим да нормализираме мозъчната функция и да я приближим възможно най-много до обичайното състояние на здравия мозък.

В кои фази на болестта се използва този метод?

ДМС е предназначена за пациентите, които са в т.нар. средна фаза на болестта, която се обозначава като напреднала Паркинсонова болест. Самото заболяване се разделя на начално заболяване, през което пациентът се лекува само с медикаменти и се повлиява много добре. Тази фаза продължава около от 5 до 10 години. След това има напреднала фаза, през която медикаментите не действат достатъчно и това, което помага най-много е дълбоката мозъчна стимулация. Трябва да отбележим, че в тази фаза има и алтернативни методи като дуодопа-та, при който се прави обаче гастростомия, т.е. една дупка в корема, през която директно се вкарва лекарство в чревния тракт. По света най-предпочитан е ДМС, може би, защото е най-успешният и с най-малко рискове метод за лечение.

След като ДБМ е най-успешният и безопасен метод, защо в България се практикува само от Вас и единствено в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?

Моето обяснение е, че в България нововъведенията са много зависими от лекарите. За да може нещо да се случи и след това да се превърне в рутинна практика, трябва първо да се появи лекар или лекарски екип, който да има интерес в дадената област.
Освен това въвеждането на ДМС в медицинската практика изисква да бъдат изпълнени три условия. Първото е да има екип от лекари, който да знае как се прави тази специфична интервенция. Второто е да има апаратура, включваща техника за стереотактична имплантация, доста специфична за неврохирургията, с която разполага само нашата болница и чиято цена е близо половин милион. Третото условие, за което се борихме много години, е да имаме финансиране на самите устройства, които имплантираме. Само наличието на техника и специалисти не е достатъчно, тъй като цената на устройството е 40 000 лв. Това значително намалява броя на пациентите, които могат да си позволят това иновативно лечение. Години наред ни се налагаше да селектираме пациентите освен по медицински показания и по това кои от тях могат да си позволят такава огромна сума. Това е и причината от 2013 г. (първата имплантация беше извършена на 9 април 2013 г.) да са имплантирани само 32-ма пациенти. Всеки от тях сам е заплащал устройството, чрез дарения, ипотекиране на имущество и само много малка част са имали в наличност толкова пари.
Благодарение на усилията на екипа ни и намирането на подкрепа от Министерството на Здравеопазването и ръководството на НЗОК за първи път през 2019 г. успяхме да включим устройствата, които имплантираме, в списъка с медицински изделия, които се покриват от НЗОК. В момента се финализира процедурата и се сключва договорът с фирмите, които ще ги доставят.

Какво представлява подготовката за процедурата и поставянето на този имплант крие ли някакъв риск за пациента?

Подготовката е много важен момент от самата имплантация, защото се изразява в различни тестове – неврологични, невропсихологични, магнитнорезонансни, които имат за цел да селектират „добрите“ кандидати, т.е. тези пациенти, които биха се повлияли в най-голяма степен от интервенцията. Всеки пациент, който сме имплантирали, преди това сме го изследвали в продължение на дни, за да сме сигурни, че поставянето на дълбоката мозъчна стимулация ще доведе до подобрение, което да е значимо и да оправдае самата интервенция и средствата, вложени от пациента и болницата.
Самата интервенция спада към нискорисковите. Все пак има някакъв риск. Той се оценява на около 1%. В него се включват рискове от инфекция на устройството, тъй като е външен материал, и вторият риск е хеморагия (кръвоизлив), който се оценява на много под 1%. В серията ни от 32-ма пациенти с Паркинсон, на които е било имплантирано устройство, нямаме нито един, който да е имал инфекция или хеморагия. Така че да, на теория има рискове и всеки пациент е подробно информират за тях, но те са минимални. Рискът при ДМС със сигурност е много по-малък от имплантирането на помпа в стомаха и това е причината по света две трети от пациентите с напреднала Паркинсонова болест да се лекуват с ДМС. Резултатите от двата метода са сравними, но рисковете при мозъчните импланти са значително по-малки. Този метод носи и много по-голям комфорт за пациентите, тъй като няма нещо, което да е над кожата и да изисква специални грижи.  Всичко е под кожата и съответно самообгрижването от страна на пациента е много по-лесно. Той може да води напълно нормален начин на живот.

Кога могат да се очакват първите резултати?

Първите резултати настъпват много бързо, веднага след като имплантираме устройството. Това е и едно от положителните неща. Благодарение на тази бърза реакция от страна на организма, ние можем да знаем какъв ще е резултатът още по време на самата интервенция. Пациентите, в повечето случаи, са будни по време на имплантирането. Още преди поставянето на стимулатора, с помощта на външен генератор, можем да имитираме ефекта от ДМС и да знаем как ще отговори организмът на пациента още по време на самата интервенция. Обикновено самият пейсмейкър се активира около седмица след операцията.

Близо ли сме до пълното овладяване на тази страшна и прогресираща във времето болест?

Поне за момента няма сигнали за големи научни пробиви в лечението на Паркинсоновата болест, тъй като големият й проблем е, че обхваща различни популации от неврони, т.е. различни части от мозъка. Постепенно се включват все повече и повече области като след много дълга еволюция, 15-20 години, може да се стигне до деменция, нарушения на кръвното налягане, загуба на равновесие. Болестта прогресира, обхваща различни неврони и нито едно от леченията, които прилагаме, било то медикаментозно, ДМС, дуодопа, не предотвратява този прогрес на болестта във времето. Силно се надявам хората, които се занимават с експериментална медицина, да намерят отговор на въпросите, които поставя болестта, но по мое мнение през последните 20 г. няма значим пробив в лечението на Паркинсон. Ние можем да подобрим значително повлияването на симптомите с помощта на съвременните методи, но не можем да излекуваме причината за тях.

Какво е Вашето послание към хилядите хора в България, които се борят с Паркинсон?

За да е по-оптимистично – трябва да се знае, че Паркинсоновата болест може да прогресира много бавно и да не доведе до инвалидизиране на пациента в продължение на десетки години, благодарение на значителния прогрес в симптоматичното лечение. Използването на всички съвременни методи позволява доста близък до нормалния начин на живот. Но е важно да се приложат навреме съвременните методи, а не да опитваме лекарства докрай, защото, въпреки голямата ефективност на медикаментите в началото, те спират да действат след няколко години.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
%9FX

Борислава 20.06.2019 17:15:50

УНИКАЛЕН ДОКТОР И ЧОВЕК!!!


Още новини
От печата: Доплащането за лекарства, глобите за аптеките, донорство
23.08.2019 09:02:35

От печата: Доплащането за лекарства, глобите за аптеките, донорство

Доплащанията за лекарства, които са основна причина пациентите да прекратяват лечението си, е тем ...

Пробите за легионерска болест в
22.08.2019 17:17:47

Пробите за легионерска болест в "Слънчев бряг" са отрицателни

Пробите, взети от конкретния хотел в Курортен комплекс & ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...