!
Вторник, 05 Март 2024
30
юни
2

Д-р Ваньо Видков: Стремим се да създадем оптимална среда за професионално развитие на младите лекари

Искаме те да чувстват опора от съсловието, от по-възрастните си колеги, които застават зад тях и ги подкрепят



Д-р Ваньо Видков е анестезиолог, председател на УС на Столичната колегия на БЛС. Днес разговаряме с него за инициативата млади лекари да участват в курсовете за следдипломно обучение в МУ – София, като разходите за това се поемат от СЛК.    

Д-р Видков, как се роди идеята СЛК и МУ – София да си подадат ръка и да подпишат споразумение за обучение на млади лекари?

Реализацията на тази идея е част от общата политика на СЛК да подпомага и насърчава професионалното развитие на младите лекари, които членуват в нея. Тя води началото си малко по-назад във времето, когато преди 5 години бе създаден Фонд „Млад лекар“ към колегията. В него постъпват отчисления – по 1 лв. от членския внос на всички колеги, като средствата се инвестират в полезни каузи, свързани с професионалното бъдеще на младите медици.

Държа да подчертая, че начинът на кандидатстване е напълно прозрачен, критериите за подбор са разработени с участието на самите тях и след обсъждания в колегията са утвърдени от управителния й съвет. Те са публикувани на сайта ни, всеки има достъп до тях.

Как протича процесът на кандидатстване и одобрение?

Възрастовият критерий, който сме приели, е 40 г., всички останали изисквания са публикувани, както вече споменах. Кандидатите попълват молба по образец, тя се одобрява от прекия им ръководител, както и от директора на лечебното заведение. След това се идва с молбата при нас и тя се обсъжда в УС на колегията. Решението се взема въз основа на споменатите критерии, като в някои случаи на младия колега се покрива пълната сума за конкретното обучение – най-често това е високоспециализирана дейност. Давам пример – ако един пулмолог иска да се обучава за фибробронхоскопия, той може да кандидатства за финансова подкрепа пред СЛК.

В други случаи кандидатът може да получи помощ от нас, която покрива частично разходите, ако обучението е с много висока цена. Това също е подкрепа за него.

Важно е да се знае, че за финансово подпомагане могат да кандидатстват и лекари от първичната и специализираната извънболнична помощ.

Медицинският университет е подготвил и оповестил програмата си за следдипломни обучения, изборът е голям и аз съм сигурен, че интерес ще има, и то голям.

Ако трябва да обобщя – политиката на СЛК е да работи за стимулиране на младите лекари и за създаване на подходяща работна среда и информационен климат за тях. И, което не е маловажно – да бъде изграден подход, който се основава на солидарност и подкрепа за тях от страна на съсловието.

В този ред на мисли Столичната лекарска колегия поде и други инициативи в тази посока, разкажете накратко и за тях, постигнаха ли целите си?

Още преди COVID пандемията се обмисляха инициативи, които да бъдат от полза за младите ни колеги и формирането им като специалисти. Началото бе поставено по времето, когато д-р Асен Меджидиев стана председател на УС на СЛК. Целта бе да се постави акцент точно върху подкрепата за тях във всеки етап от развитието им, за да могат те да усещат, че имат „гръб“, имат опора и лекарското съсловие, техните по-възрастни колеги стоят зад тях с целия си опит и изграден авторитет.

С гордост мога да призная, че точно те, които правеха първите си стъпки по време на пандемията, застанаха смело и без колебание в първите редици на борбата срещу коронавируса. Това се видя от цялото общество, мисля, че хората видяха и осъзнаха техния принос на първа линия в най-трудното време.

Постепенно подехме инициативи, които да улеснят специализациите им, подписани бяха договори с Университета в Берн, с болницата „Лив Хоспитал“ в Турция, където започнахме да ги изпращаме.

След това подписахме договор с издателство „Шпрингер“, съгласно който те получават акаунт и достъп до списания с най-актуалната медицинска информация. Разширихме обхвата на тази договореност, като в нея се включи достъп до всички книги на издателството, издадени през 2020, 2021 и 2022 г. Това е един много богат ресурс, който ще бъде достъпен и за останалите колеги, членове на СЛК. За нас това е едно далновидно решение, защото с него се създава оптимална среда с бърз и лесен достъп до информационни масиви с богато и стойностно съдържание. Също така имаме договор с Централната медицинска библиотека, където всеки член на СЛК може да има достъп до читалните при заплатена от колегията такса, поемаме също така 50% от заплащането на таксата за поръчани извадки от списания и книги.

Искам да подчертая още, че всички решения, които се вземат, се обсъждат предварително с колегите ни от клуб „Млад лекар“, който бе създаден още преди години. Те участваха с предложения за промени в Наредбата за специализацията например. Сега пък има даваме възможност чрез постоянни анкети да изразяват мнението си и да дават оценка на инициативите и стъпките, които предприемаме в една или друга посока.

Колегията има Фонд за взаимопомощ, от който се подпомагат със средства лекари в нужда и при различни поводи – раждане на дете, заболяване, смърт в семейството и т.н., и това се отнася за колеги от всички възрасти.  

И независимо че сме вече в лятото, разкажете ни за организираните дейности в този момент?

Сега провеждаме поредица от семинари „Правни аспекти в медицината“ с участието на водещи лектори – юристи в областта на медицинското право. Домакини са няколко болници – „Пирогов“, „Токуда“, „Сити Клиник“, както и Първа университетска болница „Св. Йоан Кръстител“ за лекари от другите големи общински лечебни заведения – ДКЦ и градските болници. Началото на правните семинари бе поставено преди време с няколко организирани прояви от БЛС по темата „Лекарски грешки“ във Велинград и Правец, сега ние продължаваме тази традиция специално за СЛК.

Също така заедно с Младежката секция на СЛК проучваме възможностите да се организира заместване на ОПЛ от други лекари. Известно е, че личните лекари са малко, че по-голямата част от тях застаряват, а желаещи да дойдат на тяхно място няма. Така че трябва да се търсят решения и ние го правим.

Или, казано накратко, стараем се да изградим приемственост и да улесним колегите в тяхната професионална реализация. А призивът ни към обществото и медиите е да съдействат за техния спокоен труд, който е от полза за всички.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
D6#e

дрът демократ 25.07.2023 11:34:26

Само лапате членски внос, като условие за практикуване. Правите лекарите крепостни селяни. Като при Сталин.

В края на уродливия ни ПСЕВДОпреход 30.06.2023 16:07:26

1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец


Всичко за коронавируса
Още новини
По повод 8-ми март: Клиниката по кардиология към
05.03.2024 14:12:35

По повод 8-ми март: Клиниката по кардиология към "Пирогов" с безплатни прегледи

Екип от кардиологичката клиника УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ организира профилактични пре ...

Министърът: Новата сграда на ФСМП - Нова Загора отговаря на най-добрите европейски практики
05.03.2024 13:23:49

Министърът: Новата сграда на ФСМП - Нова Загора отговаря на най-добрите европейски практики

Филиалът за спешна медицинска помощ - Нова Загора към ЦСМП – Сливен е изграден по проекта & ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...