Петък, 30 Септември 2022
23
авг
1

Д-р Маджаров: Макар COVID-19 да протича по-леко, това не ни дава право да подхождаме лековато



С председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряхме за предстоящия Анекс към НРД, който се очаква да бъде подписан тази седмица, остойностяването на лекарския и сестринския труд и необходимостта от повече средства в здравната система.

Д-р Маджаров, предстои да бъде подписан анекс към НРД, в който има текст и относно готовността на лечебните заведения за посрещане на COVID-вълни. Какво предлагате?

Ще започна малко по-отдалече. Както знаем новият министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев обяви, че стремежът ще бъде максимално да се облекчи населението откъм рестриктивни мерки във връзка с COVID заболеваемостта, включително бизнеса и обществения живот, и ще се насочат усилията към подготовка на здравната система за следващите месеци в състояние, в каквото е била по време на предишните две вълни. Категорично подкрепяме това негово решение. Смятаме, че вече имаме достатъчно опит, знаем какво е необходимо, за да се създаде необходимата организация в лечебните заведения.  Знаем и какво трябва да бъде заложено в договорите им с НЗОК, за да може от една страна да се покрият евентуални скокове в заболеваемостта и да се осигури лечението на усложнени пациенти с COVID, а от друга да не допуснем ограничение в лечението на останалите заболявания. COVID-19 беше ново заболяване, не познавахме характеристиките му и въпреки че не бяхме подготвени за епидемичните вълни до голяма степен успяхме да посрещнем главната заболеваемост. Това обаче се случи за сметка на ограничаване на диагностиката и лечението на много други диагнози.

Ние съзнаваме промяната в характеристиките на вируса. Виждаме, че протича доста по-леко, но това не ни дава право да пренебрегваме сериозността му, да подхождаме лековато, да не бъдем предварително подготвени и ако случайно вирусът отново се измени и стане отново по-болестотворен да бъдем неприятно изненадани.

Към настоящия момент договорите на НЗОК с лечебните заведения от момента, в който изтече последната епидемична обстановка, са във вида от преди COVID.  Всички те са със сключени договори за леглови капацитет от времето, когато все още нямаше COVID, капацитет който е предназначен да посрещне нуждите на населението за лечение на стотиците други заболявания без обаче да се предвидени такива за пациенти с коронавирус. В изпълнение на стратегията на МЗ и имайки предвид икономиите, които е реализирала НЗОК, както и хилядите нелекувани хора в последните две години (ще си позволя да цитирам началника на ВМА ген. Мутафчийски, който каза: Интензивните ни отделения са препълнени с пациенти с други заболявания и нямаме легла за лечение на COVID), опита, който имаме и това, че самите лечебни заведения бяха преструктурирали леглата си, ние предложихме Касата да сключи договори с болниците за броя легла, с който те са работили по време на COVID вълните, независимо, че в момента няма вълна.

Т.е. вие предлагате Касата да сключи договори с лечебните заведение така както те бяха преструктуриране по време на COVID вълните?

Предлагаме да се даде възможност на лечебните заведения да сключат с Касата договор за структурата легла, с която са работили по време на вълните. Тогава, те успяваха да се преструктурират без да се увеличава общия брой легла. Това предложение касае основно интензивните легла, защото по време на вълните се налагаше болниците да се преоборудват, да назначават екипи, да променят графици. Причината за предложението ни е, че изминалите две години показаха, че от издаването на заповедта на директора на РЗИ до практическото въвеждане в готовност на екипите и структурите в интензивните сектори минават между две седмици и един месец. Работата в COVID звената изисква специфика – нужен е по-голям брой персонал, който да е на график. Отново казвам – очаква се Касата да формира огромни икономии в болнична помощ, въпреки повишаването на цените на клиничните пътеки и Здравната каса няма да има затруднения, ако приеме предложението ни. Ние изхождаме от отговорността към пациентите, лекарите и медицинските сестри.

Какво друго включва Анекса?

Сред другите промени, които се въвеждат с Анекса са: Увеличават се цените на клиничните пътеки за лечение в интензивно отделение на пациенти с COVID-19. Сериозен ръст има и в цените на детските кардиохирургични пътеки. Феталната морфология при бременност, ехографията на млечна жлеза, тест за поносимост при прилагане на анестезия също са част от промените в Анекса. И още: Дава се възможност на лекарите да издават на пациентите електронни направления за безплатни антигенни тестове за COVID-19. Здравноосигурените лица ще могат да си поставят ваксина за COVID-19 при всеки общопрактикуващ лекар, а лечебните заведения за болнична помощ, които със заповед на министъра разкриват ваксинационни кабинети за имунизация срещу COVID, ще получават заплащане за тази дейност. С Анекса ще влязат в сила и промените в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, които включват разширяване на пакета от дейности поети от НЗОК за деца, бременни жени и хора над 18 годишна възраст, както и за някои специфични групи като лица в риск от злокачествено новообразувание.

Министърът обяви сред главните си приоритети и остойностяването на лекарския труд. Ако това се направи, стойността му в клиничните пътеки ли ще бъде включена?

Зависи от това по какъв начин експертите ще изработят тази методология. Ще участваме в работната група освен с това, което имаме разработено като Съюз отпреди повече от пет-шест години. Освен това имаме амбицията – и това е гласувано от нашия събор, със средства от бюджета на организацията да наемем специализирана организация, която има необходимата компетентност, и тя да ни консултира при разработването на такава методика. Ще  видим какво ще ни предложат – дали себестойност на час или на друг показател, на преглед, на съотношение в коефициенти… От всичко това зависи как точно тази стойност ще се имплементира в прегледите, клиничните пътеки, в труда на общопрактикуващите лекари и т.н. Смятам, че тази инициатива е много важна и приветствам министър Меджидиев за това.

Отдавна чакахме да се започне работа по този въпрос, но досега само се говореше, без да се предприемат практически стъпки. Това е добра посока. Разглеждам го като начало, защото не съм оптимист, че може да се случи за месец-два, но пък в началото на тази година за първи път заговорихме за заплати на лекари и медицински сестри, освен за цени на клинични пътеки и прегледи. Това доведе до повишение на минималните нива на заплащането на лекарите и специалистите по здравни грижи.

Това случи ли се в повечето лечебни заведения?

На много от местата се случи. Дори и да не са достигнали заложените високи нива, голяма част от лечебните заведения са успели да покрият липсата на COVID-надбавките. Оттук нататък този процес трудно може да бъде спрян, било с обжалване пред съда или по друг начин. Защото, оставяйки персонала на опашката по възнаграждения, тези лечебни заведения ще имат сериозен проблем с кадрите и за да ги задържат, също ще трябва да повишат заплатите. А темата за задължителни минимални възнаграждения беше табу. През годините винаги се излизаше с отпор: „Не ни се месете, това си е наша работа“. Постепенно обаче възнагражденията на лекарите и сестрите станаха национален проблем и вече няма как да остане вътрешен, проблем само за отделни лечебни заведения.

Остойностяването на труда ще доведе ли до необходимост от повече средства в системата?

Със сигурност, защото ние не знаем колко струва трудът, но знаем колко струва газта, токът и лекарствата. Всеки път като се повишат цените на газа и тока, болниците приоритетно плащат тези разходи.  Вземайки предвид и факта, че имаме и огромна инфлация, със сигурност средствата ще трябва да бъдат увеличени. Лошото е, че всички тези нови разходи ги посрещаме със същия процент от БВП, отделен за здравеопазване, което ще ни изправи пред неизпълнима задача.

Следващото редовно правителство тогава трябва да увеличи процента от БВП.

Ние многократно сме повтаряли, че няма как да получаваме европейско здравеопазване, след като отделяме най-малко средства в Европа за здраве. Каквито и други критики да се отправят към системата, това си остава най-големият проблем. Със сигурност отделянето на по-голям процент от БВП за здравеопазване не отменя борбата със злоупотребите, но би гарантирало по-добро качество.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
nutb

Хайде 23.08.2022 23:26:51

Да се маха и тоя — само приказки и нищо свършено.


Всичко за коронавируса
Още новини
Касата ще предложи договори за споделяне на риска с фармакомпаниите
29.09.2022 17:21:38 Невена Попова

Касата ще предложи договори за споделяне на риска с фармакомпаниите

„Експертите на НЗОК правят разчети, на базата на които може да се подготви предложение в бю ...

Безплатни прегледи за рак на гърдата в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна през октомври
29.09.2022 17:13:20

Безплатни прегледи за рак на гърдата в УМБАЛ „Света Марина“ - Варна през октомври

За поредна година УМБАЛ „Света Марина“ - Варна се присъединява към инициативата за пр ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...