Четвъртък, 08 Декември 2022
04
ноем
3

Проф. Сираков: Вече обучаваме интервенционални неврорентгенолози от няколко европейски страни



Проф. Станимир Сираков е специалист по образна диагностика един от малкото специалисти по интервенционална неврорентгенология у нас и в Европа. Заедно с екипа си в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ той осъществява интракраниални процедури като койлиране на мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначно-мозъчни артериовенозни малформации, както и минимално инвазивно лечение на злокачествени заболявания на черен дроб, бъбреци, пикочен мехур и други органи.

Той е ръководител на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в болницата, в който се обучават специалисти от цяла Европа. Един от общо 36 лекари в света, които притежават европейска диплома по неврорентгенология.

Днес разговаряме с проф. Сираков за развитието на българската интервенционална неврорентгенология и перспективата, в която ще се развива тя в близките години.

Проф. Сираков, за пореден път френският професор Шарбел Монайе приема Вашата покана да дойде в София и да оперира български пациенти. Разкажете повече за това, което правите заедно тези дни в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?

Да, подготвили сме 5-6 наши пациенти, на които ще извършим емболизация на артерио-венозна малформация. Това са 4 жени, най-младата от които на 21 години, и двама въже на възраст около 50-те. При тях не е приложим хирургичният подход, нито е възможна радиохирургия. Засегнати са много фини зони на мозъка и емболизацията е много подходяща и много щадяща.

Ако трябва да обобщя, идването на проф. Монайе е един голям плюс за нас – интервенционалните неврорентгенолози, защото този безценен опит ще достигне до всички български колеги от останалите центрове в страната – те ще имат възможност да наблюдават работата на екипа ни, която ще се предава на живо от аулата на нашата болница.

Вторият голям плюс е за пациентите – те ще получат лечение на световно ниво, при това без да пътуват до големи чуждестранни клиники.

И на трето място ще отбележа ползата за НЗОК, която няма да заплаща лечение в чужбина, което е 5-6 пъти по-скъпо, отколкото е при нас.

За сравнение – по цени от 2014 г. една подобна интервенция в клиника в Германия е струвала 450 хиляди евро на българската Здравна каса, при действащата уредба у нас интервенцията се заплаща по клинична пътека, а сумата, отпускана за консумативи е до 30 000 лв. на процедура.

Каква е честотата на тези малформации, познава ли се тази патология от практикуващите лекари, в това число и невролози?

Честотата е 3-4 случая на 100 000 души население, мъжете и жените са засегнати еднакво, възможна е появата им и в детска възраст.

Имат характерна симптоматика, но е възможно да протекат и безсимптомно. За наше удовлетворение тези малформации стават все по-познати, все повече колеги от цялата страна ни се обаждат, когато имат такъв пациент или подозират, че може да се касае за това състояние. Все пак, нека отбележа, че нашият център съществува от години, той поема 90% от случаите в страната, а освен нас такива центрове са организирани в столичната УМБАЛ „Св. Анна“ и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, както и в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.

Кой е златният стандарт в образната диагностика, който потвърждава или отхвърля диагнозата?

Дигиталната субтракционна ангиография. Тя се прилага като най-прецизен и достоверен диагностичен метод. Достъпен е за пациентите, имаме добре подготвени специалисти в тази област. Останалите образни методи – конвенционална рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс – също се прилагат, но дигиталната субтракционна ангиография си остава най-информативната.

Центърът, който ръководите в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, вече е с международна известност, в него се осъществява и обучителна работа на лекари от цяла Европа. Разкажете накратко за тази част от дейността Ви като интервенционален неврорентгенолог.

Да, Референтният център по мозъчно-съдови заболявания е избран за един от шестте менторски центъра в Европа. Останалите са в Мадрид, Париж, Есен, Щутгарт и Будапеща. В тях, както и при нас, обучението по интервенционална неврорентгенология продължава две години, може да бъде и дистанционно, и на място. Най-често ни търсят колеги от региона – Сърбия, Румъния, но има и от други европейски страни. В момента подготвяме двама колеги от Англия, двама от Испания, един французин и един унгарец.

В същото време сравнително малко се знае, че прилагате същите методи и при други заболявания, извън неврологията. Посочете кои са те.

Индикациите са много разнообразни, най-общо казано интервенционалното лечение под рентгенов контрол се прилага в случаи на по-трудно достъпни анатомични зони и когато се търси ефект чрез по-щадяща процедура, която е по-кратка, по-малко рискова и предполага по-бързо възстановяване. Един добър пример за такава намеса е лечението при хепатоцелуларен карцином, при който се постига висок процент на 5-годишна преживяемост. Емболизация се прилага и при бъбречни тумори, миоми, бенигнена хипертрофия на простатата, варикоцеле и други.

Споменахте, че интервенционалното лечение се заплаща от Здравната каса, означава ли това, че то е абсолютно достъпно и всеки нуждаещ се може безпрепятствено да достигне до него?

Донякъде да. В 75% - 80% от случаите лечението е напълно достъпно, пациентът не заплаща нищо, защото НЗОК покрива цената на клиничната пътека и разрешава разход до 30 000 лв. за консумативи – сума, която е достатъчна. Постигнахме това след дълги усилия, многобройни разговори и предложения до Здравната каса. За 20-30% от случаите, при които имат нужда от такова лечение, не е така, защото сумата за консумативи се оказва недостатъчна. Това ги изправя пред сериозен проблем и решение очевидно трябва да се търси.

Увеличават ли се случаите, при които се прилага интервенционално неврорентгенологично лечение?

Увеличават се, но не защото има повишена заболеваемост, а защото откриваемостта на мозъчните аневризми, на мозъчните артериовенозни малформации е подобрена. Вече има няколко центъра освен нашия, все повече пациенти се диагностицират по-рано, също така лечението се предприема навреме.

Как се развива центърът, който ръководите, разполага ли той с достатъчно специалисти?

Специалността ни се утвърждава все по-успешно с времето. В нашия център вече работим трима напълно взаимозаменяеми специалисти, в момента се подготвят още двама. Така можем да покриваме 24-часови дежурства. Имаме и достатъчно обучени сестри. Мисля, че в близко време ще можем да приемаме и пациенти с остър мозъчен инсулт, да станем референтен център за мозъчно-съдови заболявания.

Кое е най-голямото Ви желание, свързано с развитието на българската неврорентгенология?

Да се развие мрежата от центрове за интервенционална неврорентгенология, за да могат всички нуждаещи се във всеки регион на страната ни да имат достъп до лечението на острият мозъчен инсулт на европейско и световно ниво. Тези хора са нашите родители, нашите баби и дядовци, дължим им това.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
#hzd

Горд БЪЛГАРИН 05.12.2022 20:08:56

Нелепи,злобни и жалки писарчета... Българина го е казал,а Вие го доказвате: " Гроздето е високо и е кисело " Когато посигнете и 1% в някоя област на живота, тогава пишете. Злобари жалки! Дано не се наложи да Ви лекува аневризма от злоба, уникалния лекар с голямо сърце!

Гост 07.11.2022 12:24:20

На ченгетата децата най-отпред, пременени, с нови гени. Кочина

Агент Страхил 07.11.2022 07:39:25

Това не е ли отрочето на ченгето Стефан Сираков? Аман от свински черва. Станимир Страхилов


Всичко за коронавируса
Още новини
Google 2022: Българинът пита как протича омикрон и как да си свали температурата и кръвното
07.12.2022 17:33:47

Google 2022: Българинът пита как протича омикрон и как да си свали температурата и кръвното

„Как протича омикрон?“, „Как да проверя дали съм под карантина?“, „ ...

ЕК ще представлява България при оспорване на допълнителни разходи за COVID ваксина
07.12.2022 17:14:42

ЕК ще представлява България при оспорване на допълнителни разходи за COVID ваксина

Министерският съвет прие проект на протоколно Решение, с което да упълномощи Европейската комисия ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...