Неделя, 28 Ноември 2021
27
окт
6

Проф. Тодор Черкезов: Проблем над проблемите за всяка болница е недостигът на медицински персонал



Проф. Тодор Черкезов е изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали, специалист по дерматология и венерология и по здравен мениджмънт. Преподавател в Катедрата по здравна политика и мениджмънт на Факултета по обществено здраве „Проф.д-р Цекомир Воденичаров“ при МУ –София.

Автор е на повече от 90 научни труда, сред които пет монографии, учебници и учебни пособия и над 80 публикации в научни списания и сборници. Член на Съюза на учените в България, председател на Областния съвет и член на Националния съвет на БЧК.

Зам.-председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум.

Проф. д-р Тодор Черкезов е носител на редица отличия за неговата дългогодишна работа като лекар, здравен мениджър, учен и общественик.

Проф. Черкезов, в трудната епидемиологична обстановка днес област Кърджали поддържа едно относително ниско ниво на заболеваемост и смъртност от COVID. Кои са факторите, които имат значение за тази благоприятна картина?

Голямо значение има специфичната характеристика на региона  – здравно-демографската ситуация, социалната среда, битовите и културални особености и нагласи сред местното население.

Кърджалийска област не е гъсто населена, отделните населени места, села и махали са пръснати на големи разстояния едно от друго и няма условия за социални контакти и струпване на хора, с изключение в областния град.

Населението е предимно възрастно и е възпитано в по-консервативен дух – да се спазват указанията, разпорежданията и мерките в епидемиологичната обстановка. Често могат да се видят хора на следобедните седенки пред селските огради, отдалечени порядъчно един от друг, както и с маски, дори в собствените си автомобили.

От друга страна, още в началото на пандемията се изгради един продуктивен стил на сътрудничество и добра колаборация между всички институции в областта и консенсус при прилагане на необходимите локални противоепидемични мерки и осъществяване на контрола по спазването им.

Но безспорно най-важно значение за по-благоприятната обстановка при нас имат сравнително добрите резултати от ваксинационния процес.

До момента в областта са направени повече от 65 000 ваксини, което означава, че около 50% от реалното население е ваксинирано.

Направени са в последните дни 146 бустерни дози, което се равнява на повече от половината такива дози, направени за същия период в най-големите български градове. Тенденцията към ваксиниране нараства след последната заповед на Министерството на здравеопазването.

Как се справя областната МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в усложнената епидемична обстановка?

От самото начало областната болница трябваше да приеме това предизвикателство и пред нея нямаше друг избор. Това е единствената болница в Източните Родопи, която разполага с отделение за реанимация, с инфекциозно отделение, с пневмофтизиатрично и кардиологично отделение, с микробиологична лаборатория, комплексна образна диагностика. Това е и единствената болница, която има спешно приемно отделение и може да окаже помощ в спешен и планов порядък. В нея работят над 120 лекари, което представлява една трета от цялата лекарска колегия на областта.

Естествено, натоварването върху болницата започна още от първата вълна и продължава до днес с неотслабващо темпо. От началото на пандемията през болницата са преминали 2183 пациенти, от които 1785 са изписани възстановени или с подобрение, 346 са починали. Профилът на постъпилите пациенти е следният: преобладават мъжете (мъже – 1130, жени – 1055), най-засегната е възрастовата група 60-69 години, следвана от възрастовата група от 70-79 години.

Голяма част от пациентите са с придружаващи заболявания - 64%.

През последната вълна се забелязват някои особености – боледуват повече млади хора, често без придружаващи заболявания, най-вече неваксинирани и непреболедували до момента.

Високият ръст на починалите е обща тенденция при по-агресивно протичащата в момента вълна – лесно разпространение, бързо заразяване, бързо влошаване. Такъв е наблюдаваният ход на инфекцията и естеството на заболяването и този ход за съжаление е често необратим. Към това трябва да прибавим късно потърсената медицинска помощ, недооценката на състоянието от самия пациент, страховете от хоспитализация и предоверяването на собствените сили и възможности.

При нас реакцията на ЦСМП е бърза. Нямаме случаи на фатално забавяне по вина на медицинската служба, както и да е отказан преглед, изследване или хоспитализация на нуждаещ се. Друг е въпросът, че по социални причини някои хора от селския район трудно могат да се придвижат до общопрактикуващия лекар или до съответния специалист, които са локализирани най-вече в областния град и в някои общински центрове. Това забавя адекватната реакция.

Ние поддържаме добри контакти с общинските болници на територията на областта и гледаме да ги подпомогнем с каквото можем, предвид тяхната значителна ресурсна ограниченост. В тези трудни месеци не можем да не споменем Университетската болница „Св. Георги” в гр. Пловдив с нейната методична подкрепа и подадена ръка към нас в неотложни моменти. Приели сме, че в сегашната епидемична обстановка трябва да разчитаме основно на собствени сили, освен в някои комплицирани случаи, когато се налагат високотехнологични диагностични и терапевтични процедури.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

Трудно се ръководят непредвидими и тежко разрешими проблеми. За да посрещнем предизвикателствата на актуалната ситуация, ние сме съставили подробен план за действие, който предвижда мерки в три етапа в зависимост от натиска върху болницата в резултат на разпространението на болестта и регионалните измерения на процеса. Направено е вътрешно преструктуриране на легловия фонд и са ангажирани на този етап стационарните бази на инфекциозно, пневмофтизиатрично и вътрешно отделение. Осигурени са 80 легла за пациенти с COVID. Заети засега са около 70-75%. Независимо че приемът на пациенти с друга патология не е преустановен, трябва да кажем, че тези преструктурирания и дислокации затрудняват и персонала, и пациентите, тъй като се налага нов тип организация, която трябва да отговаря на високите противоепидемични изисквания. Ограниченията в хирургичната дейност при спиране на плановите операции се отразяват неблагоприятно, защото определени пациенти, отлагайки операция, понякога с месеци, рискуват здравето си и често идват в запуснато състояние, когато има усложнения и трябва да се оперират по спешност.

Освен организационните трудности съществуват редица други, свързани с осигуряването на необходимите ресурси – персонал, който да притежава необходимата подготовка и да бъде мотивиран да оказва медицинска помощ, осигуряване на лекарства, консумативи, дезинфектанти, лични предпазни средства и най-вече финансов ресурс за гарантиране на цялостното болнично обслужване. Притеснително е, че разходите растат, въпреки че не е изненадващо. Разплащането става все по-трудно, но фирмите доставчици невинаги са склонни да проявяват разбиране и толерантност към нарастващите задължения. Към притесненията относно финансовата стабилност се прибавят и новите цени на тока и горивата, които влекат след себе си цените и на други стоки, изделия и услуги.

Болниците не биха могли да се справят сами с ценовия шок, в това сме убедени. Очевидна е необходимостта от бързи решения на централно ниво и обединяване усилията на всички институционални равнища и заинтересовани фактори.

Разкажете с няколко думи за работата на медиците, считате ли, че техният труд заслужава по-високо обществено признание?

Проблем над проблемите за всяка болница, включително и за нашата, е недостигът на медици и обезпечаването на COVID структурите с необходимия медицински персонал. Независимо че се прилагат гъвкави графици, медицински специалисти не достигат, работи се на ръба на възможностите, хората са изморени физически, психически и емоционално потиснати от неизвестността и негативните перспективи.

В началото имаше голям страх и в обслужването на COVID болните се включваха само отделни специалисти, но впоследствие се разбра, че „всякоя възраст, класа, пол, занятие, взема участие в това предприятие”.

Да, в този процес и до днес участват от началниците на отделения до специализантите, които получават първата си професионална закалка в практиката – тя ще им остави спомен за цял живот. Включването им е ограничено според възможностите, без да се отклоняват от своята програма на специализация. Медицинските сестри, акушерки, лаборанти са на своя пост денонощно, неоценими са техните грижи и отношение към човешката болка и страдание.

Възхитен съм от всеотдайността и отговорността на своите колеги и служители. Всички заслужават адмирации и по-адекватна оценка на своя труд. Добре е, че здравните институции – МЗ и НЗОК, и съсловните организации направиха необходимите първи стъпки за по-достойни възнаграждения на хората в риск.

Смятам, че в днешните условия обществото разбра мястото и значението на медицината като наука, на лекарската професия като еманация на хуманността и отдадеността.

Но има и някои смущаващи тенденции. Редица неочаквано остри реакции и недоволства срещу медици, които невинаги са реално обосновани, будят смут в медицинските съсловия и намаляват тонуса на работа. За съжаление, отмина времето на първите емоционални реакции, когато ръкопляскания за медиците огласяха балконите и светлините на фенерчетата стопляха сърцата им през тежките нощни дежурства. Страхът, разделението и егоцентризмът някак си избуяха на повърхността и притъпиха усещането за солидарното общество, което според мен е верният път към спасението. Водим закъсняла агитация хората да се ваксинират и не изтъкваме простичкия факт, че човечеството е оцеляло до днес в този си вид благодарение на ваксините. Създадохме ваксинационен център в болницата, както за персонала, така и за желаещи да се ваксинират. До момента сме поставили 3465 ваксини. На хората, които идват при нас, казваме: „ Ако уважавате себе си и медиците, нека всеки положи минимално усилие –да се ваксинира и така да предпази себе си и околните, и да допринесе колкото просено зърно за съвместното ни оцеляване. Не е толкова трудно, нито невъзможно.” Мисля, че въпреки всичко обществото вярва на лекарите повече, отколкото на думите, изречени от приятел или съсед, и това изпълва със смисъл и надежда нашите усилия.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
%$vk

Surg 04.11.2021 01:03:45

И този първомайски бла бла оптимизъм наричате анализ и то точен, не драги, това са поредни анални води и то от менджерски преподавател......хахаха

Учуден 28.10.2021 04:10:38

Този колко пъти се е клонирал, за да огрява навсякъде от Кърджали до София!?!?

Гост 28.10.2021 14:06:51

Троловете без образование няма как да го разберете седейки си зад номпа ненужни на обществото.

Мариана Тончева 27.10.2021 19:53:50

Поздравления, проф. Черкезов! Точен и обективен анализ, почиваш на реални факти!

В края на уродливия ни ПСЕВДОпреход 27.10.2021 14:28:28

Важното е, че има в изобилие фудбалери, чалгаджии, плейметки (у наше село им викат мурви, ама това е друга тема...), врачки, баячки, екстрасенси!

Eдна суха съчка-стар доктор 27.10.2021 21:29:22

Има в изобилие юристи, кандидати за адвокати, при това безработни, като само в София са около 20 хиляди екземпляра.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
5% са положителните случаи, 47 са починали
28.11.2021 10:11:37

5% са положителните случаи, 47 са починали

1218 са новите случаи на коронавирус у нас, установени за последното денонощие при направени 25 0 ...

Записват в Наредба аптеките да получават по 4 лв. на рецепта за напълно реимбурсирани лекарства
27.11.2021 12:19:45

Записват в Наредба аптеките да получават по 4 лв. на рецепта за напълно реимбурсирани лекарства

Увеличението на средствата, които НЗОК ще плаща за всяко отчетено електронно предписание с предпи ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...