Аркади Шарков: Здравната реформа ще се забави поне с 5 години

Г-н Шарков, пандемията COVID-19 със сигурност ще изправи здравните системи пред сериозни изпитания, които ще продължат дълго след като болестта си отиде. Кои според Вас ще бъдат най-сериозните икономически последици от нея?

В исторически план системата на здравеопазването е била относително имунизирана от рецесии. Хората се разболяват както в добри, така и в лоши времена, така че търсенето на медицинска помощ е относително постоянно през целия цикъл на живота. Освен това, системите на здравното осигуряване позволяват да бъдат намалени доплащанията от джоба и то що се касае до здравни грижи. По този начин, много болни хора - поне тези със здравно осигуряване - все още могат да си позволят да посещават лекари. Рецесията вследствие на COVID-19 обаче се заформя като различна. Като за начало хората бяха помолени да ограничат активността си извън дома. Това важи особено за онези, които имат здравословни проблеми, които ги излагат на по-висок риск, т.е. хората, които използват най-много здравните грижи. Още един фактор беше минимизирането на риска по отношение на здравните специалисти – т.е. намаляването на достъпа на пациентите до кабинетите. Това, естествено, носи със себе си негативните икономически последствия – намален приток на пациенти, особено в извънболничната помощ – намалени приходи от дейност, а след това и закриване на практики. От друга страна това ще доведе до флуктуации в заболеваемостта и смъртността от някои видове заболявания.

Какви решения ще трябва да търсят здравните икономисти в краткосрочен и по-дългосрочен план?

Проблемите, пред които системата вече се изправя касаят многото реформи, които дълго време са отлагани и „замитани под килима“ по отношение на балансираното финансиране на клиничните пътеки, а също и на широката финансова дисперсия по отношение на болничните заведения. От друга страна, това, за което трябва да мислим е оптимизацията на ресурса в условията на настъпваща рецесия, а именно – оптимизация на ресурса за лекарства чрез правилно провеждане на прогенерична и пробиоподобна политика. Сега също е момента за консолидация на някои лечебни заведения, както и за намаляване на общата им бройка.

С рязкото нарастване на броя безработни ще намалеят приходите в бюджета на НЗОК – ето защо правителството ще трябва да предложи план за тяхното здравно осигуряване. Преди пандемията последните данни на НАП от 2017 г. сочеха, че в България здравнонеосигурените лица са 720 хил. души. Следващите години се очаква да бъдат в пъти повече.

Краткосрочно се наблюдава нещо интересно, оказва се, че въпреки спрения планов прием и операции – някои лечебни заведения са изпълнили заложеното като дейност за месец март, ако това излезе и в отчетите за април – ще трябва да се направи задълбочен анализ на това – как при липса на пациенти се осъществява прием и лечение.

По Ваше мнение какви промени ще наложи ситуацията у нас – как ще се отрази епидемията на бюджета на НЗОК, ще трябва ли да се актуализира той, ще трябва ли здравното министерство да поеме повече разходи и по кои пера?

Много вероятно е да се наложи актуализация на бюджета на НЗОК, понеже лечението на пациентите премина през клинична пътека №104. Това по-скоро беше грешка, защото пандемиите и тяхната превенция и лечение по закон са дейност на държавата и общините, а не на здравно-осигурителния фонд. Най-вероятно актуализацията ще касае перата за болнична и извънболнична помощ. Въпросът е как ще бъде извършена – дали чрез трансфер от Министерство на здравеопазването или чрез прехвърляне на средства от едно перо в друго. Второто би довело до големи вътрешни проблеми в бранша.

Дефицитът на медицински специалисти у нас се прояви с особено острота, означава ли това, че кризата за кадри може да се окаже и стимул за промени в политиката за човешките ресурси в здравеопазването, и то в контекста на една по-дългосрочна перспектива?

Това отново касае заплащането на специалистите, от една страна за начина, по който директорите на болниците определят заплатите на своите служители, но също така и що се касае до „по-апетитните“ специалности – актуализацията на цените на клиничните пътеки. Медицината е призвание, но също така и работа, като всяка друга – когато един специалист инвестира в себе си следва да получи реципрочно и отгоре за това, което върши. Тук говорим по-скоро за наличието на специалисти в определени направления, но също така и по отношение на наличието на помощен медицински персонал. Заплащането на вторите касае и разпръснатостта им из различни болнични заведения в страната, което касае и оптимизирането на болничния ресурс – т.е. редукцията на болничните заведения ще насочи служителите към такива, където заплащането е по-добро. От друга страна говорим за официализиране на доплащането в болниците за типа грижа, която пациентът иска да получи.

Какво е Вашето обобщение за бъдещето на системата след епидемията?

Преди началото на пандемията имаше разговори за генерална реформа в здравната система - смяна на здравния модел и начина на финансиране - увеличаване на осигуровката или пък пълна демонополизация. Смятам, че този разговор ще бъде забавен поне с 5 години, докато състоянието на държавата се стабилизира вследствие на шока от рецесията. Ако правителството иска да свърши нещо полезно, е нужно предизборно да направи реформите, които касаят оптимизацията на ресурса и укрепването на здравната система.

Снимка: Надежда Ненова