!
Четвъртък, 22 Февруари 2024
10
септ
1

Д-р Екатерина Петрова: Избрах офталмологията, защото е една прекрасна и уникална специалност



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Екатерина Петрова е специалист офталмолог. От 2018 г. е част от екипа на Отделението по очни болести на УМБАЛ "Лозенец".

Завършила е медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие. Веднага след това започва работа в Отделението по очни болести, където специализира и придобива специалност по очни болести. Част от специализантския й стаж преминава в Отделението по очни болести на УМБАЛ "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" и УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".

Провежда международни професионални стажове в Италия, Испания, Унгария и Тайланд, както и специализирани курсове в страната – лазери в офталмологията, глаукома, лечение на диабетна ретинопатия, макулна дегенерация свързана с възрастта, катарактална хирургия, приложение на интравитреални инжекции, флуоресцинова ангиография, ОСТ и ОСТ-ангиография, периметрия и др.

През 2022 год. става стипендиант на Европейското дружество по офталмология в Университетската болница в Антверпен, Белгия, под ръководството на проф. Тасиньон и проф. Дубгхаил с насоченост очна хирургия.

Проявява интереси в областта на диагностика и терапия при глаукома, катаракта, заболявания на преден и заден очен сегмент и очни придатъци, има активна научна и преподавателска дейност в областта на офталмологията.

Д-р Петрова е хоноруван асистент по офталмология на студенти по медицина към Медицинския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ на български и английски език. Редовно участва в научни конференции, симпозиуми и конгреси в България и чужбина.

Д-р Петрова, защо избрахте офталмологията за своя професионална съдба?

Никога не съм се съмнявала, че медицината е моята съдба. Още като дете желанието ми да помагам на хората се стана мечта, сигурна бях, че искам да стана лекар.

Започнах да следвам медицина с ясното съзнание, че избирам един изключително хуманен, но нелесен житейски път. Той обаче се оказа много пъстър и изпълнен с удовлетворение и смисъл, защото, колкото и банално да звучи, благодарността в очите на пациента наистина осмисля нашата работа, това е истинската награда на всеки лекар.

В студентските си години проявявах интерес към различни специалности. По това време бях доброволец в Хирургична клиника на ВМА, където се събуди интересът ми към хирургията. Контактът с пациентите ми показа колко важно е зрението за хората. Според статистически данни страхът от слепота надвишава този дори от някои животозастрашаващи заболявания. Така избрах офталмологията - една прекрасна, уникална сама по себе си високоспециализирана специалност.

Помогна ли Ви някой за този избор?

Винаги съм смятала, че важните избори в живота си човек трябва да прави сам. Така взех и решението да поема по пътя на медицината, а по-късно на офталмологията - избор, за който не съм имала и минута колебание. Първоначално срещнах известна съпротива от страна на родителите си, но те бързо се убедиха, че това ме прави щастлива и до ден днешен са моята най-голяма опора, за което безкрайно им благодаря.

В студентските си години сте била доброволец в Хирургична клиника на ВМА. Какво научихте за това време?

Така е, това беше моята първа истинска среща с реалността на медицината. Имах големия късмет да бъда сред невероятни хирурзи, които ме въведоха в този нов свят. Там научих основните правила в хирургията. Разбрах колко важни са отношенията лекар-пациент, както и че доверието между тях и спокойствието на пациента са основополагащи за успешното лечение. Освен това, видях добри колегиални и етични отношения, които изградиха у мен навика да бъда отборен играч, защото добрата медицинска практика изисква екипна работа. И, не на последно място, там за пръв път усетих магията на операционната или, както шеговито се изразява един от хирурзите: "Хвана те крастата на хирурга, а тя не пуска до живот".

Години по-късно, по време на моята специализация, се почувствах вдъхновена от високия професионализъм и умения на обучаващите ме офталмолози. Така се затвърди и интересът ми конкретно към очната хирургия.

Провели сте няколко международни стажа в болници в чужбина, последният от които в Очно отделение на Университетската болница в Антверпен, Белгия. Какви са наблюденията Ви и можете ли да направите сравнение между българската и европейската офталмология?

Нещо, което мнозина може би не знаят е, че офталмологията в България е на много високо ниво. Ние разполагаме с наистина добри специалисти и апаратура на световно ниво. Проблем на нашата медицина е недостатъчната профилактика на пациентите, както и ниската здравна култура на населението, а това води след себе си редица последствия - ненавременно потърсена лекарска помощ, хронифициране на лечими заболявания и др.

Именно заради това един български офталмолог се среща с доста по- напреднали и запуснати случаи от повечето колеги в чужбина.

Дори мога да кажа, че един добър катарактален хирург в България, поради необходимостта да се справя с такива тежки случаи, не само не отстъпва, но до известна степен може да надвишава уменията на европейските хирурзи. Извън социалнозначимите заболявания обаче има и области в офталмологията, които са останали на заден план. Това се отнася най-вече за очната онкология, хирургично лечение на някои вродени и наследствени заболявания, някои заболявания на ретината и роговицата, хирургията на орбитата и др.

Освен работата си като клиницист, имате ангажименти и като преподавател - асистент в Медицинския факултет на СУ „Кл. Охридски“. Помага ли Ви това да се изградите като личност, като специалист, който има определени цели за развитие и като учен?

Работата със студенти се превърна в кауза за мен. Предаването на знания, умения и личен опит в практиката е една от най-важните ни задачи като лекари. Още когато започнах работа с първите си групи студенти осъзнавах, че те формират не само база данни от знания, с които да боравят по-късно в лекарската си практика, но и цялостната си представа за медицината, клиничното си мислене, етичните норми, психологията на работата с пациенти. По-късно видях, че те оформят собствения си стил на работа въз основа на това, което са видели в студентските си години, затова особено важно е какъв пример даваме на по-младите колеги. Това, че съм млад специалист много помага да преодоляваме бариерите и свободно да говорим на всякакви теми, които притесняват и занимават студентите във връзка с тяхното бъдещо развитие, както и настоящия учебен процес. Освен това, за мен те са били и винаги ще бъдат още един стимул да надграждам себе си като лекар, учен и човек.

Кои области на офталмологията намирате за особено перспективни? Кои иновативни постижения искате да въведете в работата си в близка перспектива?

В медицината винаги има поле за открития и развитие, тя е едно необятно море. Както вече споменах, в българската офталмология все още има някои области, които изискват още работа и нововъведения. Много бих се радвала да мога да допринеса с нещо, до което българите все още нямат достъп. Интересен фактор е и така бързо настъпващото приложение на изкуствен интелект, който в най-скоро време напълно ще промени лицето на офталмологията - една изключително зависима от апаратура специалност, както от диагностична, така и от хирургична гледна точка.

В личен аспект кои са любимите Ви занимания за свободното време?

На първо място се старая да намирам време за близките си хора, но, за съжаление, то никога не е достатъчно. Ако ми остане време за себе си, предпочитам да го прекарам с книга в ръка или като практикувам някакъв спорт, най-често плуване.

Коя Ваша мечта искате да видите осъществена в близко бъдеще?

Много се надявам в близко бъдеще в България да се създадат такива условия за работа на медиците, че да не се налага да напускат страната в търсене на по-добро бъдеще, условия на труд и реализация.

И един последен, летен въпрос – как прекарахте това горещо лято?

Както може да предположите, работих. За щастие, болницата е добре климатизирана, така че успях да се скрия от летните жеги!



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ue8G

Тина 15.09.2023 14:02:34

Впечатляваща личност, даваща надежди за развитието на офталмологията в България!


Всичко за коронавируса
Още новини
СОС избра повторно комисиите, Ваня Григорова отново оглавява здравната
22.02.2024 15:14:23

СОС избра повторно комисиите, Ваня Григорова отново оглавява здравната

На днешното си заседание столичните общински съветници направиха нов избор на зам.-председатели н ...

Проф. Илза Пъжева е предложена за орден „Св. Св. Кирил и Методий“
22.02.2024 14:35:22

Проф. Илза Пъжева е предложена за орден „Св. Св. Кирил и Методий“

Министерският съвет предлага на президента да награди изтъкнатия биолог проф. Илза Пъжева с орден ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...