Вторник, 28 Септември 2021
08
авг

Д-р Иванела Кирилова: Анестезиолозите работим тихо, много често пациентите не ни помнят



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Иванела Кирилова е част от екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Военномедицинска академия (КАИЛ). Завършва медицина в Медицински университет-Плевен. Работила е като медицински асистент в МБАЛ "Свети Панталеймон"-Плевен. Във визитката си има записани и 4-годишна доброволческа работа с болни (включително и деца) в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - Плевен.

Д-р Кирилова е била е председател на плевенския клон на Асоциацията на студентите-медици в България, както и зам.-председател на Студентски съвет при МУ-Плевен.

Работила е като доброволец по благотворителни проекти, свързани с организация на регионални и национални събития с благотворителен, социален и образователен характер за студенти, ученици, граждани и пациенти. Участвала е в студентски конференции и форуми с презентации и постери. От 2019 г. е част от екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА, която е най-голямата и модерно реанимационна структура у нас.

Д-р Кирилова, какви пациенти посрещате тези дни, има ли нещо по-специфично в потока това лято?

Естеството на работата ми непрекъснато ме сблъсква с едни от най-тежките случаи от медицинска гледна точка. При нас, в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА, не бих казала, че потокът на пациентите е зависим от сезоните. В компетенцията на тази структура попадат широк спектър от дейности и по тази причина обичайни за ежедневието ни са тежките травми, получени след инциденти, усложненията след хирургични интервенции и онкологични заболявания при пациенти с полиморбидност и при болни без такава. Много пъти на нас гледат като едва ли не на последна инстанция – грижим се за хора, изпратени ни от колеги от цялата страна, което говори и за доверието на гилдията към нас.

Как в личен план приемате предизвикателствата на пандемията? На какво Ви научи работата в рискова среда, в която със сигурност се сблъсквате освен с болестта, и със страховете на болните и техните близки?

Пандемията от COVID-19 е една доста обширна тема, това е едно голямо предизвикателство пред цялата медицинска общност. Със сигурност, всеки медик е усетил това по индувидуален начин, но пък без съмнение има проблеми, пред които всички ние като съсловие се изправихме.

Личното ми усещане за сблъсък с нещо толкова ново и непознато ме накара да преодолея доста от страховете си като лекар и човек. От една страна е тоталното загърбване на личния комфорт и нужди в работна среда, която изисква непрекъснато използване на лични предпазни средства и спазване на строги правила за дезинфекция и изолация. От другата страна е самото лечение, грижите за критично болни пациенти с тежко протичащи форми на COVID-19 и комуникацията с техните близки.

Всеки от нас, когато избира медицината за професия, защото е разбрал, че тя е неговото призвание, си дава сметка, че в определен момент ще му се наложи да работи в по-специфична среда, която изисква изискваща подобни мерки за безопасност. Едва ли обаче някой си е представял, че това ще се случи за такъв дълъг период от време и в такива мащаби.

Необходима е сериозна мобилизация, необходима е и сила, защото трябва да посрещнем освен всичко и страховете на пациентите, които постъпват в интензивно звено – това е нормално, всеки се притеснява за живота и здравето си. Именно ние сме хората, които трябва да дадем на пациентите усещане за доверие и сигурност, за да могат те самите да участват в лечебния процес, който е двустранен. А за да стане това, е необходимо те да осъзнаят своята роля в него, както и да повярват, че всичко ще бъде наред. Наше задължение е и да сме напълно обективни с близките им. Нуждаем се и от тяхното доверие, като им показваме, че правим всичко по силите си, за да постигнем благоприятен изход от лечението.

Каква беше най-голямата Ви мечта, когато прекрачвахте прага на медицинския университет? Сбъдна ли се тя днес?

Най-голямата ми мечта бе да помагам на хората, да участвам активно в битката за спасяването на живота им. Мечта, която изисква и огромно чувство за отговорност, отдаденост и непрекъснато усвояване на нови знания и умения. И да, тази моя мечта се сбъдва всеки ден.

От професионална гледна точка как се разви специалността Ви през тази година? Кои са най-големите постижения в тази област и какви за очакванията Ви за нейното бъдеще?

Анестезиологията и интензивното лечение е най-вълнуващата и изключително важна специалност, но като че ли винаги остава леко в сянка. Ние сме хората, които работят тихо, тези, които често пациентите не помнят. През последната година и разгръщането на COVID-пандемията, сякаш специалността ни излезе на по-преден план. Това е една непрекъснато развиваща се и динамична област с много значими постижения. Това развитие се случва буквално с дни и ние, младите лекари имаме задачата да вървим напред, като се учим от опита и знанията на нашите учители. Тук е мястото да благодаря на всички мои учители до момента. Аз имах късмета да попадна в голяма структура като ВМА – тук мога да видя случаи, които няма в други болници.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите от екипа, с който всеки ден посрещате и изпращате хора,които имат нужда от помощ?

Преди всички пожелания, бих искала да има благодаря за неуморните им усилия всеки ден. След това им пожелавам най-вече здраве – на тях и близките им хора, сила, за да се справяме с предизвикателствата заедно, с вяра в доброто. И нека никога не забравяме защо сме избрали именно тази сфера на медицинската практика.

Благодаря и на колегите от Ваксинационния център на ВМА, с които ни събра мащабната имунизационна кампания в общата битка с тази коварна зараза. През последната година и половина тя изправи целия свят през безпрецедетни предизвикателства, но и беше една възможност на всички нас да покажем, че когато сме единни и вярваме във възможностите на науката, можем да се справим



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
pX%h


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Проф. Балтов: Ще съдя „Пирогов“ заради уволнението си
28.09.2021 10:34:46

Проф. Балтов: Ще съдя „Пирогов“ заради уволнението си

Бившият изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов ще съди болницат ...

Проф. Петров: Има съпротива срещу ваксините и тя е безпредметна
28.09.2021 09:55:36

Проф. Петров: Има съпротива срещу ваксините и тя е безпредметна

„Има съпротива срещу ваксините и тя безпредметна. Ваксинирането почива на много сериозни до ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...