Събота, 24 Август 2019
23
юни

Д-р Илза Попова: Физиотерапията е във възход

Лимитите са големият ни финансов проблем



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Илза Попова е директор на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс” – филиал Велинград. Лечебното заведение е наследник на Санаторно-курортен комплекс-Велинград. Д-р Попова е негов директор от 2000 г., след преобразуването на бившите санаториуми в специализирани болници за рехабилитация. Тя също така е секретар на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.

Специалистът с радост практикува вече 38 години любимата си специалност, която е втората й любов в медицината, след акушерство и гинекология. Въпреки натовареното си ежедневие, съчетаващо лечебна и административна дейност, свързана с управлението на една от големите Специализирани болници за рехабилитация у нас, д-р Попова не прегаря в работата, тъй като си осигурява „награди за душата” и успява да релаксира.

- Д-р Попова, как се насочихте към медицината, това ли беше мечтата ви?

- Като дете обожавах историята, мечтаех си да бъда археолог и да направя голямо откритие. Тази любов към историята остана и до днес, но още в гимназията категорично бях избрала медицината като свое бъдеще. Може би, защото майка ми беше операционна сестра. Така че миризмата на болница, която стряска повечето деца, за мен и досега е свързана с мириса на ръцете на мама. Някак, по естествен път контактите ми с прекрасни лекари, с които тя е работила, най-вероятно предопределиха избора ми да уча медицина.

Нямаме лекар в семейството ни, аз бях гордостта им. Нашите синове също не избраха медицината като свое бъдеще, но съм щастлива, че се реализират там, където се чувстват добре.

-Къде учихте медицина?

- Завършила съм Медицински университет - София през 1980 г. Аз съм родена в град Кула, което ми е дало изключително много.  В последствие това беше и първото ми работно място. Като студентка бях кръжочник по акушерство и гинекология. Моята първа любов в медицината е именно гинекологията и винаги съм си представяла, че това ще е моето бъдеще в професията. След като завърших медицина, започнах работа по разпределение в град Кула, в районната болница, в отделението по акушерство и гинекология. Там работих по-малко от половин година. Омъжих се и със съпруга ми дойдохме да живеем във Велинград, той е от тук. Нямаше свободни места за лекар в отделението по АГ в районната болница, нямаше и перспектива за скорошно освобождаване на такова и трябваше да направя друг избор. Така през 1981 г. започнах работа в Санаторно-курортния комплекс и взаимно се открихме с физикалната и рехабилитационна медицина, която стана моя втора, но за цял живот, любов.

Мисля, че изборът ми е правилен и съм щастлива и доволна от него. Чувствам се удовлетворена, че съм избрала тази специалност. Тя е с много традиции, но и с изключителни перспективи, особено във Велинград, като най-големият балнеоложки курорт у нас. От 1985 г. съм специалист по физикална и рехабилитационна медицина, работила съм като ординатор, като зам.-главен лекар, след това като главен лекар и директор на болницата. Нашата болница е наследник на над 60-годишна традиция, работила съм с прекрасни лекари. На своите учители дължа в много голяма степен всичко, което съм постигнала и любовта си към специалността. Стъпила съм на много здрава основа.

Другото, което ме прави щастлива, е, че работя с изключителен екип, който в годините се подмладява. Работата с млади хора е много зареждаща и доставяща удовлетворение.

-За тези 38 години, откакто работите физиотерапия, какво се промени в тази област на медицината?

- Много неща се промениха в добра посока. След промените през 2000 г., физикалната медицина и рехабилитация се поставиха на правилна основа и макар и с не толкова бързи темпове, както би ни се искало, заема подобаващо място в цялостния лечебен процес. Нашата специалност започва от превенцията, продължава в профилактиката на хроничните социално-значими заболявания и включва последващата рехабилитация след проведено активно лечение на основното заболяване. Болката ми е, че в този дълъг период на развитие в сянка остана балнеологията, на която не се обръща достатъчно внимание. А тя е изключителна възможност България да заеме подобаващо място на Европейската здравна карта, като държава с огромен ресурс за развитие на балнеологията, за помощ не само на българските, но и на европейските пациенти.

Велинград е с най-големия дебит на минерални води на Балканския полуостров – над 12 млн. литра на денонощие. За съжаление, този ресурс не се използва напълно за лечение. Това е моя амбиция да развиваме балнеологията не само в болницата, а и като цяло в курорта „Велинград”.

Иначе във физикалната и рехабилитационна медицина нещата вървят в правилната посока. Развиха се високотехнологични методи за рехабилитация, които вече се прилагат на практика. Аз се чувствам много горда с това, което нашата болница е постигнала. Когато започнах да се занимавам с административна работа, лечебната част беше сведена до използването на минералните води и отчасти до ограничен вид електротерапия. Болницата нямаше никакви условия за прием и лечение на инвалиди.

Сега сме една, мога да кажа, съвременна болница, която предоставя всички възможности за рехабилитация, включително и на хора с тежки физически увреждания, особено след цялостния ремонт и преоборудване през 2017 г. на един от корпусите. Нашата болница е позната в цялата страна като лечебно заведение, което приема най-тежките случаи, а те са голямо предизвикателство за рехабилитация.

- Какви най-често са вашите пациенти?

- Това са хора, непосредствено след изписване от болница за активно лечение, прекарали мозъчен инсулт, с множествена склероза, болест на Паркинсон, след черепно-мозъчни травми, състояния след оперативно отстраняване на тумори, които за съжаление са все по-често при млади пациенти. Това са тежки състояния, не само с двигателни дефицити, но и с психоемоционални и когнитивни увреждания. Друга нозология, с която работим, са пациентите с ортопедо-травматологични заболявания, непосредствено след ендопротезиране на тазобедрени и коленни стани, тежки фрактури на долни крайници, на гръбначен стълб, които са съпроводени също със сериозни двигателни увреждания. Значителен дял от патологията заемат болните с хронични дегенеративни и ревматологични заболявания, при които адекватната и системна рехабилитация е единствено средство за ограничаване на последващата ги инвалидизация.

Работим по всички рехабилитационни клинични пътеки, с изключение на тази след миокарден инфаркт и сърдечни операции по договор с НЗОК. Имаме договор и с НОИ по Програмата за профилактика и рехабилитация, както и договор с МЗ за рехабилитация на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.

Друг начин за прием са пациентите с над 90% трайни увреждания, без или с чужда помощ, за които лечението се заплаща от териториалните поделения за Социално подпомагане по местоживеене. Приемаме пациенти от цялата страна. Разполагаме с достатъчен леглови капацитет за удовлетворяване на техните нужди от рехабилитация в заявен при резервациите период, с изключение на тези по клинични пътеки. Поради наложените месечни лимити от НЗОК, приемът се ограничава в техните граници, което налага изготвянето на Листи на чакащи за период до 2 месеца. За съжаление, остават и неудовлетворени заявления. Предимство, разбира се, имат пациенти след непосредствено изписване от болница, които приемаме веднага. Длъжни сме да се съобразяваме с лимитите и това е големият ни организационен и финансов проблем.

Лимитите все още се определят на исторически принцип, при което се повтарят старите грешки, не се отчитат обективните обстоятелства. Сравнявайки с лимитите, които получават някои други болници, няма как да не си мислим, че при определянето им има и лобистки елемент. Лимитите са категорично недостатъчни. Другият проблем е, че клиничните пътеки за рехабилитация, както е всеизвестно, от години са недофинансирани, цените им са едни от най-ниските и не отчитат степента и тежестта на уврежданията. Така, че в административен план усилията ни са свързани с анализи и преговори с НЗОК, за да можем да стигнем до адекватно остойностяване. Предизвикателствата са постоянни и непрекъснати, но това ми дава хъс за работа.

- Какви процедури предлагате в болницата?

- Болницата е с най-високото, трето ниво на компетентност, база е за обучение на специализанти и студенти. Разкрити са сектори по всички направления на специалността. Балнеолечението включва външен и вътрешен минерален басейн, тангенторни, хидромасажни и класически вани, джакузи, инхалации с минерална вода, питейно приложение. Кинезитерапевтичните салони са три, включваме всички методи на кинезитерапията. Това е лечението с движение, което е основата на рехабилитацията.

В един голям сектор за електро- и светлотерапия разполагаме с почти изцяло обновени през последните 2 години най-съвременни апарати за лечение с ниско-, средно- и високочестотни токове, ултразвукова, магнито- и лазертерапия. Предлагаме и термотерапия, която включва парафино-, луголечение и криотерапия, сауна и парна баня. Повечето апарати са комбинирани и дават възможност за включване на различните фактори на електро-, магнито- и ултразвуковата терапия.

Болницата разполага със собствен електромиограф, което дава възможност да проследяваме и обективизираме резултатите от лечението при заболявания на периферната нервна система. При нас работят 7 лекари със специалности по физикална и рехабилитационна медицина, вътрешни болести и неврология, така че можем да гарантираме, че този екип ще отговори на потребностите на основния ни контингент пациенти. Рехабилитационният комплекс е винаги индивидуален, защото лекуваме не болестта, а болния човек, което налага комплексен и мултидисциплинарен подход.

Другото, което харесвам в моята специалност, е това, че се работи в екип. При нас нещата никога не се постигат персонално, изискват много търпение и стават бавно.  

-Споделете за някои случаи от практиката ви, които няма да забравите...

- Много са тези случаи. Помня ги с имена тези пациенти. За мен най-големият подарък, който болницата е получавала, са ненужните вече патерици на проходилите пациенти. Имахме пациент от Хасково с тежка политравма, който бе преведен от „Пирогов” на носилка, а след неколкократни рехабилитационни курса, не само си тръгна ходейки, а и си шофираше до вкъщи. За мен най-вълнуващи са постиженията, които имаме при децата и младите пациенти. Последният случай, с който много се гордеем, е една 19-годишна студентка по архитектура, която в резултат на тежко автоимунно заболяване, засягащо храносмилателния тракт, беше стигнала до тегло от 32 кг. Дойде с напълно хипотрофирала мускулатура, с никаква възможност да се движи сама, напълно изтощена от болката и безсилието, без вяра, че ще ги преодолее. Ние я поехме като предизвикателство, въпреки, че  Касата не плаща рехабилитацията на това рядко заболяване и за половин година ежедневни усилия постигнахме голям успех. Вече наддаде 10 кг, самостоятелна е, ходи, усмихва се, крои планове за бъдещето си. Вярваме в нейното обещание, че, когато завърши архитектура, ще проектира болницата на мечтите ни.

Без физиотерапията лечението на голяма част от пациентите остава недовършено, а понякога опорочено. Дори при брилянтно извършена операция, но ненавременна и неадекватна рехабилитация, може да бъде опорочен резултатът от нея. В световен мащаб, физикалната и рехабилитационна медицина се развива много бързо. Поради финансови ограничения у нас сериозно изоставаме с въвеждането на роботизираната рехабилитация, с използването на виртуална реалност за възстановяване на физически и когнитивни нарушения, с фийд-бек терапията. Големи длъжници сме на болничната онкорехабилитация, която все още не се заплаща от НЗОК. В момента като единствен светъл лъч е програма „Виктория”, финансирана от МЗ, но това е крайно недостатъчно.

- Докъде стигна задочният диалог на лекарите по физикална медицина с кинезитерапевтите за тяхното желание да работят самостоятелно?

- Няколко пъти споменах, че рехабилитацията е екипна работа. Ние сме работили и ще продължаваме да го правим с удоволствие с кинезитерапевтите. Проблемът идва от нереализираните амбиции на една малка група кинезитерапевти, които искат да убедят обществото, че завършвайки Националната спортна академия (НСА), могат самостоятелно да лекуват. В целия свят право и отговорност за лечение има лекарят.

У нас законовите и нормативни изисквания дават правото на лекаря да лекува самостоятелно едва след придобиване на специалност, т.е. след минимум 10-годишно обучение и специализация. На фона на това учене на лекаря, да признаем, че един завършил 4-годишно обучение по кинезитерапия в НСА специалист има правото, знанията, възможностите и отговорностите да лекува самостоятелно, звучи несериозно. Кинезитерапевтите имат много стабилно място в екипите за рехабилитация, но нашето категорично  мнение е, че лечението трябва да остане под ръководството на лекаря по физикална медицина и рехабилитация. Иначе, кинезитерапевтите имат право на самостоятелна работа при здрави хора, те са най-облагодетелстваните от всички здравни специалисти. Съветът ми е тези, които искат да лекуват самостоятелно, да завършат медицина.

- Как си почивате и пазите от прегаряне в работата?

- Нямам хоби, работата ми е много динамична и не ми позволява да прегарям, защото трудностите и падовете винаги са последвани от прекрасни емоции. Не ми се е случвало да прегарям. Обожавам да пътувам, това е един от начините, който ме разтоварва и вдъхновява. Разбира се, това няма как да се случва ежедневно. Обичам да чета. Има една галерия във Велинград, която посещавам и където си награждавам душата, като се наслаждавам на изключителни картини от съвременни български художници.

Другото, което за мен е изключително разтоварващо, е контактът с деца. Разбира се, най-щастлива съм, когато съм с 2 годишния си внук. Когато се почувствам на ръба, оставам малко повече на детската площадка.

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
4DNP


Още новини
Обсъждат лекарство на основата на канабис да се дава на деца с епилепсия
24.08.2019 10:03:29

Обсъждат лекарство на основата на канабис да се дава на деца с епилепсия

Здравни наблюдатели от правителствения комитет по здравеопазване и социални грижи в Англия се про ...

Разходно-ефективността няма да е водещия критерий при изписването на най-доброто лечение
23.08.2019 17:15:38 Надежда Ненова

Разходно-ефективността няма да е водещия критерий при изписването на най-доброто лечение

Медицинските специалисти ще могат да преписват лекарствен продукт, различен от определените за ра ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...