Д-р Лилия Бърдарска: Да спасяваш детски сърца е награда, призвание и щастие

Д-р Лилия Бърдарска завършва гимназия в родния си град Плевен. През 2016 г. се дипломира като лекар в Медицинския университет - Варна. Започва работа в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница (НКБ). Специалност по детска кардиология придобива през 2023 г. През октомври 2025 г. провежда кратка специализация в Отделението за лечение на аритмии в детска възраст на Ospedale Bambino Gesù в Рим, Италия.

Д-р Бърдарска, как избрахте медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Много отдавна избрах медицината. Баба ми и дядо ми разказваха една история от моето детство. Любимата ми игра е била на лекар. Редовно съм се приготвяла и съм ги канила на преглед. Въпросите са били сериозни: Боли ли Ви глава, как сте с кръвното, посетихте ли зъболекар? Иначе, семейството ми няма нищо общо с медицината. Не знам как ми дойде тази идея, но със сигурност училището също изигра роля. Имах страхотни преподаватели по биология и химия и изборът сякаш дойде естествено.

Как се насочихте към детската кардиология? Кои бяха първите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и лекар? С какво допринесоха те за решението Ви да се явите на изпит за европейски сертификат по специалността?

В края на обучението си по медицина бях доброволец в организацията на един конгрес на Дружеството на кардиолозите в България. Не знам дали случайно, дали знаците на съдбата ме насочиха, но попаднах на една сесия по детска кардиология и материята ми се стори доста интересна, различна  от кардиологията за възрастни и от педиатрията. Тогава открих и интереса си към ритъмно-проводните нарушения. След като завърших, малко след последния държавен изпит, си събрах багажа от Варна и дойдох в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница. Тук съм вече почти 10 години. Средата ми допада, много харесах работата и с удоволствие общувам с най-малките пациенти. 

Спомням си моите учители, много от тях са допринесли да бъда това, което съм. Попаднах през годините на хора, които подкрепяха идеите ми, вярваха в мен, помагаха ми с каквото могат. Благодарна съм и на хората, с които в момента работим заедно. Ако започна да изброявам, със сигурност ще пропусна някого неволно. Още съвсем в началото на кариерата си изявих желание да се занимавам с лечение на ритъмно-проводни нарушения и тази идея беше подкрепена. За последното съм благодарна и на колегите от Отделението по електрофизиология на Национална кардиологична болница. 

Решението да се явя на Европейски изпит по детска кардиология се зароди още докато се готвех за изпита за специалност, но тогава други лични събития отложиха явяването ми. Почти всички колеги сме членове на Европейската асоциация по детска кардиология, от където и получаваме информация за нейните инициативи. Вярвам, че трябва да има унифицирани критерии, както за практическо обучение, така и за теоретични знания и, че човек трябва да си „сверява часовника“ с обективен референт.

Изпитът се състоеше в две части – едната оценяваше практическите умения, реално какво съм правила, а другата част бе теория. Своеобразен тест за нивото на моята професионална квалификация. Попълних с проф. Анна Кънева, мой началник в Клиниката по детска кардиология дневник на дейностите, които извършвам. Тя бе мой ментор. Трябваше да направя определен брой процедури и да опиша научните си публикации, проекти, които аз съм инициирала и осъществила, както и бъдещи такива, участия в международни форуми. Дневникът се оценява от специално

Разкажете как протече подготовката Ви, как премина изпитът?

Четях задълбочено одобрената от асоциацията литература и гледах създадените за подготовка уебинари. Готвих се по няколко учебника, както и се запознах със съвременните препоръки за поведение на Европейската и Американската кардиологична асоциации. Изпитът се проведе онлайн. С камерата на компютъра те наблюдават. Бях във виртуална изпитна стая. Преди това трябваше да снимам стаята на 360 градуса, а телефонът да е зад гърба ми и те да го виждат. В рамките на 3 часа, давах отговорите на 250 въпроса, които обхващаха различни сфери на детската кардиология. От феталната ехокардиография до възрастните с вродени сърдечни малформации, защото нашата работа е свързана основно с грижата за пациенти с вродени сърдечни малформации. Въпросите бяха разпределени върху различните области и много от тях наистина ме затрудниха, но въпреки това отговорих правилно. В края на ноември 2025 г., след разглеждане на кандидатурата ми, получих и сертификата.

Вече имате опит в работата с деца със сърдечни проблеми и семействата им, споделете впечатлението си – навреме ли попадат те при специалист, оптимална ли е организацията по консултирането им, приема за болнично лечение, проследяването им.

Клиниката по детска кардиология в НКБ е единственият референтен център за България, където децата със сърдечни проблеми се насочват, а ние определяме сроковете и индикациите за оперативно/интервентно лечение. В последните години е напреднала феталната диагностика, което е от значение за вродените сърдечни малформации. По-често вече има фетални диагнози, което оказва влияние още при подготовката на раждането.

Ако сърдечна малформация се установи около 21-ва гестационна седмица, когато се прави феталната ехокардиография, може да се планира раждане в голям център, това да намали риска от транспорт на новороденото в критично състояние и семейството да е подготвено. Може да се направи и предварителен разговор с кардиохирург. За съжаление, част от малформациите не могат да се видят фетално и диагнозата идва като шок за родителите. Изявата може да е на различен етап от живота и насочването на пациента идва от педиатрите и детските кардиолози от страната. За моя радост, има млади колеги в големите областни градове, които поемат голям обем от работа и се справят чудесно. 

Ритъмно-проводните нарушения, с които аз се занимавам, също се изявават в различен етап от живота – от периода на новороденото до юношеска възраст и пациентите се насочват, както от детски, така и от кардиолози за възрастни. Национална кардиологична болница е единственото място, където може да се извършва интервентно лечение на аритмиите в детска възраст.

Каква е успеваемостта на лечение на един пациент, който е само на един месец?

Зависи от диагнозата и състоянието на пациента. По отношение на вродените сърдечни малформации, в клиниката се оперират успешно и комплексни такива, но за съжаление има случаи, при които прогнозите са лоши. При някои кардиопатии няма как да се постигне анатомична корекция и се извършват серия от помощни операции (т. нар. „еднокамерни сърца“). Няма как да бъде постигнато качеството на живот на един здрав пациент, дори и с много добра хирургия. По отношение на ритъмните нарушения, с които аз се занимавам, интервентното лечение, ако такова се налага, е успешно при повечето деца при достигане на подходяща възраст и тегло.

Какво е усещането да спасяваш детски сърца?

Това е награда, призвание, щастие! Най-важният смисъл на това, което правим. Благодарна съм на пациентите и техните родители, които ми се доверяват. Те са най-голямата ми мотивация да не спирам да търся и да се развивам, за да мога да предложа най-доброто и съвременно лечение. Чувството да си допринесъл да се върне нечия усмивка и спокойствието в семейството не може да се опише. Понякога проследявам децата от малки до 18-годишна възраст и неизбежно ставам част от тяхната житейска история. 

Разкажете накратко за себе си – кои са любимите Ви занимания извън професията, как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да чета всякаква литература, не само професионална. Харесвам да ходя на театър, опера. Спортът също е важна част от живота ми, за която се старая да намирам пролука в ежедневието. Помага в борбата със стреса. Времето, прекарано със семейството също ме зарежда и ми дава сили. Гледам да ограничавам някои дейности и се отдавам на съвсем обикновените семейни задължения. Имам едно дете и когато съм дежурна, моят съпруг поема грижите. Трудно е, но се справяме като всички останали млади семейства.

Какво искате да пожелаете на колегите си, които както Вас избират да  тръгнат по пътя на детската кардиология и на учителите, с които заедно градите нейното бъдеще? 

Пожелавам на колегите да не губят мотивация и да не спират да търсят развитие най-вече в името на пациента. Да предизвикват себе си с научна работа и участие в международни конгреси. Когато участвам на международен форум, се старая да е активно - с представяне на случай или собствен опит. Така, освен, че човек прави литературна справка и обогатява теоретичните си познания, получава ценни съвети от водещи европейски и световни специалисти. Работата ни е предизвикателство и изисква непрекъснато повишаване на квалификацията и запознаване с новостите. А защо не и да разработиш собствен проект? Има смисъл и пожелавам на колегите винаги да го намират. По отношение на моето ново предизвикателство, сега започвам дисертация и имам идеи за бъдещи научни проекти.