Д-р Явор Граматиков е възпитаник на МУ - София. След завършване на образованието си се насочва към нуклеарната медицина.Изборът му е продиктуван от интерес към съвременните високи технологии за диагностика и лечение, които навлизат все по-бързо в клиничната практика у нас. Един от най-младите специализанти в Клиниката по нуклеарна медицина към УМБАЛ "Александровска".
Д-р Граматиков, с какво Ви привлече нуклеарната медицина?
Нуклеарната медицина е сравнително нова специалност. Освен широки медицински познания, тя изисква и знания по базови дисциплини като химия и физика. Нуклеарномедицинската диагностика е свързана с приложение на различни радиофармацевтици в ниски дози, с които се диагностицират и проследяват множество доброкачествени и злокачествени заболявания на клетъчно и молекулярно ниво.
За целта се използва вискотехнологична хибридна апаратура – PET/CT и SPECT/CT, с помощта на която получаваме освен физиологичен, и анатомичен субстрат на изследваните структури. Освен диагностична, нуклеарната медицина има и терапевтична роля, например при лечението на някои бенигнени и малигнени заболявания на щитовидната жлеза, при костни метастази от най-често срещаните видове карциноми.
Именно терапевтичната й роля търпи голямо развитие през последните години. В този ред на мисли специалността дава широки възможности за развитие на младите лекари като мен. Освен самата специалност като съдържание и възможности, за избора ми да започна своя професионален път в Клиниката по нуклеарна медицина към УМБАЛ ,,Александровска“ значение имаше и сплотеният, позитивен екип от млади, силно мотивирани колеги.
Познават ли добре колегите Ви от другите специалности нейните възможности?
Да, смея да твърдя, че повечето лекари са запознати с диагностичните възможности на нашите хибридни образни изследвания и екипът ни има дългогодишен опит в съвместната работата с широк спектър специалисти, основно хирурзи, онколози, хематолози и лъчетерапевти. Допълнително, след въвеждането на относително новия за България радиофармацевтик 68Ga-PSMA, който се използва при пациенти с простатен карцином, вече всеки ден имаме общи пациенти и с колегите от урологичните клиники. Всяка година се организират и множество мултидисциплинарни симпозиуми в България и Европа, на които с колегите от различни специалности обменяме опит за последните новости във всяка специалност.
Има ли страх у пациентите, на които е назначено такова изследване – страх от неизвестното, породен от недостатъчна информираност?
Забелязал съм, че с времето конкретния страх, за който говорите намалява, именно поради по-добрата информираност на пациентите. Полза за това има, разбира се и предварителния разговор с пациента и снемането на анамнеза - тогава той има възможност да коментира с нас, да постави въпроси към нас, да изрази колебания.
В нашата клиника е задължителна практика предварително да даваме писмени инструкции и план как протича изследването, те са описани подробно и на сайта на болницата. Така ,че пациентът идва подготвен какво го очаква и може предварително да си набележи въпросите си и да ги коментира с лекаря.
Тези изследвания навлизат все по мащабно в нашето ежедневие и мисля, че тепърва ще разкриваме нови, неизвестни до момента, диагностични и терапевтични ползи от тях. Това се отнася и за приложението на новите радиофармацевтици. По-широкото им приложение ще спомогне, надявам се, за преодоляване на необоснованите страхове от тях.
На това място искам да Ви попитам как преодолявате колебанията и недоверието на пациентите?
Голям процент от нашите пациенти току що са се сблъскали с диагнозата рак и логично са изплашени и объркани. Важно е да усетят нашата подкрепа и стремеж да им помогнем в борбата с това коварно заболяване. На първо място, разбира се е подробният разговор, дискусията за заболяването, евентуални терапевтични аспекти и, не на последно място е, доброто отношение, което също лекува.
Кое според Вас е най-ценното в професионалния диалог между лекарите клиницисти и лекарите диагностици, какъвто сте Вие?
Основното е взаимната полза, това, че заедно в диалога и обсъжданията ние взаимно си помагаме и това повишава квалификацията ни. На първо място в нашата ежедневна практика стои конкретният медицински казус.
Всеки клиничен въпрос е индивидуален и е необходим персонализиран мултидисциплинарен подход към конкретния пациент. Клиницистите често поставят конкретен въпрос, на който ние се стремим да отговорим максимално подробно, за да им помогнем в избора на оптимален терапевтичен подход.
От кои принципи се ръководите в комуникацията с пациентите? Какво според Вас пречи най-много на пълноценното общуване с тях?
Както вече споменах, важен е подробният разговор на достъпен език с пациентите. Това са хора с професии, различни от медицинската и понякога по-трудно разбират необходимостта от терапевтичните и диагностичните медицински процедури, но когато имат възможност за подробна и изчерпателна дискусия с лекаря насреща нещата се променят. Според мен ограниченото време породено от голям обем административна работа е една от основните пречки в пълноценното общуване с пациентите.
Ако имахте административна власт какво бихте променили, за да се развива нашето здравеопазване без трусове и недоволства?
На този етап нямам достатъчно опит и компетентност за да разреша всеобщото недоволство. Все пак мисля, че би било добре да се намалят административните задължения на лекарите, за да имаме повече време да правим това в което сме най-добри, а именно да преглеждаме и лекуваме нашите пациенти.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си и на учителите Ви в специалността?
Да бъдат щастливи и най-вече здрави.
А Вие вероятно сте някой "стар" непрокопсал доктор, на когото другите са виновни.
А ортопедията не им дава
Млади колега, вземай специалност и по най-бързия начин се изнасяй на запад! Във всеки случай по-далеч от фалиралата Александровска! Ако останеш там до пенсия ще хайдакаш денонощно за 800 лв.
Представителите на Инициативния комитет на специализантите искат основната им заплата да бъде 150 ...
На днешното правителствено заседание е одобрен План за изпълнение на Националната стратегия за хо ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Марио Ал-Каму: Пътят ми в медицината започна от детски атлас по анатомия и стигна до операционната зала
29.06.2025 11:26:24 Невена ПоповаД-р Габриела Панайотова: От моя пръв учител научих, че е важно да чуваш не само симптомите, а и душата на пациента
22.06.2025 10:26:10 Невена ПоповаДоц. Боян Владимиров: Малко специалности предлагат такова разнообразие за практикуване като лицево-челюстната хирургия
15.06.2025 11:18:44 Невена Попова