Неделя, 15 Септември 2019
12
май
6

Проф. д-р Иван Поромански, дм: Гордея се с всеки спасен от нас пациент

Най-опасното е да те лекува беден лекар



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Проф. д-р ИванПоромански,дм, завършва медицина в София. Има специалност по обща хирургия (1991 г.), ортопедия и травматология (1997 г.), спешна медицина (2008 г.) Има над 100 публикации в списания и участия във форуми на тема инфектни усложнения в хирургията, антибактериална терапия, хирургично лечение, диагностика и др. Член е на Българското хирургично дружество, Българското микологично дружество, Българската асоциация за лечение на рани, EPUAP.

Ползва английски и руски език. Дисертацията му е на тема: „Инфектирано диабетно ходило – диагностично-лечебно поведение“ (1999 г). Има защитена магистратура по „Здравен мениджмънт” към Медицински университет – София, както и Сертификат по „Болнично управление” на швейцарското правителство по Българо-швейцарска програма.

 Преминал е „Обучение на изследователите на лекарствени препарати”-Бавено, Италия, през април 2002 г. и Обучение в Университетска болница „Хелзинки“, Департамент по пластична хирургия.

Проф. Поромански ръководи от 2002 г. единствената у нас Клиника по гнойно-септична хирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, която поема едни от най-тежките случаи с инфектни хирургични усложнения.

 -Проф. Поромански, как се насочихте към медицината?

- В интерес на истината, аз съм първият в рода ни, който е поел по пътя на лекаря. Няма друг. Не мога да кажа, че от малък съм искал да стана лекар. Сестра ми беше прекарала тежко инвалидизиращо заболяване и моите родители имаха голямо уважение към лекарската професия. Може би това отношение се прехвърли и към мен. Сам избрах тази професия. След толкова години имам чувството, че съм постъпил правилно, защото в мен убеждението, че може би за друго не ставам, се затвърди (б.а. смее се).

- Да спасяваш човешки живот е висша форма на професионална реализация – не е ли така?

- Удоволствието да спасяваш човешкия живот е нещо, което не го осъзнаваш. Ти просто го правиш и изпитваш удовлетворение от това, че си успял да извадиш някого от лапите на смъртта. Това наистина е удовлетворение.

Има и нещо друго за лекарската професия, освен, че изисква много време, посвещаване, усилия, учене и т.н., не всеки, който е завършил медицина, може да стане практикуващ лекар.

Вас от първия път ли ви приеха медицина?

-Да, приеха ме от от първият път в МА-София. Аз кандидатствах през 1977 г., а тогава да те приемат медицина беше много трудно, изискваше се висок успех. След като завърших, отбих военната си служба 2 години. След това станах стипендиант на Министерството на народната отбрана, с желанието да работя като военен лекар. Работих като такъв 3 години, но разбрах, че да съчетаеш военния с лекаря е доста трудно за мен лично и затова напуснах военните. През 1988 г. останах без работа с 2 деца. Търсих си работа и в тази клиника се беше отворило едно място. Дойдох случайно и за малко, което не е за вярване, поради факта, че да те вземат на работа в „Пирогов” бе извънредно трудно. Напливът от желаещи бе огромен.

Представих се на завеждащия тогава проф. Петков и той реши да ме вземе на работа. Започнах работа тук през 1988 г., но преди това в продължение на 7 години (от 1981 г.) бях кръжочник по спешна хирургия към „Пирогов“. Идвахме на екип и помагахме на колегите-хирурзи. След завършването на МА-София между 3 и 6 месеца на година идвах в „Пирогов“ да специализирам хирургия. Исках да работя в „Пирогов“ и накрая успях. Както казват: „Временното е най-постоянно“. Аз дойдох за малко и вече съм в тази клиника 30 години.

Започнах от ординатор. В тази хирургия тогава бяха 12 лекари-колеги. В годините минах през всички етапи – от ординатор, научен сътрудник, трите степени, началник на отделение и от 2002 г. съм началник на Клиниката по гнойно-септична хирургия.

Какво се промени за тези 30 години във вашата работа?

-Стана по-трудно. Първо,пациентите се увеличиха много. До 2002 г. в тази клиника се лекуваха около 800 души годишно. От тогава досега започнахме постепенно да увеличаваме капацитета, който имаме по отношение лечението на пациентите, и в момента достигаме между 2000 и 2600 болни на година. Това е почти три пъти увеличение на пациентите. Лекарският състав се е увеличил с около 30%.

Направихме екипен начин на лечение, в който са включени хирурзи, ортопеди и травматолози, анестезиолози и интернисти. Тази екипност ни позволява да обхванем пациента от повече страни. Това спестява време и ни позволява да лекуваме повече болни. Но персоналът започва да недостига, а болните се увеличават непрекъснато. За съжаление, нашата клиника на този етап е единствена с тази специфика. Случаите са трудни за лечение и диагностика. Поради тази причина не всеки има желание да работи с тежко болни пациенти, страдащи от инфектни хирургични усложнения.

-Кои са най-честите случаи?

- Ние работим много с диабетно болни. В света тези болни се увеличават, у нас също. Проблемът е, че след откриването на инсулина се е смятало, че диабетът вече е излекуван. По времето, когато не е имало инсулин, хората са умирали или от хипогликемия, или от диабетна кома. Когато започва да се лекува диабетът, се смята, че това е огромно постижение и това е така, но това, което не се е знаело, е, че тази болест има късни усложнения. След един период, в който пациентът е с диабет, започват тези усложнения. В момента това е бумът. Диабетът дава отражение върху всички органи и системи на организма. Към момента в световен мащаб около 70% от нетравматичните ампутации на крайници се дължат именно на диабета, да не говорим за придружаващите заболявания.

-Често ли се налага да ампутирате крайник или част от него?

- Да, за съжаление, често се налага. Стараем се да не ампутираме дори част от крайник. Ние до последно се борим, за да можем да спасим колкото се може повече от крайника на пациента, но в зависимост от стадия на инфекцията, не винаги успяваме. Имаме добра колаборация с колегите от съдова хирургия и инвазивна кардиология. Когато пациентът дойде инфектиран, ние не ампутираме веднага, а се опитваме да овладеем инфекцията. След това консултираме пациента със съдов хирург или лекар в инвазивна кардиология, за да може да се постави евентуално стент или да се възстанови кръвотокът на крайника. След това наблюдаваме пациента и в това отношение също имаме успех. Понякога пациентите идват прекалено късно и се налага първична ампутация, но за съжаление в тези случаи не сме в състояние да помогнем по друг начин и това се явява животоспасяваща операция.

Имаме пациенти с по-леки инфекции и заболявания, които ги оперираме и те забравят за нас. Но при диабетно болните проблемът е в това, че те са с хронично заболяване и едва ли не, стават наши пациенти завинаги. Когато дойдат при нас, ние им помагаме. След това на базата на това, че диабетът продължава и се появяват нови късни усложнения, той идва отново при нас, защото знае, че няма да го върнем. Ние имаме пациенти, които лежат при нас по 4-5-10 пъти и не ги връщаме. С две думи, има изградено доверие между нас и пациентите. Те знаят, че могат да разчитат на нас, когато им се наложи.

-Ще споделите ли за случаи, за които няма да забравите или се гордеете?

- Всеки случай, в който сме могли да помогнем да не ампутираме крайника или да спасим живота на пациента при тежки инфекции, е вече голямо постижение. Имаме и случаи, които са били изписани от други болници поради изчерпване на възможностите за лечение в аспекта на това, че инфекцията е прекалено напреднала и няма да има ефект от лечението или операцията. Когато този пациент успеем да го спасим, това бих казал, е повод за гордост. Но, разбира се, не винаги успяваме, въпреки приложеното адекватно лечение.

-Имате ли млади лекари и специализанти?

- Специализанти нямаме. Идват млади лекари, специализиращи хирургия на обучение при нас, преподаваме на студенти по спешна медицина, на лекарски асистенти, на медицински специалисти. Младите хора предпочитат т.нар. голяма хирургия или по-екзотични специалности, които биха им дали много по-бързо имидж на хирург.

Лошото е, че някак си омаловажихме работата на лекаря, още от обучението му. И в настоящият момент аз се чудя как младите лекари успяват. За това сме виновни ние, по-възрастните, защото не успяхме да направим така, че образованието, което имахме, да го усъвършенстваме, надградим максимално и предадем адекватно на младите лекари.

Второто е, че има толкова много нормативни актове, че в един момент човек се чувства като в джунгла – не знае накъде да тръгне без компас. И младите колеги според мен не бягат в чужбина само за пари, а тъй като там има ред и някаква предвидимост в тяхното обучение,  работа и бъдеще.

Когато лекуваш пациента, трябва да дадеш всичко от себе си, без да мислиш за финансови рамки и ограничения. Най-опасното е да те лекува беден лекар и това на Запад са го разбрали. Той за какво да мисли – как ще плати тока, водата, парното и др. ежедневни разходи или за пациента. Лекарят трябва да бъде осигурен за тези материални въпроси и когато преглежда и лекува, трябва да мисли за пациента. Това като че ли го никой не го разбира или не иска да го разбере.

-Как си почивате?

- Аз обичам да пътувам и да ходя на места, където няма връзка с телефони, за да може за няколко дни да се откъсна от натоварената си реалност. Пътувам и в България, и в чужбина. Пътуването ме зарежда. Така си почивам. Хоби нямам – може би работата ми е хоби. Харесвам си работата. Организацията на работата е много важна и се радвам, че за момента не ми се месят в начина, по който съм структурирал процесите в клиниката, която ръководя.

Все пак, няма как процесите, които се случват в нашето здравеопазване да не се отразяват и върху нас. Ние не сме изолирани от обществото.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
@VEb

Гост 02.09.2019 14:10:48

Страхотен лекар! Благодарна съм за всичко, което направи за майка ми и излекува нейните рани! Не само е отличен хирург, но е и много добър човек!!!

Гост 16.07.2019 09:56:32

Абсолютен некадърник! Интересчия, крадящ парите от бедните и свестни лекари, за да обслужва собствените си интереси и на роднините, които работят там о разбира и се и тези на директора тройкатаджията! Гони лекари безпричинно, смешник! Този е за затвора! Не служайно бе пребит!

Гост 23.05.2019 15:43:48

Достоен за уважение! Но вярно, на нас младите лекари на ниски заплати няма кой да ни защити правата и интересите.. много е тежък живота на млад лекар без гръб и подкрепа..

Гост 13.05.2019 22:09:52

Смешник, смешник, ама Ви “връзва гащите” когато се наакате... и Ви събира кадаврите от цялата страна...

Гост 13.05.2019 12:40:39

Егати смешника, преминал обучение за клинично изпирване и си го писал в Си Ви-то, публикациите сигурно са във вестик Шуменска заря и Пернишка трибуна

Компетентен 12.05.2019 15:24:34

Великият барабанист Поромански от същия род ли е ?


Още новини
Проф. Станка Маркова: За да постигнем промяна е нужен диалог, а не протести
14.09.2019 10:02:53

Проф. Станка Маркова: За да постигнем промяна е нужен диалог, а не протести

„От 15 години имаме закон закон за съсловните организации. Бих казала браво на тези момичет ...

Проф. д-р Марианa Мурджева е новият ректор на МУ-Пловдив
13.09.2019 19:13:56

Проф. д-р Марианa Мурджева е новият ректор на МУ-Пловдив

Проф. д-р Марианa Мурджева е новият ректор на Медицинския университет в Пловдив. Тя спечели балот ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...