Д-р Невена Пиперкова е АГ и репродуктивен специалист в МЦ Неовитро. Дълги години тя е работила в Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА – гр. София, където придобива опит в областта на оперативната гинекология и лечение на спешни състояния в гинекологията. Преди това, в периода 2008 – 2012 г., д-р Пиперкова специализира акушерство и гинекология във ВМА и II САГБАЛ „Шейново“- София, а през 2013 г. придобива специалността си по Акушерство и гинекология.
Още като студент по медицина д-р Пиперкова преминава обучения по акушерство и гинекология, педиатрия и вътрешни болести в Университетските болници в Братислава и Брюксел. Преминала е и следдипломни квалификации по дву- и триизмерна ехография на малкия таз, колпоскопия и тъканнодеструктивна терапия, участвала е в "Академия по репродуктивна медицина".
По повод отминалия Световен месец на ендометриозата разговаряме с д-р Пиперкова за заболяването, репродуктивните проблеми и възможностите за решението им.
Д-р Пиперкова, кои са най-големите неизвестни, които са останали пред учените по отношение на ендометриозата?
Големият проблем е, че етиологията на болестта не е изяснена, поради което лечението й е истинско предизвикателство. Ние можем да лекуваме симптомите, но не и да предотвратяваме появата й. Ендометриозата е заболяване, при което ендометриалната лигавица, която физиологично се намира в кухината на матката, се е разпространила на нетипични за нея места – в стената на матката, по маточните тръби, яйчниците, перитонеума, който покрива органите в коремната кухина и малкия таз. Тези огнища може да се развият и извън гениталния тракт. Макар и по-рядко, ендометриозни участъци са установявани в червата, в белия дроб, дори в лигавицата на носа.
Как се диагностицира това заболяване?
Понякога наричаме ендометриозата „големият имитатор“, което често би могло да затрудни поставянето на диагнозата. Характерни оплаквания, насочващи за наличието й са - болезнени и обилни менструации, болки при полови контакти, както и друг вид необясними болки в малкия таз, коремната област и кръста, за които не се установяват конкретни причинители от друго естество. Проява на болестта, която често води до поставянето на диагнозата, е установяването по време на ултразвуков гинекологичен преглед на кистични образувания в яйчника с характеристики съмнителни за ендометриоза. Не рядко при пациенти с ендометриоза се наблюдават и репрудоктивни затруднения.
Ендометриозата е едно много нетипично протичащо заболяване, което засяга жените от 15 до около 50 годишна възраст. Казано по друг начин, от периода след появата на менструалните цикли до навлизането в менопауза, което средно за България е около 50 - годишна възраст. Докато жената е хормонално активна, ендометриозата може да се развива в организма й и да протича различно при различните пациентки. При едни жени би могла да е дори безсимптомна или с много леки прояви, при други – умерено изразена, а при някои да е с много тежка изява.
Колко степени има ендометриозата?
Четири. В зависимост именно от измененията и симптомите.
Ендометриозата често е възприемана като присъда за безплодие. Това така ли е реално?
Не бих казала, че е присъда за безплодие, но за съжаление жените, които имат репродуктивни проблеми, по-често са с ендометриоза. Ако за общата популация жени между 15 и 50-годишна възраст, 10-15% имат ендометриоза, то при жените с репродуктивни проблеми в 40-45% от случаите се установява ендометриоза. Това обаче не означава, че тези жени не могат да достигнат до бременност и раждане. Присъда звучи прекалено страшно, а надежда има. Развитието на репродуктивната медицина повишава шансовете на тези пациентки.
Ендометриозата е много разнолика. Тя може да се изрази с една изолирана киста на яйчника, която да е единствената й проява, но може да се изрази и в лезии, както във вътрешността на маточните тръби, водещи до изменения в тях, които ги правят непроходими, така и в множество огнища по повърхността на перитонеума, покриващ органите в малкия таз и корема и по този начин водещи до образуването на множество сраствания. Това са изменения, които неминуемо водят до репродуктивни нарушения, които могат да бъдат преодоляни чрез методите на репродуктивната медицина. Друг не по-малък фактор, който влияе на физиологичните процеси е, че тези огнища се свързват с отделяне на различни съставки, които водят до неспецифична възпалителна реакция в тъканите, както и в промяна на локалния имунен отговор. Много важно е да се знае, че когато ендометриозата засегне яйчника, образувайки дори малки кистични структури, тя изконсумирва част от здравата яйчникова тъкан, в която се намират фоликулите. Жените се раждаме с определен брой фоликули. Част от тях всеки месец тръгват да нарастат ( така наречените антрални фоликули), но само един от тях става доминантен и овулира и това се повтаря през повечето менструални цикли. Ако обаче има огнища на ендометриоза, те са на местата, където са били тези фоликули. Ако има множество такива огнища, то е за сметка на тези антрални фоликули и броят им се редуцира чисто механично. В определени ситуации, тези огнища нарастват, образуват се ендометриозни кисти с характеристики, налагащи оперативно лечение. При оперативното им отстраняване, дори и при най-прецизната оперативна техника, неминуемо се отстранява и част от разположения в непосредствена близост здрав яйчников паренхим. Затова е необходимо тези операции да бъдат много добре прецизирани, да се провеждат само, когато наистина са наложителни, спазвайки съвременните алгоритми.
Има ли предположения, защо се появява ендометриозата?
Науката все още не е стигнала до единна теория каква е причината да се отключи това състояние. Доказано е само, че хормоналната активност е абсолютно задължителният фактор, за да се развива ендометриозата, тъй като жени преди настъпване на първите менструални цикли и жени след менопауза нямат ендометриоза. Дори и да има генетично предразположение за развитието й, тя не се изявява в тези възрастови периоди.
Кои са най-често срещаните репродуктивни проблеми при българите и различават ли се те в сравнение с проблемите, които имат хората в другите европейски държави?
Като цяло проблемите са едни и същи, няма разлика между репродуктивните проблеми, засягащи хората в България и тези в другите европейски държави. Това, което не бива да се подценява е и мъжкият фактор. Много често в борбата за дете първо се търси проблема в жените, но всъщност двойката се състои от двама партньори. И жената, и мъжът са еднакво важни. За съжаление все по-често има отклонение в показателите на спермограмите дори и на млади мъже.
Каква е причината за това?
Причините са разнообразни. Но ако изключим обективните медицински причини като вродени състояния, предходни операции на тестисите, локално разширени венозни съдове ( варикоцеле ), ендокринни заболявания, инфекции и много други, в не малка част от случаите не се установява конкретна причина. Все по-важна роля във влиянието върху сперматогенезата оказват съвременния начин на живот и факторите на средата. Това са както алкохол, цигари, различни добавки, които не малко млади мъже използват, за да добият атлетичен вид на тялото си, така и храната, която ядем, въздухът, който дишаме, токсините, в околната среда, които приемаме постоянно. Всичко това дава отражение и върху мъжкия фактор. Приема се, че сперматозоидите са много чувствителни към т. нар. оксидативен стрес, който влияе върху тяхната морфология и подвижност. Затова казваме, че е хубаво да се спазва диетичен режим, да се храним с повече плодове, зеленчуци и по-разнообразно. Хубаво е да има и спорт, защото така реално се подобрява кръвообращението. Всички тези фактори, някои от които са извън нас, за съжаление, водят до промени както в спермограмата на мъжа, така и в качеството на яйцеклетките на жените и каквото зависи от нас, трябва да направим, за да им противодействаме. Най-вече обаче не бива да отлагаме твърде дълго времето, в което да имаме деца. Това, че се чувстваме млади не значи, че организмът ни също е млад. Ако човек наистина е срещнал партньора си е хубаво да не отлага. По-скоро може да отложи във времето професионалното си развитие, но създаването на нов живот е определено много точно от природните закони и наистина няма как да го отложим твърде много във времето.
Служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева проведе разговор с новия комисар, отгова ...
Курс за млади пулмолози, част от Програмата за продължаващо следдипломно обучение на Българското ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...