!
Вторник, 05 Март 2024
31
ян

Д-р Римпова: Витамин D дефицитът е пряко свързан с усложнения на пневмония при децата

Много полезно за личните лекари и педиатрите би било да се изследва нивото на витамин D в детската популация, смята тя



Д-р Надежда Римпова завършва Медицинския университет в София през 2012 г. От 2015 г. до 2019 г. е асистент към МУ – София, Катедра по педиатрия, и в Клиниката по пулмология и интензивно отделение на УСБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. 

През 2017 г. придобива специалност по детски болести и е докторант към МУ – София. Докторант е по тема в областта на некласически функции на витамин D – статус на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли. 

Защитава успешно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Проучване ролята на серумното ниво на витамин D за протичането на острите пневмонии в детската възраст“ през декември 2023 г.

Участва в редица форуми и научни срещи с българско и международно участие в областта на общата и спешната педиатрия. Има завършени курсове по интензивна терапия и практически курс по педиатрия във Варшава, Полша.

Членува в Българския лекарски съюз и Българското национално сдружение по детска ендокринология.

Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от февруари 2020 г., a от октомври е началник на отделението.

Днес разговаряме с д-р Римпова за резултатите от проучванията, които е провела в процеса на подготовка на дисертационния й труд, за детското здраве и рисковете, пред които са изправени деца и родители през студения сезон, за бъдещите й планове като педиатър и изследовател.

Д-р Римпова, какво Ви мотивира да изберете темата за витамин D и неговата роля за детското белодробно здраве?

В началото на професионалния ми път по време на специализацията по Педиатрия се обърнах към тогавашния ръководител на клиниката, в която работех, и попитах дали е възможно да провеждаме научни изследвания. Още тогава имах интерес да се развивам и в академично отношение. По това време се провеждаха конкурси за финансиране на научноизследователски проекти към Медицински университет – София. Тъй като в клиниката вече бяха провеждали някои изследвания на витамин D при деца с бронхиална обструкция, той прецени, че би било добре да се продължат научните търсения в тази посока и предложи да се фокусираме върху пневмонията при децата и влиянието на статуса на витамин D за нейното протичане и развитие. Темата много ми допадна, беше актуална и интересна, най-вече с това, че на витамин D вече се гледаше не само като на основен фактор за добро костно здраве при хората, но и като хормон, който участва в регулирането на всички клетъчни процеси.

За благоприятното влияние на витамин D върху имунната система при хората знаем отдавна. В основата на развитието на възпалителните заболявания на дихателната система е понижената способност на имунните клетки да се справят с болестотворните причинители в дихателните пътища. Оптималното ниво на витамин D в организма на човек спомага този процес да протича невъзпрепятстванo. По това време имаше само няколко колеги, които осъществяваха проучвания в детската възраст в България, но нито едно от тях не изучаваше връзката между понижените нива на витамин D и развитието на пневмония при децата. Това беше и темата на проекта, която предложихме, и след като получихме финансиране от Медицинския университет, започнахме работа. В хода на проучването интересите ми по темата се задълбочиха и то прерасна в докторантура със заглавие „Проучване ролята на серумното ниво на витамин D за тежестта на протичането на острите пневмонии в детската възраст“

Какво показаха Вашите изследвания?

В последните години се натрупаха голямо количество данни за нарастващ дефицит на витамин D в световен мащаб, независимо от възрастовата група. Ние също потвърждаваме, че при изследваните от нас 200 деца наблюдаваме недостатъчни нива. Освен това приемът на витамин D след едногодишна възраст е нередовен. Колкото по-голямо е детето, толкова по-ниско е неговото ниво в кръвта, особено изразено в пубертета. Там дори наблюдаваме дефицит. Всички деца могат да развият пневмония, независимо от статуса им на витамин D. Той обаче е от значение за хода на протичане на заболяването. Когато имаме дефицит, то протича по-тежко, по-продължително и се наблюдават повече усложнения, които са толкова тежки, че престоят на такива пациенти в интензивно отделение става много вероятен. Болничният престой на децата с пневмония и дефицит на витамин D е по-дълъг, отколкото при онези, които имат достатъчни нива. Също така може да е нужен повече от един антибиотик в хода на лечението.

За достатъчни се смятат нива на витамин D > 75nmol/l. Тогава се счита, че всички системи в човешкия организъм функционират най-добре. Едва 25% от изследваните от нас деца имат такива нива. Останалите 75% имат поднормени нива. Децата над 6-годишна възраст, особено момичетата, са дефицитни на витамин D. Допълнителен прием на витамин D установяваме при едва 27% от изследваните. При тях дефицит на витамин D няма, за разлика от неприемащите витамин D деца, които са с недостатъчност. Такава тенденция се наблюдава и по света. Затова изследователите насочват вниманието на клиницистите към суплементация, прием на витамин D-съдържащи храни и насърчаване на престоя на слънце.

Кои са най-съществените практически изводи, които можете да отправите след това изследване?

Необходимо е да обърнем повече внимание на допълнителния прием на витамин D при здравите деца над 6 годишна възраст, тъй като при тях наблюдаваме най-ниски серумни нива.

Един от практическите изводи за лекарите, работещи в болничната помощ, е, че ако се изследва нивото на витамин D при болно дете от остра пневмония при постъпването му в отделение, то може да помогне в известна степен за предсказване на клиничния му ход, заедно с всички останали лабораторни изследвания. Това има значение за начина на проследяване и подхода при лечението му. Децата с дефицит на витамин D и пневмония се нуждаят от по-стриктно наблюдение.

Потвърждаваме огромното значение на допълнителния прием на витамин D за поддържане на достатъчни серумни концентрации при децата. Изглежда, че в днешно време децата не приемат достатъчно риба и не прекарват така необходимото време на слънце, което би им осигурило оптимално ниво на витамин D

Не е тайна, че българинът обича да се самолекува, може би обаче по отношение на децата си той е по-предпазлив. Какво е впечатлението Ви като практикуващ педиатър – склонни ли са българските родители да прекаляват с витамините по принцип?

Да, наблюдава се такава тенденция. Но тя е обусловена не само от голямото количество информация за ползите от витамините, а и от широката достъпност и разнообразие на продуктите в аптечната мрежа. За щастие, до момента не съм се сблъсквала с твърде много нежелани ефекти от това самолечение. Истината е, че не е правилно да се приемат витамини целогодишно и непрекъснато. Когато се приема витамин D, полезно за лекаря е поне веднъж да се определи нивото му в кръвта. Така приемът му може да бъде индивидуализиран спрямо нуждите на конкретния човек.

Какви са Вашите най-общи препоръки за прием на витамини в детска възраст – предимно с храната и като добавка, като превантивно средство и като част от терапевтичния режим?

За да се постигне по-добра усвояемост на витамините е добре да се приемат с храната, като това важи с пълна сила за мастноразтворимите витамини, какъвто е и витамин D. Не случайно той по-често се намира под формата на мастен разтвор, а не като таблетка за детската възраст. За превенция според световните препоръки, за деца до 1 година, допълнителният прием трябва да е 400 UI/дневно, а от 1 до 18 години – поне 600 UI/дневно. Много държави обаче периодично ревизират препоръките си, с тенденция те да се повишават.

Промени ли се потокът от малки пациенти от началото на студения сезон?

Определено имаме многократно по-висока честота на всички респираторни заболявания, като все повече срещаме грип А. За щастие, когато се включи лечението своевременно, инфекцията бързо се овладява. Има обаче доста случаи, когато детето повръща, отказва да приема течности и медикаменти и тогава се налага прием в болница. Засега не наблюдаваме повишена честота на усложненията. Имаме и случаи, при които доказваме наличието на два вируса по едно и също време, без това да довежда до по-тежко протичане на заболяването.

Имате ли много пациенти, в чието семейство има родител или близък, прекарал COVID? Различава ли се много терапевтичният подход при тях?

Често се срещат семейства, които са боледували от коровирусна инфекция, дори по няколко пъти, включително такива, които са ваксинирани и са се разболели. Циркулиращият в момента щам не е така опасен, както по време на пандемията, и не случайно тази инфекция излезе от списъка с особено опасни заболявания. Към настоящия момент тези болни третираме както всички останали, които боледуват от сезонни вирусни инфекции. Съветваме ги да приемат повече течности, витамини и симптоматични средства. Не назначаваме антибиотици.

И на финала, бих искала да Ви попитам в личен план, но и в професионален, как ще продължите научните си търсения – кои теми от педиатрията Ви вълнуват и бихте искали да разработвате в бъдеще?

Медицината е най-всеобхватната професионална сфера и има толкова неща, които представляват интерес за мен. Бих искала да продължа да проучвам ролята на витамин D и при други остри и хронични заболявания при децата. Друг интересен аспект по темата е свързан с генетичната предиспозиция към дефицит на витамин D. Открити са и се изучават различни състояния на гените, които имат отношение към усвояването на витамин D най-общо. Много полезно за педиатри и ОПЛ би било изследване на статуса на витамин D при детската популация в нашата страна. Това би ни позволило да оформим препоръки за допълнителен прием, адекватни за децата в България. Разбира се, тази задача не е по силите на един лекар, а изисква обединяването на различни детски специалисти, асоциации и дружества, които имат отношение към детското здравеопазване в България.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
fDHw


Всичко за коронавируса
Още новини
Прекаралите COVID могат да изпитват слаби, но продължителни когнитивни нарушения
04.03.2024 11:37:07

Прекаралите COVID могат да изпитват слаби, но продължителни когнитивни нарушения

Изследователи от Imperial College London (ICL) доказаха, че хората, които са се възстановили след ...

Проф. Кантарджиев: Намаляват респираторните инфекции
04.03.2024 10:46:46

Проф. Кантарджиев: Намаляват респираторните инфекции

Грипът и острите респираторни заболявания продължават да се разпространяват. Това заяви в ефира н ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...