С изпълнителния директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) д-р Нина Ръсина разговаряме относно разкриването на Клиниката по детска клинична хематология за деца с доброкачествени хематологични заболявания от 0-18години, ползите от възможностите за цялостно лечение на едно място и перспективите пред детското здравеопазване в България.
Д-р Ръсина, какво наложи създаването на Клиниката по детска клинична хематология в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания, след като такава има в УМБАЛ „Царица Йоана“?
Новата клиника е тясно интегрирана с дейността на Експертния център по коагулопатии и вродени анемии в СБАЛХЗ ЕАД. Експертният център е част от структурата на Специализираната болница по хематология повече от 10 години и е продължение на над 45 годишната традиция в лечението на редки вродени хематологични заболявания,. Тук е и мястото, където се верифицират диагнозите на вродените коагулопатии и хемоглобинопатии на пациентите както от София, така и от цялата страна.
Предимство е, че децата след навършване на 18 години продължават лечението си в същия експертен център по образец на водещите центрове за редки болести в западния свят и така се минимизира допълнителния стрес от промени.
Изграждаме модел за лечение, който не спира с възрастта, а расте с пациента.
Прилагането на иновативни методи и участие в редица международни проекти на медицинските специалисти на СБАЛХЗ ЕАД, дава възможност за много по-задълбочен и индивидуализиран подход, съобразен със специфичните нужди на всяко дете и неговото семейство.
Колко често срещани са доброкачествените хематологични заболявания в България?
Коагулопатиите и вродените анемии са редки заболявания. В България ежегодно се диагностицират деца с различни форми на вродени анемии, тромбоцитопении и коагулопатии. Например, носителството на бета-таласемия в някои райони на страната е над 3%, а случаите на хемофилия са 1 на 10 000. Тук се включва и болестта на фон Вилебранд. Тези заболявания изискват своевременна и точна диагностика, дългосрочно наблюдение и специфично лечение още от ранна детска възраст.
Ще има ли назначени нови специалисти в клиниката?
За работа в Клиниката са привлечени изявени специалисти с дългогодиишен опит в работата с деца с вродени доброкачествени хематологични заболявания, включително и медицински сестри с опит в детската хематологията, психолози и социални работници. Тъй като най-честите усложнения при пациентите с трансфузионно-зависима бета-Таласемия са ендокринологичните, в екипа на екпертния център е включен и водещ специалист по детска ендокринология, като част от детската клиника.
Обмисляте ли възможност да развивате клиниката като учебна база за младите специализанти?
СБАЛХЗ е акредитирана за обучение на студенти, специализанти и докторанти по клинична и трансфузионна хематолология. През 2026г. се очаква получаване на нова акредитация, с която да се даде възможност на младите специализанти за обучение по новите дейности.
Какви са очакванията Ви относно дългосрочното въздействие на клиниката върху системата на детското здравеопазване в България?
СБАЛХЗ е мястото, където и към момента се извършват всички високоспециализирани изследвания за потвърждаване на диагнозата и затова очакваме новата клиника да се превърне в референтен център на национално ниво. Систематизираната грижа ще доведе до по-ранна диагностика, по-добри резултати от лечението и по-високо качество на живот на децата. Тук е редно да излезем от представата за делене на медицината на „медицина за деца“ и „медицина за възрастни“ и да възприемем напредничавия модел за обгрижване на пациентите с конкретна група редки вродени хематологични заболявания от „люлка до гроб“ от най-тясно профилираните експерти в областта. Модел, който изключително правилно и уместно се използва в западните държави и отговаря на политиките за редки болести на Европейския съюз.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват семействата с деца с такива диагнози?
Те често се сблъскват с множество трудности – от закъсняла диагноза, липса на специализирана медицинска помощ в близост до дома до необходимостта от чести хоспитализации и ограничен достъп до съвременна терапия. Освен медицинските аспекти, има и психологически и социални предизвикателства – тревожност, изолация и трудности в адаптацията на децата в училищната и социалната среда. Подкрепата за родителите е също толкова важна, колкото и лечението на самото дете.
В клиниката ще има ли възможност да бъде осигурена такава подкрепа?
Да. Имаме включени в екипа психолози и социални работници, които ще работят с децата и родителите по време на диагностиката, лечението и последващите грижи. Целта ни е да създадем среда на сигурност и доверие, която подпомага цялостното възстановяване и адаптация.
Искам родителите на тези деца да вярват, че не са сами. Създаваме тази клиника именно за да осигурим подкрепа, да дадем сигурност и надежда. Всеки случай ще бъде разглеждан индивидуално и с внимание. Стремим се не просто към лечение, а към изграждане на доверие и дългосрочна грижа.
Предвиждате ли партньорства с международни институции или участие в клинични проучвания?
Това е важен приоритет за нас. Разработени са партньорства с международни университетски болници и научни институти, като например Института по експериментална хематология и трансфузионна медицина в Бон, Германия с които сме в тясно сътрудничество, както и с международната експертна група за ICET-A, фокусирана върху ендокринологични усложнения при хората с Таласемия.
Изграждането на Единен експертен център за деца и възрастни предоставя изключително добри възможности за съвместна работа в областта на редките заболявания. Вярваме, че чрез участие в различни клинични изпитвания можем да предложим на хората с редки заболявания достъп до най-иновативните терапии.
Д-р Моника Хрисчева е специализант в Клиниката по хематология към УМБАЛ „Александровска&ldq ...
Британското правителството обяви, че децата вече ще получат ваксина срещу варицела чрез Националн ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
К.Манов е ухо