Понеделник, 22 Юли 2019
10
апр
5

Красимир Грудев:

Парите в здравеопазването могат да стигнат, стига да се харчат разумно



Красимир Грудев е новия председател на Националното сдружение на частните болници. Той е завършил СУ „Климент Охридски” – специалност „Философия”. Преподавател по философия е последователно в ВМИ „И. П. Павлов” – Пловдив (1983 – 1985), СУ „Климент Охридски” (1985 – 1988), ПУ „Паисий Хилендарски” (1988 – 1992). Учредител и член  на СД (1996 – 2000) на първата лицензирана стокова борса в България –  „Пловдивска стокова борса” АД (сега „Национална стокова борса” АД). Член на СД на редица предприятия от дървообработващата и млекопреработващата промишленост.

Красимир Грудев има повече от 15 години опит в мениджмънта на частното болнично здравеопазване. През 1999 г. става учредител и мажоритарен собственик на едно от първите частни лечебни заведения в Пловдив –  „Медицински център Тримонциум” ООД, осъществяващо болнична дейност в областта на офталмологията, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология, хирургия. Учредител и съсобственик е на „МБАЛ Тримонциум” ООД (2008). Председател на УС на Фондация „РАЦИО” от 2003г. В продължение на два мандата е бил избиран за член на Управителния съвет на НСЧБ.

Г-н Грудев, какви ще са приоритетите ви като председател на Националното сдружение на частните болници?

Работата, която и досега осъществявахме, ще продължи. Имаме известно обновяване на управителния съвет – разширили сме географията на представителството на нашите членове. Ще продължим да следваме стъпките, които са залегнали в устава на сдружението, а именно популяризиране, отстояване и по-нататъшно развитие на частното болнично здравеопазване.

Все повече се чуват гласове за премахване на търговския статут на лечебните заведения и превръщането им в нон-профит структури. Какво е вашето мнение?

Не виждам това как ще стане по принцип. Разбира се, всякакъв закон може да се изобрети, но въпросът е какъв ефект ще има от него. Ако една държавна или общинска болница е задлъжняла или работи на загуба, дори да я превърнете в нон-профит - какво ще постигнете? Практически нищо. Като цяло, нещата опират не до това дали трупат или не трупат печалба болниците, защото когато става въпрос за общински или държавни болници, тези печалби влизат в бюджета на общините и държавата и могат да се използват и за други полезни неща. Не е проблем това, че те трупат печалби. Дай Боже, наистина да е така, макар че в повечето случаи не е така, за съжаление.

Разковничето на всичко това са ниските цени на клиничните пътеки, недофинансирането на болничната помощ и лошата организация на работа в много от болниците. Имаме много примери, които показват, че в държавните и общински болници управлението все още се нуждае от усъвършенстване.

Министерството на здравеопазването готви промяна на здравноосигурителния модел. Как според вас трябва да изглежда здравната ни система?

На една от срещите в МЗ в тези работни групи, в които всички от националното сдружение взехме участие, излязохме с предложение да се премине към холандския модел или нещо, което да е близо до него, съобразно българските условия. Той е с много широко представяне на частната собственост, там почти всички болници са частни. Ние настояваме, че така трябва да бъде и в България, като разбира се, се запазят при добро управление и обществени, и държаните болници. В холандския модел има множество застрахователи, които играят на пазара и създават конкуренция помежду си, а това винаги спестява пари и на бюджета, и на пациентите, ако се налага да доплащат нещо в отделни случаи. Защото те могат да изберат според своя здравноосигуретилен пакет мястото, което да е най-подходящо за тях, съобразно възрастта, заболеваемостта и т.н. Но, откровено казано, аз досега не съм видял да е избран някакъв модел. Срещите в министерството завършиха с това, че ще се обсъждат два модела, но засега не е излязло ръковоството на МЗ с ясна визия за това по кой модел ще се работи.

Какво трябва да се случи според Вас със Здравната каса?

Разбира се, като представители на частната собственост и инициатива, сме твърдо за конкуренцията и за пазарния принцип в здравеопазването, колкото и не добре да звучи на някои, които виждат зад това търговия със здравето на хората. Когато говорим за конкуренция, ние говорим за едно честно състезание между различни представители на болничната помощ, които трябва да дадат по-добра услуга на по-добри цени. Ако имаме демонополизация на Касата, това може да се случи.

Различните играчи на пазара от страна на тези, които финансират лечебната дейност, ще се опитат да оптимизират цените, да намерят такива доставчици, които да изпълняват услугите на приемлива за застрахователя или осигурителя цена. Ще има различни видове цени, различни степени и нива на услугите, може да има и различни форми на заплащане, независимо дали то ще бъде директно през пациента или през втори, трети застраховател. Нещата ще бъдат доста по-сложни, отколкото са сега, но в интерес на това все пак здравеопазването да има достатъчно средства, правилно да са разпределени, да бъдат постигнати цели и най-вече договаряне цените на медицинските услуги.

Ние в момента правим напълно формално договаряне, което не се осъществява, за съжаление, от изпълнителите на медицинска помощ, а от трети лица. В закона е записано, че изпълнители на медицинска помощ са болничните заведения, независимо какви са. Ние носим цялата административна, юридическа, финансова и т.н. отговорност за това изпълнение, но не участваме в договорния процес под никаква форма. В този смисъл, ако се случи тази демонополизация и се случи това договаряне между преките изпълнители, тогава ще се постигнат много по-добри финансови резултати. Ако имаме една болница в София, която има по-големи разходи от друга болница в по-малък град, втората може да даде много по-приемливи цени за застрахователи и по този начин да се привлекат пациенти и от други краища на страната.

В случай, че не се постигне тази демонополизация на НЗОК, вие бихте ли настоявали за промяна в закона, така че изпълнителите на медицинска помощ да станете страна в договорния процес?

Отдавна сме предложили законодателна промяна. Даже сме я внесли в НС преди няколко години и беше разгледана на комисия, но остана без да има каквито и да е последици. Ще настояваме чрез БЛС и чрез някакво участие в негови структури, да бъдат защитени позициите на изпълнителите на медицинска помощ. Така може и да се постигне нещо, но то е малко, в сравнение с това, което може да се прави в едни истински търговски преговори.

Аз съм абсолютно убеден, че ако ние преговаряме с НЗОК, ще постигнем икономии и за Касата. В момента много от изискванията, сквързани с преките изпълнения на медицински услуги, на НЗОК са напълно излишни. Ние самите можем да предложим по-евтини цени, стига да не ни товарят с различни изисквания за безсмислено закупуване и разполагане на съответна апаратура, което струва много пари и която стои неизползвана. Ще ви дам пример с компютърните томографи, които в един град като Пловдив са вече поне 25. Стоят неизползвани, защото няма чак толкова необходимост от такъв тип диагностика.

Не е само това – изискванията за фиксиране на трудови договори на лекарите, които работят в болницата, забраната да се работи на повече от едно място и ред други неща могат да разчупят много схемата на предоставяне на медицински услуги и да я поевтинят значително, а това ще се отрази на бюджета на Касата. Парите могат да стигат, стига да се харчат разумно.

Какво е мнението Ви за лимитите на лечебните заведения?

Лимитите нарушават принципа на конкуренцията. Твърдо сме убедени, че този принцип трябва да съществува и в здравеопазването, тъй като е в основата на развитието и оптимизацията на цените. Лимитите създават огромни затруднения и за пациентите, защото не е тайна, че повечето от лечебните заведения работят до определено число от месеца и след това престават да приемат пациенти.

Ние смятаме, че лечебните заведения, особено тези, които работят добре и са предпочитани от пациентите, не трябва да имат лимити и когато има желаещи пациенти да се работи без ограничения. Там, където няма желаещи, болниците по естествен път ще редуцират дейността си или пък направо ще затворят, ако не предлагат качествена услуга. От друга страна разбираме много добре, че парите в бюджета на Касата са крайно число и те са направени, за да се поддържа що-годе равномерно предоставяне на медицински услуги във времето. Въпреки това ние настояваме да се намери друга, по-ефективна форма за това, както и за контрол по отношение на неправомерното ползване на средства.

И в момента контрола от страна на Здравната каса е достатъчно сериозен. „РЗОК са в непрекъснати проверки по лечебните заведения особено за болнична помощ. Тези проверки продължават със седмици. Много често, въпреки нашето мнение, че няма никакви нередности, се намира нещо, заради което да ни глобяват – най-вече свързано с оформлението на документи, подписи и дори понякога запетайки. Контролът е много сериозен и ако той се запази в същата форма, не виждам пречка лимитите да бъдат премахнати и да се стъпи на полето на реалната конкуренция.

Лошото е, че някои няма да издържат и това ще са тези, които не предлагат ефективни форми на заплащане на персонала и там където лекарите и сестрите не са мотивирани да работят, за да заслужат своето възнаграждение, т.е. то не е резултативна величина от количеството работа. В повечето от частните болници това е така и това е нещото, което задържа лекарите и сестрите там и ги кара да работят съвестно през целия месец



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
6xcV

лекар 12.07.2019 19:02:27

Оставете частните болници. Кажете ми как касата ще заплати само 4500лв за голяма операция на черен дроб, където има екип от 2-ма или 3-ма хирурзи, операционна сестра, анестезиолог и анестезиологична сестра и санитар, която отнема понякога 6 часа, за да бъде извършена и 10 000лв за поставяне на стент, което може да отнеме до 30 мин. и няма такъв голям екип от лекари. Ето защо говорим за остойностяване на пътеките. Не може да се вдигат цените на тока, водата и т.н. а пътечките такива. В първия случай тези пари отиват само за консумативи по отношение на пациента(лекарства, марли, антибиотици и т.н.). Труда на екипа, стоял прав в операционната 6 часа как се заплаща? Само говорим за модели в здравеопазването. А тези високи цени по специалности, които са печеливши с договорени от някои хора имащи политически гърбове. Другите специалности да се оправят.

аз 29.04.2019 20:56:36

НАГЛОСТ !!!

Гост 23.04.2019 10:26:01

Защо изтрихте негативните коментари под тази статия?

Гост 23.04.2019 10:25:07

Явно човекът иска да прехвърли опита си от дървообработването и млекопреработването в здравеопазването...

Гост 12.04.2019 13:16:16

ПАРИТЕ СЕ ХАРЧАТ НЕРАЗУМНО, ЗАЩОТО СЕ КЛЮЧВАТ ДОГОВОРИ С ЧАСТНИ БОЛНИЦИ.


Още новини
Първият преглед с 5G технология беше извършен от екип на
22.07.2019 12:54:31

Първият преглед с 5G технология беше извършен от екип на "Пирогов"

Първият дистанционен преглед с 5G технология беше проведен днес от лекари на УМБАЛСМ „Н.И. ...

Временно спират ТЕЛК към КОЦ в Бургас
22.07.2019 11:32:36

Временно спират ТЕЛК към КОЦ в Бургас

Временно спират дейността на ТЕЛК към Комплексния онкологичен център в Бургас. Причината е липса ...




Актуална тема
Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...