Проф. Татяна Червенякова е директор на Специализираната болница за активно лечение на инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров" в столицата. Днес разговаряме с нея за организацията на работа в лечебното заведение в периода на пандемията COVID-19, когато освен сериозни случаи на коронавирусна инфекция в него се приемат и лекуват и десетки болни - деца и възрастни, с други диагнози от тези клинични области.
Проф. Червенякова, промени ли се потокът пациенти, които лекувате в СБАЛИПБ – като възраст и тежест на инфекциите?
СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ - София, работи от началото на пандемията с две отделения за COVID-19, които към момента включват 108 легла. Паралелно в павилионната система на болницата се приемат пациенти с други инфекциозни заболявания: детски инфекциозни, пациенти с вирусни хепатити, чревни инфекции и др., пациенти с придобита имунна недостатъчност. Лечебното заведение хоспитализира от началото на пандемията и деца с диагноза COVID-19 като техният брой ежедневно е между 10 и 15, включително и в кърмаческа възраст.
По отношение тежестта на инфекцията в тази епидемиологична ситуация тенденцията е ясна: повече хоспитализирани пациенти като почти всичките са на кислородотерапия, а пациентите с леки клинични форми, които могат да бъдат наблюдавани от личните лекари при домашни условия не се хоспитализират. Имаме добра колаборация с личните лекари и терапията често се съгласува с тях. При децата тежките случаи са по-редки и само две от децата са преведени в реанимационни отделения за последните 6 месеца. В резюме, повече хоспитализирани, повече тежки случаи и несъществена промяна в острия клиничен стадий по отношение на детската възраст. Тепърва ще се обработват статистически данните от хоспитализираните пациенти в това лечебно заведение.
По Ваша преценка навреме ли търсят помощ пациентите или са наблюдава отлагане и закъснение след неоправдано дълго самолечение в дома?
Има пациенти, които са отговорни към своето здраве. Смятам, че медиите допринесоха със своята информация за COVID-19 за сериозността на болестта и хората се обръщат бързо за помощ. В лечебното заведение постъпват и хора, самолекували се в къщи, но техният брой е относително по-малък. Клиничното наблюдение показва, че е трудно предвидима тежестта и изхода от коронавирусното заболяване, колкото и да се опираме на определени прогностични показатели. Ето защо, навременната лекарска консултация е важна. Категорично това не е грип и общото между двете заболявания е само това, че се касае за респираторно заболяване.
Увеличават ли се приетите деца, как протича заболяването при тях?
В Инфекциозна болница работят специалисти по педиатрия и инфекциозни болести. Към настоящия момент медицинските грижи по отношение на децата се осъществяват от екипите на лечебното заведение като при необходимост се консултират със специалистите анестезиолози-реаниматори. Заболяването протича в леки и средно-тежки форми. Техния брой в настоящата ситуация е увеличен. Много често се хоспитализират заедно с болна майка и заразяването е в семейството.
Как е организирана дейността на лечебното заведение по отношение на другите видове инфекции, чието лечение не търпи отлагане?
Организацията в лечебното заведение по време на епидемии и пандемии винаги е била подчинена на необходимостта от хоспитализация на пациенти, които са с други инфекциозни заболявания, представляващи риск за общественото здраве. И към момента в болницата са хоспитализирани деца и възрастни с други респираторни инфекции, вирусни и бактериални менингити, чревни инфекции, вирусни хепатити, трансмисивни и др. Особена категория и грижа за медицинските екипи са пациентите с придобита имунна недостатъчност. Имаме единични случаи на ХИВ с коронавирусна инфекция. Всичко това налага изключително спазване на епидемиологичните мерки. Разграничаването на потоците при хоспитализираните пациенти е изградено през годините и се спазва, благодарение и на професионализма на всички, работещи в тази болница.
Една скорошна статистика сочи, че нараства интересът на младите лекари към специализация по инфекциозни болести. Имате ли много кандидат – специализиращи лекари в момента?
Специалността „Инфекциозни болести“ не е била атрактивна в годините поради ниското заплащане. Независимо трудностите през последните години има назначени специализиращи лекари, млади лекари със специалност, но техният брой не е достатъчен. В момента има 9 специализанти по инфекциозни болести. В рамките на пандемичната една година има молба за специализация само на един кандидат, т.е. не мога да кажа, че интересът на завършващите медици към инфекциозните болести се е повишил. Причините са комплексни, но ако те не получат финансова удовлетвореност, няма как да осъществим онази важна структура, обезпечаваща стратегическата цел за опазване на общественото здраве. Гледам положително в развитието на инфекциозните болести при тази пандемична ситуация и съм убедена в подкрепата на институциите, защото за в бъдеще ще ни предстоят срещи с нови етиологични агенти.
Можете ли да се ангажирате с прогноза какъв ще бъде ходът на епидемичният процес у нас - как ваксинирането ще повлияе развитието му, кога можем да очакваме формиране на колективен имунитет?
Епидемиологичният процес се наблюдава от съответните специалисти и математически модели. Определено смятам, че ваксинирането е на първо място и при достигане на колективен имунитет 70-80 % заболяването ще промени своята тежест и ход. Вярвам, че успоредно с профилактиката до края на годината ще се появят поне два протеазни инхибитора и лекарите ще държат в ръцете си и противовирусен медикамент.
Позволете ми да поздравя всички здравни специалисти, работещи на полето на инфекциозните заболявания, да им пожелая здраве и да кажа на всички, че без тях не може.
ИАМН се самосезира и започна извънредна проверка в СБАЛАГ „Майчин дом“ по повод публи ...
Населението на ЕС нараства за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради после ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Българските институции трябва да проверят и да реагират на това дали ГРУ е отговорно за взривовете в българските военни заводи. Все пак сме членка в ЕС и НАТО.
Жалко за Инфекциозна болница-директорът и е изключително слаб лекар и необразован управител!!!