Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) поиска от Министерството на здравеопазването проверка на практиката лечебни заведения да изискват дарителски бележки за кръводаряване като условие за хоспитализация или планово оперативно лечение, съобщиха от организацията.
Поводът е конкретен случай на 86-годишна пациентка, при който първоначално е отказано признаването на кръводаряване, извършено в друг град, тъй като лечебното заведение изисква дарителите да бъдат от определени области. В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова АПАЗ поставя два принципни въпроса – има ли нормативно основание пациентът да бъде задължаван да осигурява определен брой кръводарители, за да бъде хоспитализиран или опериран, и допустимо ли е лечебно заведение да определя в кой град или област трябва да бъде извършено кръводаряването.
Сигналът, достигнал до организацията, е за 86-годишна жена, на която предстои планова операция. Сред необходимите за приема документи лечебното заведение е посочило и „дарителска бележка за двама кръводарители“, издадена от център по трансфузионна хематология на територията на София, Перник, Кюстендил или Благоевград. Необходимото кръводаряване е извършено и е издадена дарителска бележка от център в друг град в страната. Първоначално лечебното заведение отказва да приеме документа с аргумента, че кръвта не е дарена в една от предварително посочените области.
Според АПАЗ конкретният случай поставя много по-голям въпрос – може ли достъпът до лечение да зависи от способността на пациента и неговите близки да намерят кръводарители. Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането определя доброволността и безвъзмездността като основни принципи на кръводаряването. Още през 2022 г. Националната здравноосигурителна каса посочва в свое официално становище, че лечебното заведение не следва да изисква дарителска бележка като задължително условие за хоспитализация. АПАЗ категорично подкрепя доброволното кръводаряване и призовава повече граждани да даряват кръв. Насърчаването на близките на пациент да дарят кръв обаче е принципно различно от поставянето на определен брой кръводарители като условие за неговото лечение.
Пациентът не може да бъде превръщан в отговорен за недостига на кръв в националната система на трансфузионната хематология, нито лечението му да зависи от това дали семейството му е успяло да намери двама, трима или повече дарители, е позицията на АПАЗ. Подобна практика създава и предпоставки за нерегламентирани услуги. Когато семейството трябва спешно да намери кръводарители преди операция, хора в изключително уязвимо положение могат да бъдат принудени да прибягнат до лица, които предлагат кръводаряване срещу заплащане. Така системен проблем се прехвърля като отговорност и допълнителна финансова тежест върху конкретния пациент и неговите близки.
Вторият въпрос, поставен от АПАЗ, е защо кръводаряване, извършено в един български град, може да не бъде признато за пациент, лекуван в друг. В парламентарен отговор от 5 септември 2025 г. Министерството на здравеопазването посочва, че законът не въвежда ограничения относно мястото на кръводаряване и гражданите могат да даряват кръв във всеки център или отделение по трансфузионна хематология в страната. От 2014 г. функционира и Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология, в която се поддържат данни за дарителите, дарените единици кръв, резултатите от диагностиката и местоназначението им. В същия парламентарен отговор Министерството посочва, че т.нар. дарителска бележка представлява работен документ и не е обвързана с правни последици.
На този фон АПАЗ настоява да бъде изяснено на какво основание лечебно заведение може да определя конкретни области, в които трябва да бъде извършено кръводаряването. В една национална здравна система не би следвало стойността на акта на кръводаряване да зависи от административната граница, от другата страна на която се намира кръвният център.
АПАЗ настоява Министерството на здравеопазването да провери доколко разпространена е практиката лечебните заведения да включват дарителски бележки сред задължителните документи за прием и да посочи има ли нормативно основание за това. Организацията очаква и ясна позиция дали хоспитализация или планова операция могат да бъдат поставяни в зависимост от осигуряването на кръводарители от пациента и неговите близки и допустимо ли е да се въвеждат географски ограничения за мястото на кръводаряване. АПАЗ призовава Министерството при установяване на подобни практики да предприеме необходимите действия и да даде ясни и единни указания към лечебните заведения.
Кръводаряването е акт на доброволност и солидарност. То не трябва да се превръща в пропуск за болницата. За АПАЗ въпросът е принципен – достъпът до лечение не може да зависи от това колко близки, приятели или познати има пациентът и дали сред тях има хора, които могат да дарят кръв. Особено недопустимо е подобна отговорност да бъде прехвърляна върху възрастни и тежко болни пациенти и техните семейства в момент, когато те вече са изправени пред сериозно заболяване и предстояща операция.
АПАЗ очаква официалния отговор на Министерството на здравеопазването и информация за предприетите действия.
