„Не може 5% да бъде увеличението за болничната помощ, тъй като така ние сме под ръста на инфлацията“. Това каза пред Bulgaria ON AIR адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. Тя посочи, че действително предвидените средства за болнична помощ за следващата година са увеличени с около 9%, но на практика се получава намаление, тъй като от нея са извадени дейности и са насочени към доболничната помощ.
Юристката коментира и цената на клиничните пътеки, като по думите й ръст от 5%-6% при тях е нищожен. Тя припомни, че от години е ясно в колко голяма степен са недофинансирани клиничните пътеки, както е ясно и че по тази причина хората доплащат от джоба си.
„Желанието ни е следващата година да проведем сериозни разговори с МЗ, НЗОК и МФ за моментен анализ на разходите за клинични пътеки и да се отвори темата как ще доплащаме за разликата – дали през процентно увеличение на здравната вноска или чрез допълнително здравно осигуряване, нека експертите от финансите посочат“, каза адв. Димитрова.
Тя бе категорична, че решението трябва да се намери по организиран и централизиран начин, а не хората да са принудени да плащат в момент, в който са болни и уязвими.
„Средствата всяка година са повече, въпросът е дали са достатъчно и как се разпределят и харчат. Средствата тази година категорично не отговарят на нуждите на здравеопазването, които до известна степен са продиктувани и от дефицити, които са заложени с години назад и до известна степен са резултат от инфлационни процеси като резултат от промени в разходите на пазара на труда и на останалите стоки и услуги“, каза председателката на ББА.
С този бюджет се прави опит да се намалят парите, които МЗ трансферира за изпълнение на дейности, които са национална политика, както и за лекарства, и същите средства да бъдат взети от здравните вноски, припомни тя и определи тази тенденция като особено тревожна.
Адв. Димитрова подчерта, че като цяло парите в системата не могат да дойдат от ниските здравни вноски и постави въпроса в контекста на един важен критерий – процентът от БВП, който държавата ни отделя за здраве.
„Когато говорим за процент от БВП, не е случайно, че ние сме най-долу сред страните в Европа. Ние не отделяме достатъчно за здраве. Размерът на здравната вноска трябва да достигне поне следващата най-ниска в ЕС, която е 10%“, посочи председателката на ББА.
По думите й, сега е точният момент, в който тази тема да бъде поставена на обсъждане, а хората трябва да разберат, че доброто здраве се постига с инвестиции, но и с добра превенция.
„Сега е моментът да се обърне внимание на хората. Ако ние сме здрави, ще имаме по-голяма производителност и ще увеличаваме БВП. Превенцията е една от ключовите теми, тя обаче тръгва от нас. Всеки трябва да разбере какво означава грижата за собственото му здраве. Храненето, движението, профилактиката са ключови за здравето на хората“, каза още адв. Димитрова.
Тя се спря и на темата за възнагражденията в системата, като подчерта, че трябва да се потърси балансът между заплащането на младите медици и на лекарите от по-старото поколение, които са техни учители.
„Трябва да подкрепяме младите медици да се развиват и да ги задържим тук, но и да подкрепяме тези, които са гръбнакът на системата и които ги учат“, каза юристът.
Тя посочи, че може да се намери вариант с обвързаност на младите медици, които да работят например за една година в Спешна помощ, където има кадрови дефицит, и така да дадат своя принос в системата.














ДОПЛАЩАНЕ !!!!