ББА проведе ваксинационна кампания в периода август-септември и това, което констатирахме, е от една страна добро приемане в обществото на темата за ваксинирането, но имаме много тревожен процент на ваксинираните, което дава пряко отражение върху броя на хоспитализираните. Това каза председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова пред Нова телевизия.
По повод предложението на асоциацията неваксинираните да плащат лечението си от COVID дори и да са здравноосигурени, тя подчерта, че разликата между цената на клиничната пътека и реалната стойност на лечението е много голяма. „При положение, че в света е намерена формула посредством ваксините да не заболяват или да преминават леко през заболяването, отказът на българина да приеме тази формула ще доведе до много по-големи разходи за страната ни в сравнение с всички останали държави в ЕС“, каза адв. Димитрова.
По думите й разходите за тежко протичащите пациенти започват от 3500 лв., а цената на клиничната пътека е 1200 лв. „Болниците трябва да компенсират тази разлика в цената“, каза адв. Димитрова.
Решението на държавата да предостави възможност на българите сами да решават дали да се ваксинират е много демократично, но явно ни липсва самосъзнание да избираме сами. „Трябва да поемеш своята отговорност пред обществото, когато направиш своя избор“, каза още адв. Димитрова.















Коя си ти бе Адвокатке? Какво разбираш от здравеопазване? Много боса си лелче! А след като си плащат осигуровки, няма как да плащат и за лечение! Нагли и арогантни типове!
Алооо, адвокатке, къде в законите пише, че лечението зависи от поведението? Кво правим с алкохолици, пушачи, тлъстаци, екстремни спортисти, невежи глупаци... ???? Реално почти всяко заболяване е следствие на начина на живот и решенията, които взимаме - защо само за ковид лечението да има изключения?
За вредни стоки като алкохол и тютюн, което потребителите плащат толкова повече, колкото повече злоупотребяват. За екстремните спортисти има застраховки. За невежите, които не посещават задължителни профилактични прегледи уж има глоби, но не се прилагат, но всички здравноосигурени плащаме за леченията на предотвратимите заболявания на тези хорица, които търсят мед. помощ в напреднал стадий на заболяванията си, когато лечението струва твърде солено. За вредните храни в България се направи опит да се въведе данък/такса, но не се прие за разлика от други държави. През 2011г. в Дания е въведен “fat tax”, В Унгария “junk food tax”, а във Франция данък върху подсладените напитки. В Мексико от 2014г. се прилага “soda and junk food tax”, а от 2018г. към дъжавите, облагащи нездравословната храна се присъединяват Великобритания и Ирландия, с техния “sugar tax”. Наднорменото тегло, затлъстяването и други хронични заболявания свързани с нездравословното хранене се превръщат в световен медицински и икономически проблем. Огромните разходи за лечение на тези заболявания и фактът, че те се понасят от обществото и данъкоплатците са сериозно основание за държавна намеса, включително чрез прилагането на фискални инструменти в опит да се намалят тези разходи. За предпазване на гражданите от заразните болести туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б, пневмококови инфекции се правят задължителни имунизации. Списъкът може да се допълва от министъра на здравеопазването. При отказ има глоби и определени ограничения напр. отказ от прием в детска градина на неваксинирано със задължителните ваксини дете. Предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Ковидът е епидемия и за сега не е в задължителния списък, но все повече държави узаконяват задължителната ваксинация към определени групи в обществото (медици, социални, полицаи, военни, учители, работещи и т.н.) и ограничават достъпа на неваксинираните до определени места, в които има струпване на хора и опасност от масово заразяване и съответно препълване на болничния капацитет, което е в противовес с едно от базовите задължения на всяка държава да опазва общественото здраве и икономика.
* (поправка) За вредни стоки като алкохол и тютюн, което потребителите плащат толкова повече, колкото повече злоупотребяват има АКЦИЗ.
Но акцизът не отива за лечение на когото и да е, а е просто друг път за пълнене на хазната. А кво правим с неваксинираните и разболелите се от морбили, например? А с грип? А обезщетения при увреди и смъртност от ваксините, къде е тогава държавата? Не ми излизай с декларацията за информирано съгласие...
Жената го е казала много точно: „Трябва да поемеш своята отговорност пред обществото, когато направиш своя избор“! Прочети по-внимателно и тогава "чукчи"!
Каква отговорност към обществото!? Стига глупости и демагогия... Имунитетът на преболедувалите не е по-лош от този на ваксинираните - къде се те в картинката - никъде - целта е да се правят едни огромни пари от едни фирми с любезното съдействие на политици.
казано. Но също има такива, които са го срещали без да боледуват. Някои от тях дори имат антитела. Какво правим с тях?