Адв. Мария Петрова: Ничии права не могат да бъдат отнети с подписка или петиция

Ничии права не могат и не следва да могат да се отнемат с подписка и с петиция. Все пак сме правова държава. Това каза пред радио „Фокус“ специалистът по медицинско право адвокат д-р Мария Петрова.

„Колкото и критики да имаме към една или друга система, такъв е законът и ние сме длъжни да го спазваме. Има няколко механизма за лишаване от права за практикуване на лекарската професия. Единият е през Етичната комисия на БЛС, другият е ако лекарят е спрял да плаща членския си внос в съсловната организация или ако имаме влязла в сила наказателна присъда по наказателно дело, която да изисква налагане на подобна санкция. С подписки, с петиции, още повече при недоказана вина и при неясни обстоятелства, това е един публичен линч и вендета, която не трябва да се допуска в която и да е демократична и правова държава, защото утре със същата сила може да поискаме някой да бъде лишен от родителски права, защото сме сметнали, че е лош родител в нашите очи. Абсолютно абсурдно, недопустимо е и не трябва да се спекулира с това нещо“, категорична бе д-р Петрова.

По думите й в случай, че пациентът смята, че са нарушени пациентските му права, той трябва да направи разграничение между няколко неща – дали е недоволен от качеството на лечението му, от обема на лечението, дали смята, че лечението му е забавено.

"В такива случаи трябва да се обърне към Изпълнителна агенция "Медицински надзор“, която да извърши проверка дали в конкретния случай са спазени основните принципи, гарантиращи правата на пациента, и съответния медицински стандарт, ако има такъв. В случай, че констатират някакво нарушение, те трябва да предприемат административно-наказателна отговорност спрямо лекаря или лечебното заведение. Ако обаче пациентът смята, че е станал жертва на "измама“ – някой ни е надписал операция, която никога не са ни извършили и това води до негативни последици при застрахователи или работодатели, тогава е редно да се обърнем към НЗОК, защото в такъв случай са нарушени правата ни като здравноосигурени лица. Ако пък смятаме, че в болницата или в лечебното заведение някой е нарушил правилника за вътрешния ред, тогава трябва да се обърнем към Регионалната здравна инспекция“, обясни адв. Петрова.

Тя беше категорична, че не е необходимо пациентите да се обръщат към неправителствени организации. "Това са неформални, неправителствени структури, които нямат своето място в контрола на здравеопазването. Да, те могат да индикират някакъв проблем, но по никакъв начин не могат да дадат решението“, поясни тя.

Ако се търси административно-наказателна отговорност, тогава срокът за сезиране на съответната компетентна институция е една година от събитието. "Ако се търси обезщетение, което обикновено е финансово, освен че ние алармираме, че нещо се е случило, целим да получим обезщетение за нещо, за което са ни навредили – страх, стрес, дискомфорт, загуба на близък. Тогава давността е пет години от момента, в който знаем кой е увреждащият. Трябва да се съобрази каква е претенцията, колко релевантна е тя, на каква отговорност подлежи, към коя институция трябва да бъде отнесена“, обясни адв. Мария Петрова.

Тя подчерта, че не всичко, което се струва нередност на пациента, в действителност може да бъде повод да се понесе отговорност. "И понеже конкретиката на случаите много често върви на плоскост чисто морално-етични проблеми и проблеми в комуникацията, тогава е редно да се обръщаме към съответната Етична комисия към БЛС, с уговорката, че не се очаква нещо да се случи в следствие на такова сезиране“, допълни специалистът по медицинско право.

Пациентът, чиито права са увредени, е този, който трябва да сезира съответните институции, добави тя.