Първите признаци на болестта на Алцхаймер засягат интелекта на човека. Тя засяга структурите на мозъка, които извършват цялата умствена дейност. Това са вниманието, концентрацията, паметта, езикът, ориентацията, способността за планиране и вземане на решения. Един от първите симптоми е нарушаването на краткосрочната памет, но в днешно време установяваме, че паметта се засяга по средата на патологичния процес. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ ръководителят на Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ акад. Лъчезар Трайков.
„От момента, в който започва отлагането в мозъка на патологични белтъци, сред които амилоид-бета и патологично изменен тау протеин, до момента, в който се появят първите признаци на нарушена памет, минават 15 години. Това означава, че ако средната заболеваемост при пациентите до 60-65 години е 3%, то до 80 години вече е 40%. При тези, които са се разболели на 60 години, процесът е започнал, когато са били на 45 години, а при тези, които са се разболели на 80, процесът е започнал на 65 години. Винаги се минава един и същи път – започва натрупване на лошите белтъци, загиват част от клетките, после се добавят други, засягат се все нови и нови зони и когато процесът напредне значимо, вече има и значителна загуба на нервни клетки в мозъка“, каза акад. Трайков.
Като пример за ранно диагностициране акад. Трайков посочи проблеми с изпълнителните функции. „Това са способностите, които ни позволяват да реагираме адекватно в непозната ситуация, да планираме, да преценяваме алтернативи и да вземаме решения. Пример за такъв процес е обичайният маршрут до работа - когато пътят е познат, човек го изминава почти автоматично, но ако улицата внезапно бъде затворена, трябва бързо да се ориентира, да измисли алтернативен маршрут и да коригира плана си според обстановката. При ранни когнитивни нарушения именно такива ситуации могат да станат по-трудни. Този процес на взимане на решение бързо, в непозната обстановка, на най-правилното решение, се оказа най-ранимият и един от най-рано проявяващите се показатели“, каза акад. Трайков.
Подобни затруднения сами по себе си обаче не доказват наличие на алцхаймер. Те могат да бъдат свързани с тревожност, депресия, стрес, други неврологични заболявания или индивидуални особености. Затова специалистите използват по-подробна невропсихологична оценка.
„При нас ние не се задоволяваме с краткия тест за една минута, който правят личните лекари. Той е само за скрининг. Нашите психолози правят изследване на 40 минути“, обясни акад. Трайков.
Целта е да се изгради "когнитивен профил" - кои способности са запазени и кои са нарушени. Това помага да се разграничи нормалното стареене от патологичния когнитивен спад и да се прецени какви допълнителни изследвания са необходими. Съвременните диагностични ръководства също подчертават, че биомаркерите трябва да се използват в контекста на цялостна клинична оценка, а не като самостоятелна лабораторна присъда.
Магнитният резонанс също сам по себе си не е специфичен тест за алцхаймер, но е е важен за оценката на мозъчната структура, за установяване на атрофия и за търсене на други възможни причини за когнитивните нарушения. Съвременните диагностични критерии го включват сред инструментите за оценка на невродегенерацията и съдовото увреждане.
Акад. Трайков подчерта, че една от най-съществените промени през последните години е развитието на биомаркерната диагностика. „При изследване на ликвор - цереброспинална течност, получена чрез лумбална пункция – могат да се измерват показатели, свързани с амилоид-бета и тау патологията. Друг важен метод е амилоидната PET диагностика. При нея се използва радиофармацевтичен маркер, който се свързва с амилоидните отлагания в мозъка и позволява те да бъдат визуализирани. Съвременните критерии определят амилоидния PET и определени комбинации от ликворни биомаркери като основни диагностични биомаркери. Положителният резултат при подходящо валидиран тест може да установи наличие на биологичната патология на алцхаймер“, каза той.
Още по-голям интерес предизвикват кръвните биомаркери. „В плазмата могат да се изследват различни форми на фосфорилиран тау, особено p-tau217, както и комбинации с други показатели. Данните от последните години показват, че някои от тези тестове могат да постигнат диагностична точност, сравнима с тази на утвърдени ликворни изследвания.
Това обаче не означава, че всеки положителен комерсиален кръвен тест автоматично означава клинична болест на Алцхаймер. Тъкмо обратното - научните критерии подчертават големите разлики между отделните тестове. Не всички налични кръвни изследвания имат необходимата точност, а интерпретацията им трябва да се прави според клиничната картина и вероятността пациентът действително да има Алцхаймерова патология“, каза акад. Трайков.
Той предупреди за опасността човек без когнитивни симптоми сам да си назначи изследване и след положителен резултат да приеме, че вече е болен, но наличието на биологична патология не е равнозначно на наличие на деменция.
„Актуалните научни критерии правят именно това разграничение: човек без когнитивно увреждане и с положителен биомаркер е изложен на риск от развитие на симптоми, но това не означава, че вече има клиничен синдром на деменция“, категоричен беше акад. Трайков.
По думите му не всички случаи на алцхаймер могат да бъдат предотвратени. Възрастта и генетичните фактори са сред основните рискови фактори, върху които човек не може да въздейства, но има значителна група модифицируеми рискови фактори, свързани с риска от деменция. Тук влизат контролът на артериалното налягане, диабета и липидите, поддържането на здравословно телесно тегло, физическата активност, отказът от тютюнопушене, ограничаването на прекомерната употреба на алкохол, социалната ангажираност и поддържането на когнитивна активност.
Важно е обаче да се прави разлика между намаляване на популационния риск и гарантирано предотвратяване на заболяването при конкретния човек. Няма начин човек да получи обещание, че определен режим със сигурност ще го предпази от Алцхаймер. Именно затова съвременният подход е по-скоро стратегия за здравословно стареене на мозъка и сърдечносъдовата система. Според акад. Трайков обаче профилактиката не се изчерпва с храната и спорта. Той изтъкна изключително полезната роля на когнитивната стимулация: "Четете, слушайте музика, общувайте повече."
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
