Албена Бонева е главна медицинска сестра на УМБАЛ „Александровска“.
Придобива магистърска степен по „Здравен мениджмънт“ и по „Социални дейности“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, през 2019 г. завършва втора магистратура по „Управление на здравните грижи“ във Факултета по обществено здраве на МУ – София.
Разговаряме с нея за радостите и трудностите на сестринската професия, за дълга и прегарянето, за липсата на признание и уважение към труда на сестрите, която отблъсква младите и ражда тежък кадрови дефицит в лечебните заведения.
Г-жо Бонева, водим този разговор в навечерието на Световния ден на сестринството, който за пореден път става повод обществото да разбере пред колко трудности е изправено съсловието ви. Има ли все пак някаква позитивна промяна за медицинските сестри през последните години?
През последните години у нас се предприеха редица позитивни стъпки за подобряване на условията за работа на медицинските сестри. Тези усилия се изразяват в законодателни инициативи, образователни реформи и социални политики, насочени към това да направят професията по-привлекателна за младите хора.
През август 2024 г. Народното събрание прие решение, с което задължава министъра на здравеопазването да изготви стратегия за увеличаване на броя на медицинските сестри и акушерки с минимум 30% до 2030 г. В нея бяха заложени мерки като увеличаване броя на местата за обучение и финансиране на студентски такси, осигуряване на общежития и стипендии за студенти в направление „Здравни грижи“, осигуряване на минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри, което да бъде не по-ниско от 90% от средната работна заплата в страната, насърчаване на придобиването на специални знания и статут на педиатрична сестра. Имаше и предложение от страна на Министерството на здравеопазването специалността „Медицинска сестра“ да стане защитена.
В публичното пространство много често се поставя въпросът за ниските възнаграждения, за претовареността, за синдрома на прегарянето, който засяга медицинските сестри. Коя според Вас е основната причина тези проблеми да продължават да съществуват и решението им все така да се отлага за необозримото бъдеще?
Въпреки ключовата роля на медицинските сестри в здравеопазването, те ежедневно се сблъскват с редица сериозни затруднения, които влияят не само върху тяхната работа, но и върху качеството на здравните грижи като цяло. Заплащането често не отразява отговорността, квалификацията и натоварването, които професията изисква. Липсата на достатъчно сестри води до липса на достатъчно време за всеки пациент и до повишен риск от професионално прегаряне – burnout синдром. Често се работи на 12-часови смени, включително нощни, с минимални почивки и голямо физическо натоварване, което натоварва и изтощава.
Въпреки че заплащането на медицинските сестри все още е предмет на дискусии, предприетите стъпки показват напредък. Например, в рамките на стратегията за увеличаване на броя на медицинските сестри се предвижда минимално основно трудово възнаграждение, което да бъде не по-ниско от 90% от средната работна заплата в страната. Това би могло да доведе до увеличение на заплатите и подобряване на условията на труд.
Вие сте главна сестра на голяма университетска болница. В кои клиники и структури недостигът на сестри е най-голям?
Като цяло в болницата има голям дефицит на медицински сестри, но най-сериозният проблем остава недостигът на медицински сестри в тежките отделения, като реанимациите и интензивните отделения на клиниките, където има нужда от опитни специалисти. Педиатрията също, тъй като грижата за най-малките пациенти изисква не само знания, но и специален подход и изключителна отдаденост. В операционните блокове липсата на операционни сестри застрашава ритъма на работа и сигурността на пациентите.
Сходна ли е ситуацията в другите големи болници?
Да, ситуацията с недостига на медицински сестри е сходна в почти всички големи болници в България, включително университетските лечебни заведения в София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и други градове.
Има ли все пак структури, към които младите сестри проявяват интерес?
Макар че младите хора рядко избират сестринството като първи избор, има определени болнични структури и направления, които ги привличат повече. Това обикновено са звена с по-модерна база, по-малко стресови условия и повече възможности за развитие.
Как е организирано следдипломното обучение и поддържането на квалификацията на сестрите в болницата?
УМБАЛ „Александровска“ предлага добре структурирана и с широк обхват система за следдипломно обучение, насочена за медицински сестри. Обучението се координира от Сектор „Учебна и научна дейност“, който работи в тясно сътрудничество с Медицински университет – София. Следдипломното обучение за медицински сестри е организирано като специализации: УМБАЛ „Александровска“ предлага специализации за медицински сестри в няколко области: анестезиология и интензивни грижи, операционна и превързочна техника, психиатрични здравни грижи. Също така се предлагат курсове за следдипломно обучение на различна тематика.
Как ще коментирате идеята медицинските сестри да имат собствени амбулаторни практики с финансиране от НЗОК?
Като главна медицинска сестра на университетска болница смятам, че идеята за самостоятелни амбулаторни практики, ръководени от медицински сестри, не цели противопоставяне между професионалните съсловия. Тя е част от едно модерно, ефективно и достъпно здравеопазване – каквото вече съществува в редица европейски страни.
Позицията на БЛС следва да бъде чута и обсъдена, но не и възприета като окончателна бариера пред развитието на сестринската професия. Такива практики не заменят лекарската дейност, а я допълват – чрез здравно консултиране, хроничен мониторинг, превенция и домашни грижи.
Именно това може да разтовари общопрактикуващите лекари от рутинни дейности и да осигури по-добър достъп на хората до основни здравни услуги. В условията на остър недостиг на кадри, стареещо население и претоварени болници, системата се нуждае от нови модели. Отказът от промяна не е решение.
И тъй като все пак поводът за разговора ни е празничен, нека Ви попитам какво искате да пожелаете на колегите си в личен план?
В този специален ден, когато честваме труда и отдадеността на всички медицински сестри, искам да пожелая на колегите здраве, вътрешен мир. Защото само когато се грижим за себе си, можем да се грижим и за другите, търпение и сила, за да преодоляваме трудностите, професионално удовлетворение и уважение, защото го заслужават, лични моменти на щастие и спокойствие, защото всеки от човек заслужава време за себе си и своите близки.
