!
Сряда, 24 Април 2024
21
юни
1
 

Анализатор от IQVIA: В България дигиталната здравна система е недоразвита

Цялото общество трябва да сме фокусирани върху начина на живот и ранното откриване на заболяванията, каза проф. Гулдемонд

Вторник, 21 Юни 2022 | 17:20:50 Надежда Ненова
1

Източноевропейските страни имат много да наваксват. В България дигиталната здравна система е недоразвита и с ограничени възможности, което е характерно за повечето страни в региона. Това каза Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA в презентаци

Източноевропейските страни имат много да наваксват. В България дигиталната здравна система е недоразвита и с ограничени възможности, което е характерно за повечето страни в региона. Това каза Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA в презентацията си по време на конференцията „Заедно за повече здраве“.

По думите й липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. „Дигитализацията означава стандартизация и съвместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана сред експертите, но трябва да бъде валидирана на национално ниво и превърната в детайлна стратегия и политика. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите“, каза Мойка.

По думите й за да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни. Целта на инициативата е да улесни държавите-членки в процесите на споделяне на здравни данни за извършено лечение, научни изследвания, обществено здравеопазване, иновации и създаване на политики.

Мойка подчерта, че трябва да има Национална стратегия за здравните данни и закон за тях. Нужни са и експерти, които да работят само по дигиталната трансформация, трябва да има конкретен обществен орган, който да се занимава с това, да се определят и отделни средства, както и да се разработи карта на IT архитектурата. „Има нужда от много сериозни координирани действия на национално и индустриално ниво, могат да се извлекат ползите от екосистемата на здравните данни. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите“, каза тя.

Анализаторката беше категорична, че наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация. Очаква се Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването да рационализира функциите на тези органи и да се идентифицират потенциални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в областта.

Здравният експерт проф. Ник Гулдемонд пък представи примери и добри практики на национални скринингови програми. Проф. Гулдемонд е лекар и консултант за здравен мениджмънт на институции като Световната здравна организация и ЕС, както и на властите и бизнеса в страни като Китай, Русия, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Бразилия и др.

По думите му обикновено скрининговите програми са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. „Ако искаме да предвиждаме проблемите на хората, цялото общество трябва да сме фокусирани върху начина на живот и ранното откриване на заболяванията. Скринингът на населението е един инструмент, който дава възможност заболяванията да се диагностицират в много ранен стадий и да се предприемат необходимите действия за опазване на здравето на човека навреме“, каза проф. Гулдемонд.

Той даде за пример скринингова програма за рак на дебелото черво в Нидерландия, в която веднъж на всеки две години цялото население между 55 и 75 години получава пакет с тестове за самостоятелно вземане на проби. След като направят теста сами вкъщи, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултатите си до 5 дни. Ако е необходимо, се назначават допълнителни изследвания и пациентът се насочва за лечение и проследяване. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия проект, разказа експертът.

„Това на практика е мултидисциплинарен подход, който се прилага и в Нова Зеландия, и Великобритания“, завърши проф. Гулдемонд.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ux%5

Я 21.06.2022 17:57:26

Хубав АНАЛизатор.


Всичко за коронавируса
Още новини
И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия
23.04.2024 18:04:09 Ирина Пекарева

И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия

Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ
23.04.2024 17:47:29

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...