Задълбочен статистически анализ, който установява честотата на рак на дебелото черво при пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), показва кои са най-честите локализации и посочва пациентите с най-висок риск от развитие на такова усложнение, представиха от Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ във връзка със Световния ден на възпалителните чревни заболявания, който отбелязваме днес.
Изследването се състои от няколко отделни проучвания и е дело на гастроентеролога д-р Христо Вълков под научното ръководство на проф. Пламен Пенчев. То обхваща 9-годишен период и включва 470 хоспитализирани пациенти от Клиника по гастроентерология на ИСУЛ с възпалително чревно заболяване, които имат засягане и на дебелото черво. За едно от проучванията Клиниката по гастроентерология, която е и най-големият за страната център за диагностика и лечение на възпалителни чревни заболявания, получи наскоро престижната награда „Top UR-CARE Recruiter 2022“ на Европейската Крон и колит организация (ECCO).
Сред изводите, до които е достигнал д-р Вълков, който наскоро защити и дисертация на същата тема, са, че честотата на предраковите лезии, които могат да преминат в колоректален карцином сред пациентите с ХВЧЗ е 7%. Предраковите лезии най-често са локализирани в ректума и ляв колон като обикновено са под формата на полипи. Колоректалните аденоми съставляват най-честия тип предракови лезии при пациентите с ХВЧЗ. 9.5 години е средния период от диагнозата на ХВЧЗ до откриването на колоректална дисплазия (предракови клетки).
Тези данни, както и въвеждането на пациентите в дигиталната платформа на Европейската Крон и колит организация - UR – CARE, за което Клиниката по гастроентерология получи специална награда от международната организация, ще помогнат на българските лекари да отграничат пациентите с ХВЧЗ и повишен риск от развитието на колоректален рак. „Нашата основна цел е да се грижим така за пациентите с ХВЧЗ, които лекуваме и проследяваме, че да им осигурим едно добро качество на живот и да не допуснем развитието на злокачествени усложнения“, обясни проф. Пламен Пенчев, гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ и един от най-големите експерти в България в диагностиката и лечението на ХВЧЗ. Според него основният проблем е, че едва малка част от пациентите с тези заболявания, които по световни епидемиологични данни би следвало в България да са между 12 и 20 000, наистина се лекуват и проследяват. А става въпрос за млади хора, в активна възраст - между 15 и 35 години, които остават недиагностицирани, качеството им на живот страда и ако не бъдат лекувани са изложени на риск от тежки усложнения. Причината е липсата на национален регистър, нещо, за което д-р Пенчев се бори от години, в който пациенти от цялата страна да бъдат регистрирани и проследявани.
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е една от малкото болници у нас, която може да предложи комплексно лечение на пациентите с Болест на Крон и Улцерозен колит – от поставянето на диагнозата, през назначението на адекватна кортикостероидна или биологична терапия до хирургично лечение на усложненията. Това е и причината в Клиниката по хирургия да постъпват най-тежките случаи в България. „За съжаление при пациентите с възпалителни чревни заболявания не рядко се стига до оперативно лечение, положителната новина е, както показва и проучването на колегите, че сравнително рядко става въпрос за рак на дебелото черво – в повечето случаи са други усложнения в следствие на ХВЧЗ.. При пациентите с улцерозен колит – в около 10% от случаите има нужда и от хирургично лечение, докато при тези с болест на Крон – до 60%“, обяснява д-р Георги Желев, който, заедно с началника на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Николай Пенков, се сред лекарите с най-голям опит в България в хирургичното лечение на усложненията от ХВЧЗ.
