Андрей Марков: Трябват нови правила, за да постигнем една добре организирана среда в здравеопазването

„Имаме нужда от нови правила, за да се променим бързо към една регулирана, добре организирана среда в здравеопазването. Една среда, в която има гаранции за качеството на медицинската услуга. Сега това не е така“. Това заяви пред Bloomberg TV Андрей Марков, управител и финансов директор на Аджъбадем Сити Клиник и зам.-председател на Българската болнична асоциация.

Той бе категоричен, че на хартия държавните и частните болници са равнопоставени, но реално това не е така. По думите му, политиците не трябва да се бъркат в разпределението на публичните средства в здравеопазването, а ситуацията в момента е такава, че точно те поради собствения им интерес се стараят да насочват повече публични средства към държавните структури, за да могат после да си ги върнат обратно.

„По тази причина и защото не е в техен интерес, те не се интересуват колко много доплащат хората, безразлично им е дали си продават къщите и нивите, за да отидат да се лекуват в чужбина“, каза той.

Неефективното управление на държавните лечебни заведения, налаганото еднолично разпределение на средствата за възнаграждения на медиците от страна на директорите е довело до това, че има държавни болници, които фалират, но после се оказва, че директорите им са получавали огромни възнаграждения, посочи Андрей Марков и допълни: „Най-големите злоупотреби с клинични пътеки се извършват в държавни болници под окото на политическата върхушка“.

„Системата на клиничните пътеки има своето място във времето и когато е била въведена, това е било едно добро решение. Но истината е, че ние замръзнахме и не я развихме в посока диагностично-свързани групи, така както се случи в останалите страни, които минаха през клинични пътеки и през следващи стъпки на усъвършенстване на здравните системи“, коментира Андрей Марков темата за клиничните пътеки.

По думите му пазарът е този, който трябва да определя насоките в здравната политика, а промяна можем да очакваме, когато конкуренцията стане водеща.  

„Който и да е политик сега трудно би взел решение да се увеличат здравните вноски в страната – нещо, от което ние имаме въпиюща нужда. Трябва да се стимулира допълнителното здравно застраховане, както го правим за имуществото си или за автомобилите си, за да не плащаме от джоба си, когато се налага да потребяваме системата“, посочи още Марков.

„Имаме няколко варианта, като един от тях е увеличаване на вноските, за да могат да се увеличат публичните средства и да се осигури здравеопазването. Ние в момента харчим средно 4,6% от БВП, а средният процент за здравеопазване в Европа е 9%“, коментира той.

„Ние сме близо като общ разход, като общество до 9% - плащаме около 8%, но хората, които се налага да плащат, са в тежка ситуация – тежко болни, без доходи в този момент, имащи нужда от помощ сега и веднага. Това са хората, за които солидарният модел, какъвто е замислен в България да действа, не работи“, обясни зам.-председателят на ББА.

„Моделът в Европа е точно такъв – да има и втори, и трети стълб на здравноосигурителната система, за да може те да поемат тези разходи, които трябва да се осигурят“, каза той.

По думите му демонополизацията на здравната каса е модел, използван в Западна Европа, и ние, като част от ЕС, би трябвало да вървим в тази посока, както и да се отнасяме по-сериозно към възможностите на здравното застраховане.

Андрей Марков бе категоричен, че навлизането на застрахователите би преобърнало коренно ситуацията в областта на профилактиката.

„Често се казва, че у нас няма профилактика. Това е така, защото държавата организира профилактиката, а в развитите системи тя е част от дейността на застрахователите“, посочи още Андрей Марков.