Аркади Шарков: Държавните служители трябва да започнат да заплащат своя дял от здравното осигуряване

От една страна проблемът е в създаването на нови болници при съществуващи здравни структури, но от друга стои въпросът дали политиците ще се решат да преминат към публично-частно партньорство с оглед на това, че част от държавните и общински болници не съумяват да задоволят критериите за качество на медицинската услуга, нито за заплащане на специалистите.

Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) във връзка с преминаването на медици от цели структури от едно лечебно заведение в друго.

Той напомни, че по закон всички лечебни заведения са равни, независимо от техния статут. По думите му преход на кадри има не само към частните болници, но и от държавни към държавни, както и от общински към държавни.

„Другият важен въпрос при подобен тип структури е дисперсията на кадри в страната, или там, където има търсене, да има и предлагане. Едно лечебно заведение се издържа до голяма степен от пациентопотока, ако няма пациенти – няма пари. Пациентът решава къде да се лекува. Нито една болница не може да го накара да се лекува при нея, както е и право на кадрите в дадено лечебно заведение да избират къде да работят“, каза Шарков.

Аркади Шарков коментира и проблемите на Спешна помощ в страната. „Дълго време тлее реформата. Имаше увеличение на заплатите на част от кадрите в спешната помощ през годините, но те не съумяват да догонят ръста на цените в икономиката. Сега предвиденото в бюджета 5% увеличение е меко казано обидно и смешно на база на инфлацията“, каза той.

По данни на НСИ от февруари тази година спрямо същия месец миналата година в сектор „Здравеопазване“ няма инфлация, а има дефлация – минус 7,2%, подчерта Шарков. „Това се дължи на намаляването на болничната от такса от 5,90 лв. на 1 лв. По изчисления на ЕКИП обаче инфлацията в сектора февруари 2026 спрямо февруари 2025 г. реално е между 4 и 5% с оглед на тежестите на всяка една от групите. Лекарствата са една от групите с ръст, при които е около 2%, при медицинските изделия е около 2,5%, при предпазните и защитните изделия е около 5%. При хранителните добавки инфлацията може да бъде каквато си иска – там регулация няма. Нараснали са услугите за извънболнична помощ с 16,3% - прегледите при специалист. Изкривяването на инфлацията води до там, че всъщност има нарастване на разходите в болничната и извънболничната помощ – за електричество, за заплати (между 70%-80% от разходите на държавните и общинските лечебни заведения), и когато това не може да бъде компенсирано през клиничните пътеки, чиято последна актуализация е 2024 г., тогава това избива в преразходи и невъзможност за компенсация на нарастващите цени“, каза още той.

Шарков изтъкна и въпроса с доплащането в системата, което се е увеличило драстично от 2018 г. досега. „37% са доплащанията на домакинствата в системата, а средно в ЕС е 17%“, каза той и припомни изследването на агенция „Тренд“ от миналата седмица.

По думите на Шарков има няколко начина за компенсиране на недофинансирането на системата. „Единият начин е да се вдигне здравната вноска, но това трябва да бъде съпътствано с намаление на доплащането и ангажимент държавните служители да започнат да заплащат своя дял, за да има наистина солидарност с работещите в частния сектор, които предоставят 60% от бюджета на НЗОК. От друга страна са акцизите, от които сега ще има още по-големи постъпления и може да се отделя процент за здравеопазването, а от трета страна са допълнителните данъци върху употребата на стоки с високо съдържание на захар. Всяко допълнително финансиране на здравната система трябва обаче да бъде пряко обвързано с конкретна реформа“, каза здравният икономист.